Яхтата спря на плажа, а Лео и Арес я избутаха до пясъчният бряг. Ерис се възползва от момента и просто слезе преди тях, доплува и започна да си суши косата, като я върза на рошава плитка и преметна от лявата си страна. Не изглеждаше толкова добре, но нямаше особено избор. Риба кост бе единствената плитка, която бе способна да направи.

Момчетата седнаха на плажа и задишаха тежко от умора. След няколко секунди Лео се надигна и смъкна чантите. Подаде едната на Арес, а другите задържа в себе си, извади от раницата си карта и я опъна на пясъкът. Седна и започна да я разглежда, следейки пътя им с пръст.

– Да, тук някъде трябва да е..-говореше по-скоро на себе си, но другите го слушаха внимателно. Той замълча за момент, а след това се обърна към тях.-А, ето я. Сто метра напред и ще стигнем до една къща за гости. Там ще отседнем и ще тръгнем вечер. Едва ли ще е по-безопасно, но е по-добре тогава. През деня е по-пълно, а и нямаме време за губене. Колкото по-рано, толкова по-добре и без това изоставаме с времето.-той обяви и стана рязко, като закрачи напред.

– Ами лодката? Сега ли тръгваме, смисъл веднага?-Арес го изгледа невярващо, но Лео само му кимна в знак на съгласие.

Момчето сви рамене и тръгна след него, а Ерис дори не си направи труда да протестира. Беше и все тая, кога, къде, единственото нещо, което чакаше бе срещата си със Зеленият крал. Бе прочела поканата му докато още седеше на яхтата и не спираше да мисли за това. Кой знае, колко побъркан беше, да й подражава. Не виждаше, какво вдъхновяващо можеше да се намери в унищожението. Само това правеше, убиваше, тъпчеше всичко под себе си. Беше създадена, да отнема дъха от дробовете на хората. Да унищожава красиви неща и убива всичко, до което се докосне. Носеше името си, само за да го произнасят шепнейки, със страх в тона си. Дарк бе създадена да повали света на коленете му, бе чудовище, а в това нямаше нищо за възхищение, но той все пак бе намерил нещо. Извлякъл нещо, помогнало му да издигне цяло кралство, подчини хората си и задържал властта. Искаше да го види, него, владенията му, всичко. Беше повече от любопитна, как някой бе удивен от нея, вместо изплашен.

***

Тримата застанаха пред почти срутена къща на три етажа. Нямаше мазилка, и прозорците бяха заковани с дъски. Някой от тухлите бяха паднали и всичко изглеждаше повече от захабено, почти антично. Спогледаха се намръщено, но никой не каза нищо. Нямаше да остават тук много, не ги интересуваше състоянието. Отвориха вратата и тя изскърца ужасно силно, но вътре нямаше хора. Вместо това бе пълно с животни, птици, котки, кучета, имаше огромен аквариум, зайчета и таралежи. Сякаш цялата гора се е пренаселила тук.

– Лео, сигурен ли си, че е къща за хора, а не животни?-попита го саркастично Арес, като се приближи до едно от кучетата и го помилва. Обичаше тези животни, повече от котките. Кучетата му бяха слабост, за това насочи цялото си внимание към животинчето.-Здравей приятел, имаш ли си име?-той проговори на животното и започна да му се радва.

Лео не си направи труда да му отговори, само му хвърли поглед, изразяващ отчаяние. Знаеше манията му с кучета. Щеше да е все едно да обяснява на въздуха, вместо това се качи по стълбите, а Ерис го последва, като заобиколи Арес, не пропускайки да се намръщи насреща му. Двамата прегледаха всяка възможна стая на етажите, но нямаше никой, освен животните.

– Вероятно е изоставено, в информацията за местността се споменаваше, как тук няма много хора.-Заключи Лео и хвърли чантите на леглото в една от стаите на последния етаж. Опъна се на леглото и изпъшка от умора, като зарови лицето си във възглавницата.

– Чакай, все още не сме проверили таванската стая.-Ерис го дръпна и двамата се качиха по стълбите, независимо, че Лео го направи с огромно нежелание.

Горе беше пълно с растения, но тук единственото животно беше една котка. Тя притича до Ерис и започна да се умилква в краката й, а момичето я погледна въпросително.

– Харесва те.-някой зад тях проговори и те се обърнаха рязко.

Непознатия представляваше момиче с къса черна коса, която стърчеше навсякъде. Имаше сънен вид и беше по пижама, която се състоеше от обикновен бял потник и увиснали панталонки. Вероятно бе собственичката, но не изглеждаше особено възрастна. Бе млада и имаше типичните азиатски черти, ясни скули и присвити очи, въпреки че те бяха особени. Имаха блед цвят и сякаш погледа й се рееше в пространството. Лео се втренчи в нея опитвайки се да проследи очите й.

– Сляпа съм, но имам добре развити сетива, усещам, когато ме зяпат.-тя се сопна към него, а той се стресна и отстъпи назад.

– Ъм, простете, аз не знаех, не исках да ви засегна, такова..-момчето се оплете в думите си и просто замълча засрамено, преди да довърши изречението си.

Момичето дори не реагира, просто вдигна котката и тръгна по стълбите, като ги подмина. Лео и Ерис се спогледаха объркано, но решиха да я последват. Тя слезе на вторият етаж, където имаше малка кухня. Посочи им масата, на която се намираха пет стола, като два от тях бяха счупени. Те се настаниха на здравите, а тя им донесе по една чаша чай със захарчета в пакетче.

– Вие сте заразени значи сигурно някой от вас е Дарк, усетих силна аура. Нещо..-тя замълча за момент наведе глава към чая си и го разбърка, след което продължи.-..нещо възпламеняващо и властно. Но имаше и още нещо. Тъмно, страшно, дори не исках да го погледна. Кой от вас е Дарк? Пламъкът или Сянката.-Тя ги назова така и ги погледна вторачено, а те останаха в шок. Нямаше логика да знае всичко това за тях, дори не ги познаваше. Нито бе прекарала особено време с тях, но определено успя да ги изненада и обърка.

– Нали уж си сляпа, как така си видяла всичко това, а и от къде знаеш, какви сме?-Ерис се изправи рязко и изсъска злобно, като посегна към задния си джоб, където държеше косата си, която в момента бе просто един цилиндър.

– Просто е, живея със заразени от години, а относно въпроса ти. Имам трето око, виждам само с него, мога да надникна във аурата на човек, във същността му, душата му и повече. Не е да виждаш, а за чувстваш и усещаш. Забравено за настоящето, знам, но още го има.-тя каза спокойно и се усмихна топло, което само ядоса Ерис, но преди да й се изрепчи, Лео я прекъсна.

– Значи това е твоята способност като заразен.-отново заключи по-скоро на себе си, но момичето го изгледа погнусено.

– Аз?Заразен? Вие луди ли сте? Обикновен човек съм, не ме обиждайте, това че вие не сте си запазили душите чисти, не значи, че аз съм направила същата грешка.-тя се сопна и прозвуча обидена, но никой не се загрижи за чувствата й.

–Тогава, как виждаш, какво е това трето око?-момчето я попита сравнително мило, след коментара й.

–Това е дарбата ми, като човек. Всеки има, но не всеки може да я развие. Вие съществувате, защо да не съществува и третото ми око?-зададе му риторичен въпрос и не изчака отговор.-По-добре изрод от чудовище като вас, нали така?-тя се усмихна лукаво и зачака реакциите им.

Лео го прие сравнително добре. Сметна я за надменна и просто направи тъпа гримаса, като завъртя очите си и реши да игнорира думите й. Ерис, от друга страна, не го прие толкова добре. Тя прескочи масата и бутна чашката й с чай. Надигна момичето за блузата й изръмжа до лицето й.

– За каква се мислиш нищожество?!

Ноктите се забиха в плата на блузата и и го одраскаха грубо. Тя я стискаше с нечовешка сила, но момичето дори не се стресна. Засмя се щастливо и се усмихна в отговор.

– Знаех си, че си ти. Извинявам се, беше провокация, исках да видя, кой от вас е Дарк. Знам, че е жесток, няма причина иначе краля да го харесва. Значи си ти, приятно ми е Дарк, аз съм Ехо.-тя протегна едната си ръка във въздуха, за да се здрависат, усмихвайки се широко.

Момичето определено беше странно, но Ерис премисли думите й. Тест, било е тест и тя просто се е издала. Ядоса се на себе си за грешката си, но определено й направи впечатление, колко хитро е това момиче. Не стисна ръката й, но седна на мястото си и кръстоса надменно крака.

– Приятно ми е, Ехо.-тя заяви гордо, а момичето се засмя.

– Еха, наистина звучиш, като кралица. А ти кой си?-тя се обърна към Лео и се приближи тромаво. Обгърна лицето му в дланите си, а пръстите й зашариха по него и през косата му. След това по раменете и гърдите му. Изучаваше го, въпреки че на него му се стори повече от странно.- Имаш мека коса, харесва ми, също така си и красив, но и много силен. Да не си нейният крал?-тя се усмихна невинно и застана обратно до Ерис, която току що изплю чая си.

– Не, ние сме приятели, тоест колеги, нищо повече.-той се стресна от предположението на Ехо и просто изстреля думите си.

Слепотата на момичето не и позволи да види засраменото му изражение, но слуха й улови притеснението в тона му. Ехо се засмя и премести до Ерис. Погали дългата й черна коса, като прекара пръсти през нея. Погали лицето й, устните й и се отдръпна възхитена.

– Еха, имаш възможно най-изящните черти, които съм докосвала. Косата ти е ужасно дълга и фина. Вероятно си много красива, внимавай, когато се срещнеш с краля.-тя се отдръпна внимателно и седна на мястото си, като заби погледа си в нея, сякаш отчаяно искаше да види красотата й.

– Защо й е да се пази? И какво точно можеш да ни кажеш за този ваш крал?-прекъсна ги Лео, като съвсем очевидно се опита да насочи темата към целта им.

– Защото не знае, как да се държи с момичета, доста е глупав. Види ли красавица с дълга коса и хубаво лице, само се излага.-каза тя през смях, но след това замълча за момент. Замисли се и го погледна, а изражението й се промени.– Каква е работата ви със Зеленият крал?- попита по-студено.

– Тук сме, за да го убием.-Ерис и отвърна рязко.

– Не е така, тук сме да му помогнем.-Лео я прекъсна и й се скара, като повиши тон, обръщайки се към нея. Тя извъртя очи и измънка нещо, което не прозвуча особено мило.

– Добре, ще го спасяваме, очевидно.-момичето натърти на последната си дума й се намръщи разочаровано. Хич не го харесваше, беше й любопитно, но винаги стигаше до извода, че е някой побъркан.

Момичето срещу тях се замисли за момент, след което падна в коленете на Дарк и заплака. Тя се стресна и стана, като отстъпи назад.

– Какво ти става Ехо?-извика в шок и погледна объркано Лео, който беше не по-малко изненадан.

– Не го наранявай, той ще иска да говори с теб, помогни му, само теб ще послуша...-тя захлипа и се сви, като погледна надолу.-...мен не послуша, той никого, никога не слуша...

– Теб? Вие познавате ли се?-Лео се изправи и й помогна да стане, след което я настани на стола й. Седна срещу нея и махна на Ерис, да се приближи.-Тя ще му помогне, но трябва да ни кажеш как?

– Просто го вразумете, той не е такъв тиранин, знам го, видях му душата.-тя изхлипа и погледна жално момчето.

– Каква е историята ви?-Ерис я попита рязко и не показа особено състрадателност, тук беше да си свърши работата.

Малките ръчички на Ехо се обвиха в юмруци и тя се опита да преглътне болката, като изтри солените сълзи от лицето си.

– Обещавате да му помогнете?-тонът й беше сериозен, но и изпълнен с надежда. Само това й беше останало, за това се държеше с всички сили за нея.

– Обещавам.-Ерис отвърна и се изправи, а Лео постави ръката си на рамото на Ехо, при което тя се усмихна облекчено и си пое дълбоко въздух.

– Не винаги беше крал, преди беше просто едно сираче, като мен. Израснахме заедно, бяхме най-добри приятели. Споделяхме мечтите си, кошмарите си, желанията си. Той винаги е искал това, да въведе ред в този град, да отмъсти на всеки, постъпил зле с някого, който обича. Винаги ме защитаваше и винаги го изяждаше заради мен. Беше чудесен приятел, лоялен, но беше просто малко момче и то обикновено. Имаше нужда от сила, власт, само това повтаряше. Как ще управлява, как ще издигне града, само му била нужна сила и власт над хората, за да сбъдне мечтите си. Едно единствено оръжие. Вярваше, че ако го получи, ще може да поправи всичко, да изкупи греховете-и своите, и чуждите. Казваше, че е в името на общото благо. Благородно дело..-тя замълча и преглътна тежко, след което продължи.-Той направи непростимото, предаде сърцето си. Виждате ли, мога да видя в душите ви, както и в неговата. Лео, ти си предал сърцето си на страха, а Дарк на скръбта, той го предаде на желанията си. Искаше баланс, но и способността да накара земята да трепери под краката си. Казваше, че перфектният баланс се крие между мира и войната. Получи, каквото искаше, а мнозина го последваха и скоро превзе града. Изби всички нормални хора, останаха само заразени, но не осъзна, че седи сам на този трон. Желан е от мнозина и е като икона в очите на останалите, но всички гледат силата му, не него...

Прекараха минута тишина, а Лео и Ерис се спогледаха озадачено.

– Ако е избил всички незаразени, защо си жива?-той имаше своите подозрения, но се опита да ги замаскира със загриженост.

– Защото не е загубил сърцето си, още съм в него.-тя се усмихна тъжно, беше прекалено емоционално и Ерис отчаяно търсеше начин да смени темата.

– Как така сте приятели, ако не знае, как да се държи с момичетата?-не беше най-удачния въпрос, но само това измисли и реши, че не си струва да умува повече, за това просто я попита. За щастие проработи, Ехо избухна в смях.

– Защото се запознахме като деца, а тогава имах още по-къса коса и приличах на момче.-тя каза весело и прокара пръстите си през косата си.

"Обича го, личи си. Приятелско е, вероятно е взаимно, имайки предвид как е пощадил само нея. Така значи, пожертвал е дори любовта, за да въведе така наречения си ред в този град. Любопитно, поне е амбициозен и готов на всичко, за да получи, каквото желае, няма как да не му призная. Ехо обаче е слабото му място, ще го имам в предвид."

–Какво точно е управлението му?-Лео се опитваше да научи колкото се можеше повече, за Краля.

–Просто е. Сдоби се с всичко, чрез съюзи. Той е крал, има нужда от кралица. Вида е самодива и има стотици сестри. Влюбена е в него и му служи, като пази горите му, а вечер топли леглото му. Диана е личната му охрана и седи до него денем, а вечер пази града. Останалите смени ги поемат последователите му. Те не са толкова опасни, колкото тези двете, целият град трепети пред тях.

–Благодаря ти Ехо.-каза и учтиво Лео и побутна Ерис.

Момичето напусна мислите си, когато Лео хвана ръката й и я задърпа. Слязоха долу в лобито, където Арес си играеше с поне три кучета. Когато ги видя посочи объркано Ехо, но Лео го дръпна настрани и му обясни. Останаха двете, като момичето се хвана за Ерис и се надигна на пръсти, за да стигне ухото й.

– Дарк, той наистина те търси, всички знаят за теб. Не знам, какво иска, но целият град знае, че си важна за него. Внимавай.-Ехо и прошепна докато й подаваше ключа за стаята им, след което се обърна към Лео.-Колко време ще оставате?

Той погледна часовника на стената и се усмихна игриво към Ерис.

– Тръгваме след час, искаме да хванем пълнолунието.