Обстановката след назначаването на Лео, като главно-командващ, беше сравнително свежа. Липсата на присъствието на брат му все още се усещаше, но вече нещата се успокоиха. Лео успя да навакса с докладите, въпреки че информацията, която му пратиха беше доста по-малко. Нямаха му доверие, но на него му беше все тая. Кай го нямаше, но останалото му семейство беше тук и всички бяха добре. Дори имаха нови членове, а всички изглеждаха спокойни. Това беше най-важното за него. Ерис вече нямаше пристъпи на агресия или лудост, всъщност малко се изолираше, но беше спокойна. Миа беше по-уверена от всякога с новата си прическа, която много му допадна. Сметна я за необичайна, а Диана направо я обожаваше. Двете прекарваха изключително много време заедно. Тео се реваншираше на Ехо, а Арес беше оздравял, което значеше, че е време за обучението или както те го наричаха, тренировките на начинаещите.

***

Усамотена, Ерис се бе настанила удобно на покрива, но този път не бе загубена в мислите си. Седеше подпряна до прозореца, от който излизаше обикновено и слушаше с любопитство Лео. Караше се често с някой по телефона, понякога мрънкаше или изричаше заключенията си на глас. Не можеше да научи нищо особено за организацията, освен някоя друга, скучна мисия, поръчки за припаси или някакви метали, много документи и ненужна информация. Нямаше нищо интересно, но той се справяше добре с работата си, харесваше й да го слуша, по-точно-подслушва.

– Да видим, днес са тренировките им. Тео и Дарк са изключително силни и способни, за това ще ги сложа при Арес. Вероятно, все ще намери, на какво да ги научи , а и на нея й е нужна практика с косата...Диана и Ехо ще са при Миа, разбират се добре.-Лео говореше на себе си и разглеждаше листи.-Остана само да намерим и оръжие на Тео и Диана.

Той остави листите и излезе, като отиде да ги намери и извика при Арес, който щеше да реши, какво оръжие да им даде. На Ерис й се стори примамливо, за това изчака малко и след това слезе, като тръгна след него. Движеше се бавно и се оглеждаше, за да не ги пресрещне или привлече чуждо внимание. Тя слезе в подземията и открехна вратата на работилницата. Тео и Диана бяха там и седяха в мълчание, като слушаха с интерес разговора на Арес и Лео. Двамата размишляваха и обсъждаха нещо, като оглеждаха няколко скици на оръжия. Цялото внимание бе насочено към тях, за това тя се възползва и влезе. Вървеше тихо и следеше изкъсо с поглед останалите, но никой не я забеляза. Беше поредната сянка, което бе предимство за нея.

Настани се удобно на един стол зад Тео и се ухили самодоволно, като се вслуша в разговора им.

– Преди да дойда под крилото на краля, работех в цирк, като укротител на тигри. Мога да боравя чудесно с камшик.-Диана заяви, а Арес започна да рови в скицниците, за да търси модели.

– Нещо черно, от кожа, класическо с финни, сребърни елементи по себе си, какво ще кажеш?-той й предложи, а тя кимна усмихнато в съгласие.-Чудесно, чудесно!-момчето възкликна и се премести при Тео, като го огледа.-Няма да е нещо много тежко, трябва да е лесно преносимо, въпреки че аз ще се погрижа за това.. Какво ще кажеш за едно копие?-Арес го попита и отново се насочи към скицниците.

– Защо не кама?-Лео предложи и извади една скица, но приятеля му се намръщи и я изтръгна от ръцете му.

Неспокойно, Тео се озърташе нервно, като погледа му шаваше навсякъде. Нямаше идея, какво оръжие иска, нито можеше да прецени, кое би му било удобно. Вярваше в тяхното решение, но не искаше да съжалява за избора си. Последната дума бе негова, но той не знаеше, какво да каже. Колебаеше се и Ерис го забеляза.

– Защо не лък?-тя предложи, а всички се обърнаха рязко към нея, изненадани от присъствието й. Лео дори я изгледа въпросително, чудейки се, кога е успяла да се промъкне.

"Невестулка такава, винаги успяваш да се промъкнеш някъде. Как дори успя, при толкова много хора и от къде разбра, къде сме? Дали ни е проследила? Хитра е, като лисица!"

– Защо лък?-Арес й се сопна грубо. Нормално беше твореца да не приема чужди идеи, по-различни от своите, но това не й пречеше. Тя му отвърна с груба гримаса и се изправи.

– Просто, когато бяхме на мъртвите поля, той ме замеряше с камъни. Знам, отвратително вулгарно, но в интерес на истината, не пропусна. Имаше невероятна точност, а очите му следяха всяко мое движение. Мисля, че е подходящо за него.-тя сви рамене и се усмихна победоносно, след края на обяснението си, на Арес. Момчето премести погледа си към Лео, последната му надежда, но широката усмивка на лицето му, определено не го обнадежди.

– Харесва ми, а на теб?-той се обърна към Тео, а момчето само кимна доволно и се усмихна на Дарк.

– Хубаво, нека е лък, ще се погрижа и за стрелите.-Арес измърмори и прие загубата.

– Радвам се, че си успяла да се промъкнеш тук, Дарк. Ти и Тео ще тренирате с Арес.-Лео заяви и се усмихна закачливо на Ерис.-Диана, ти и Ехо сте при Миа.-той остави няколко листа на приятеля си и излезе.

Покорно и дори доволно, Диана го последва, но Дарк погледна разочаровано Арес. Не искаше да тренира с него. Вярно беше, че той я научи да борави с косата и можеше да й покаже още много, но истинския й претендент беше Лео. Момчето успя да я повали за секунди и да изгори до пепел горите на Тео. Всички го подценяваха, но тя не смееше. Отначало си мислеше, че светлината му е искри, но сега осъзнаваше, че той целия пламтеше като горски пожар.

– Дарк вземи си косата и слез пред сиропиталището.-Арес и нареди, а тя само го изгледа на кръв, но го послуша.-Ти, ела с мен.-той се обърна към Тео и му подаде един дървен лък.-Това не е оръжието ти, но ще трябва да тренираш с нещо.

Момчето взе лъка и няколко стрели със себе си и заедно излязоха от подземията, като след това напуснаха и къщата. Дарк слезе, след няколко минути при тях. Оставиха нещата си в багажника на колата и се настаниха, като Арес застана на шофьорското място.

Пътуваха близо час, като излязоха от града. Спряха до гората, в покрайнините на града, а Ерис я догониха спомените. Беше същото място, където изгориха Лин, можеше дори да усети енергията й, сякаш още беше тук. Полазиха я тръпки и тя започна да се оглежда нервно.

– Добре ли си?-Тео постави ръката си на рамото й и я попита притеснено, но тя само му кимна в отговор и забърза крачката си.

"Лин, защо не си тук? Щеше да е хубаво, малко морална подкрепа щеше да е полезна. И ти нямаше да харесаш Арес, надменен е, можеше да търпиш, само моята арогантност. Тео можеше да ти допадне, изглежда твой тип. Защо не си тук?..."

Арес ги прекара през дърветата и стигнаха една открита поляна. Тревата беше, току що поникнала, а дърветата ги заобикаляха. Те им предаваха чувство за сигурност, но Дарк не харесваше такива места. В горите винаги се криеше нещо, там хората заравяха тайните си или ги скриваха между дърветата. Те винаги са били най-сигурното и най-опасното място, едновременно.

– Тео, ти опитай да улучиш, възможно най-много дървета. Цели се в средата на стъблото и като приключиш събери стрелите. Не оставяме следи.-Арес му нареди и след това се обърна към Ерис. Извади една дръжка на меч и я потърка с палеца си, а от нея се плъзна острието.-Вади косата си Дарк. Сега аз съм противника ти.

Това бе един от редките случаи, в които Ерис му се подчиняваше. Тя извади металния цилиндър, като го потърка с пръст. Той се разтвори и превърна в огромна коса, която тя завъртя в ръцете си и насочи срещу него. Очите й потъмняха, а погледа й се изостри, беше готова за битка.

– Баланса ти не е лош, да видим как е отбраната ти.-Арес се засмя и се стрелна напред.

Дарк го посрещна и успя да поеме силата на удара му, след което го отблъсна назад. Не изчака дори секунда и замахна с косата, а стоманата се заби до него. Момчето се измъкна на косъм и за малко не загуби крака си, но това само го мотивира. Той замахна отново с меча и започна да пристъпва към нея, с всеки следващ удар.

– Мисли, не поемай всичко, така мога да те притисна в ъгъла и довърша. Изплъзни се.-той извика, но не спря и за момент. Оръжията се удряха едно в друго, а стоманата дрънчеше.

"Да му се изплъзна? Той не спира да замахва, отново и отново, нямам време. Не мога да скоча, едва мога да мръдна."

– Как да го избегна, за бога?!-Дарк извика в отговор и се опита да отблъсне Арес, но той просто избегна плавно атаката й и продължи да нанася удари. Принуждаваше я да се отбранява, но така ограничаваше атаките й и я приклещваше.

– Не мисли за това, като битка, това е танц, танца на войната. Можеш ли да танцуваш?-Арес се пошегува и се усмихна лукаво, като не спря и за момент.

Ядосано, Ерис стисна зъби и погледна краката му. При всяка атака правеше едни и същи стъпки и така издаваше хода си. Ако това беше танц, достатъчно беше да се завърти. Това и направи, а за нейна изненада, се получи.

Тя успя да избегне следващата атака, като я блокира отново с острието, но междувременно се завъртя плавно наляво и завъртя косата, като я допря до врата му.

– Много добре, сега нека опитаме друго.

Арес започна да се движи по-бързо, а атаките му бяха по-силни, но не това беше проблема. Вече не повтаряше едно и също. Ерис отскочи назад, за да може да проследи движенията му. Достатъчно беше да не го изпуска от поглед. Беше по-бърза и по-силна, нужни й бяха само умения.

Момчето замахна, а тя отскочи и се приземи до него, като се засили, но той успя да блокира атаката. Това естествено не я спря и тя продължи да нанася удар, след удар, като постоянно се въртеше около него. Арес се объркваше на моменти и трудно следеше движенията й, тя мърдаше прекалено бързо и рязко. Сега вече Дарк бе непредвидима, а битката решена.

– Я виж, кой се научи да танцува.-той се изсмя и стрелна към нея, а двамата се сблъскаха и продължиха с атаките, още известно време, докато не се умориха и размениха с Тео.

Оставена сама,Ерис размахваше косата и се учеше да я балансира, като от време на време скачаше и се приземяваше. Отказваше да седне и да си почине. Беше скучно и й се струваше ненужно, но всеки път си припомняше схватката й с Лео. Не понасяше загуба, не, тя не губеше, а той я повали с лекота. Стискаше зъби и продължаваше да се насилва да тренира. Имаше нужда от реванш.

Тео, от друга страна, приемаше всичко по-професионално и бе насочил цялата си концентрация в битката. Арес носеше щит в ръката си и личното му копие. Уговорката беше такава: ако успее да го улучи със стрела, Тео печели. Арес се движеше на зиг-заг, за да е труден за проследяване и скоростта му беше изумителна, но момчето не го изпускаше от очи. Изстреля три стрели. Две от тях бяха блокирани от щита, но третата мина през рамото на Арес и му остави драскотина. Определено го подценяваше, защото точно там се целеше Тео. Ако искаше, можеше да го умъртви, само с една стрела.

****

След няколко часа, те приключиха и излязоха от горите. Качиха се в колата, а Тео и Арес се сприятелиха, след тренировката. Поздравяваха се за усилената работа, обсъждаха движенията си и планираха следващите. Поздравиха дори нея, но тя не им отвърна, само се усмихна свенливо и продължи да гледа през прозореца на колата, докато пътуват. Тео се гордееше със себе си, чувстваше се продуктивно, но тя не изпитваше същото. Не беше нищо, кой знае какво, само размахваше косата и тренираше няколко движения, в една истинска битка, никой нямаше да я насочва или да въздържа ударите си. Нямаше нужда от треньор, а от противник. Това и смяташе да намери, а Арес не беше достойния.

Те спряха пред сиропиталището и се прибраха. Момчетата слязоха и се разположиха на дивана, където обсъждаха тренировките си, с останалите.

– Дарк, ела при нас. Сигурно си ги размазала!-Миа я покани и се засмя закачливо, но Ерис не успя да й отговори, само се усмихна насилено и побърза да се качи, нагоре по стълбите.

Затворен като птичка в кафез,Лео седеше в кабинета и спеше на масата, като бе подпрял главата си на купчина листи. Не изглеждаше удобно, но нямаше да може да си тръгне, докато не прегледа всичките, а наистина не му се занимаваше. Не бяха най-подходящия заместител на възглавница, но разполагаше само с тях, а не бързаше за никъде. Беше се унесъл и избягал от реалността, докато вратата не се тресна и той не подскочи изнервено. Момчето надигна глава сънено, но Дарк го хвана за ризата и издърпа нагоре.

– Ставай! Ще излизаме!-тя изкрещя, а той само премигна объркано. Момичето стисна зъби и юмруци, като го разтресе силно.-Събуди се! Нямам време, трябваш ми!

– Виж, поласкан съм от поканата, но приемам срещи, само ако включват сутрешно кафе.-Лео се подсмихна и отново възвърна закачливата си природа.

Ерис извъртя очи с досада и го задърпа за ръката, а той просто разроши косата си, прозя се и освободи с лекота, като събори една купчина листи от масата и седна на нейното място.

– Къде изобщо ще ходим в седем вечерта? Искаш да се разхождаме под залеза, не мислех че е твой стил, нищо лично.-той започна да се обяснява, а тя само се раздразни и щракна с пръсти пред лицето му, за да го накара да млъкне.

– Вземи си меча, ще тренираш с мен.-тя му нареди сериозно и кръстоса ръце, като се втренчи властно в него.

– Дарк, имам работа. Арес те тренира, той е най-добрия, може да те научи на много.-Лео й отвърна спокойно.

– Не разбираш! Арес може да ме научи на много и го прави, но ти можеш да се биеш. Не ми трябва треньор, Лео, трябва ми достоен противник.

Умислено, Лео замълча и се подпря назад, като разроши нервно косата си. Погледна цялата работа, която го чакаше, всички купчини с листи и доклади, а нещо в него проплака. Не биваше да отлага, но после погледна Ерис и усети разгара на битката. Имаше нужда да излезе малко, това щеше да е добра тренировка и за него. Имаше чувството, че пуска корени в тази стая, сякаш се сливаше с хартията.

– Хубаво.-той заяви намусено, но след това на лицето му се показа весела усмивка, която не успя да скрие. Той извади меча си и взе ключовете на колата, със себе си.

Двамата слязоха, а долу нямаше почти никой. Миа и Диана бяха в стаята, която Диана посещаваше по-често от Ерис. Всички останали вече бяха в своите помещения или на мисии, долу беше само Тео, който играеше на карти с Ехо. Те минаха покрай тях, но Ехо се обърна и се усмихна палаво.

– От кога излизате двамата?-тя каза закачливо, а Тео веднага се обърна и лепна, същата мазна усмивка, на лицето си.

"Нали уж е сляпа?! Вярно, трето око...Това момиче е лудо, и досадно, нищо, че я харесвам. Сега не е момента да извърта нещата."

Независимо, че осъзнаваше, че Ехо не е способна да види физиономията й, Ерис я погледна тъпо и просто игнорира присъствието им, като дръпна Лео напред.

– Харесвам ги заедно.-Тео заяви горд, щом излязоха и погледна отново Ехо.-Ти?-той я попита, но тя просто се изкикоти весело в отговор и двамата продължиха играта си.

***

Отне им към половин час да стигнат в гората, а Ерис се погрижи да го заведе на същата поляна. Лео съблече ризата си и остана само по тениска, а тя смъкна якето си. Двамата извадиха оръжията си и се отдалечиха един от друг.

– Сега какво?-той я попита несигурно.

– Ела ми с всичко, което можеш!-тя му отвърна кръвожадно, а момчето се подсмихна закачливо.

– Щом настояваш.

Лео се стрелна към нея и замахна с меча си, а тя успя да поеме силата му. Определено беше различно. Той прилагаше всичката сила, която имаше, както й тя. Никой нямаше нужда да се въздържа, нямаха и намерение да го правят. Това беше истинска битка и нито един от двамата, не приемаше загуба.

Стоманата се сблъска със стомана. Шума от удара на тежките метали, кънтеше във въздуха, а те танцуваха смъртоносния танц. Никой не спираше или помагаше на другия. Това беше война и те бяха противници. Обикаляха и замахваха, с всичката мощ, която имаха. Лео опита няколко пъти, да я надхитри, но тя вече знаеше номерата му. От Арес бе научила да следи краката на противника си. Двамата подскачаха, сблъскваха се и замахваха. Всеки удар можеше да е фатален за другия. Дарк за малко да отсече главата му, а меча на Лео, беше на косъм да я прониже, но тя имаше драстично подобрение, от последния им сблъсък.

Вече няколко часа продължаваха да се нападат, но силата им беше равна. Оръжията им бяха различни, но двамата имаха пълен контрол над тях и нужните умения, разликата не се отразяваше на битката, но нито единия не можеше да надделее, над другия. Ерис забеляза това и се ядоса. Така можеха да продължават и до сутринта, а нямаше да имат енергия до тогава. Тя се затича към него и заби косата си в меча му, но след това се усмихна лукаво. Лео повдигна въпросително вежда, но преди да се усети, тя замахна силно и успя да изтръгне меча от ръцете му, като захвърли и косата си с него. Момичето не изчака той да каже нещо или реагира, тя замахна с крака си, но той успя да избегне удара, като се наведе. Битката продължи,а те си разменяха удари. Лео успя да я спъне, но тя се хвана за него и го повлече със себе си, към земята. Двамата се боричкаха, докато не се пуснаха и отдалечиха един от друг. Бяха уморени и целите в драскотини, дишаха тежко, но очите и на двамата подсказваха, че не са приключили. Дарк имаше черен колан, а Лео не изоставаше по умения, всичко беше до сила, но и двамата успяваха да се справят, с тази на другия. Беше трудно, но всеки следващ удар ставаше все по-силен. Дарк замахваше яростно, а той не изоставаше. Това не бе съревнование на умения, а на воля и ярост, но дори и тук, бяха равни.

На Ерси това не й се харесваше, не можеше да приеме загубата, но не и обичаше конкуренция. Тя скочи и посегна с ноктите си, но той я завъртя. Момичето се приземи върху него, като го стискаше за варта, а неговите ръце, бяха обгърнали гушата й. Никой от двамата не пусна другия, седяха, стискаха и се гледаха. В неговите очи танцуваха пламъците на страстта, а адреналина се носеше във въздуха. Имаше нещо хипнотично и привлекателно във войната, което се харесваше и на двамата. Разрушителни и опасни, това бяха те, а комбинацията бе, още по-фатална. Очите на Ерис бяха забити в неговите и изглеждаха толкова примамливи и магнетични. Лео си спомни думите на брат си и премести погледа си, към устните й. Наистина беше, като сирена, смъртоносно изкушение, но никой човек не можеше да се пребори с него. Всеки може да контролира чувствата си, емоциите си, решенията си, но не и желанията си, а той я желаеше.

Лео се приближи и хвана лицето й, като двамата сляха устните си. Не се разбираха често и нямаше точно определение, какви са. Познати? Колеги? Приятели? Съперници? Противници? Любовници?.. Едно беше сигурно, притежаваха несравнима мощ и единственото нещо, което можеше да ги повали-бе любовта, нищо друго. А тази вечер и двамата загубиха битка. Тя падна в обятията му, а той се отдаде на изкушението.