.

Станах в 05:00 сутринта. Направих две кафета за Милдред и Стейси и се чудих какво да оправя, всъщност нямаш нищо за оправяне. Е , значи ще имам повече време за да се приготвя.

Качих се в стаята ми и отворих гардероба ми и си избрах черни дънки и един от най-хубавите ми потници. Беше ми любимия.

Измих си зъбите и лицето и се облякох. Сресах косата си и вече беше 06:00 и те трябва да са станали.

Слязох долу взех кафетата им и почуках на вратата на Милдред, влязох щом получих отговор и отидох до леглото ѝ и ѝ дадох кафето.

- Добро утро. - казах ѝ , а тя просто кимна и започна да си пие кафето. Мда..много е учтива.

Почуках на вратата на Стейси, но не получих отговор. Открехнах вратата и влязох. Оставих кафето на нощното шкафче и излязох.

Качих се в стаята ми, оправих си чантата ,тъй като снощи нямах време . Бях готова и тръгнах за училище. След като стигнах , влязох в класната стая и седнах най-отзад. Часа започна и Стейси влезе в стаята с госпожата. Повечето от часовете минаха и сега имахме голямо междучасие. Слязох долу в столовата и си взех пържени картофки с кетчуп. Тъкмо се запътих към масата докато някой се блъсна в мен и ме изцапа цялата със кетчупа.

- Съжелявам!! Ще ти помогна. - каза човека и го погледнах. Беше толкова красив - шоколадова къдрава коса, невероятни зелени очи ,като изумруди в които можеш да се изгубиш.

- О нима ?! Това беше любимия ми потник. - сопнах му се аз и тръгнах към тоалетната и той вървеше след мен като куче и аз съм неговия кокал.

- Остави ме. - казах му.

- Не, ще те изчистя. - ухили ми се той и аз извъртях очи. Влязохме в банята и взех салфетки и се опитах да се избърша, но нищо не ставаше.

- Скъпа, ако се опитваш да се изчистиш по този начин, казвам ти няма да успееш. - продължи да ми досажда.

- Ами , ако си гледаше пътя , нямаше да стане така. - казах му.

- Аз си гледах пътя , просто не те видях. Между другото аз съм Хари, приятно ми е. - каза ми го така все едно нищо не е направил.

- О и на мен ми е толкова приятно да се чистя от проклетия кетчуп!

- Ще ти помогна. - каза и намокри няколко салфетки и започна да трие. Беше ми неловко защото петното беше точно на гърдите ми. - Имаш ли оцет ?

- О позна, държа си оцета в чантата. - казах му и го погледнах глупаво.

- Добре де, няма нужда да ми се караш. - погледна ме и прехапах устни.

- Остави, няма да се изтрие. - казах му и се отдръпнах.

- Не разбрах името ти? - много е нахален.

- Ела, не ми беше приятно да се запознаем.

- На мен ми беше. - ухили се мазно и погледна гърдите ми , а аз въздишах и излязох от банята и се запътих към стаята , а той отново ме следваше. Обърнах се към него и той отново се блъсна в мен.

- Не си сериозен нали ? - попитах го и го гледах в очите.

- Този път ти си виновна, спря рязко! - не остана по-назад.

- О да , а преди малко бях виновна , че не си ме видял. - извъртях очи за стотен път. Не каза нищо , а просто ме гледаше. Изпуфтях и влязох в стаята и той с мен и всички ме гледаха. Не съм свикнала на такова внимание и благодарение на моя скъп приятел Хари щях днес да съм често забелязвана.

Седнах си и той седна до мен.

- Защо си още тук? Остави ме и си отивай в стаята. - казах му , но той не помръдна. - какво да направя за да ме оставиш?

- Излез с мен довечера. - каза той.

- Ъм не, нека да е друго.

- Тогава ще стоя тук до края на деня. - ухили ми се отново . Как мразя това негово самодоволно държание , а се познаваме от 15 минути.

- Охх добре. - съгласих се.

- Добре. Ето ти номера ми , ще те взема в 17:00 ч. Звънни ми за адреса. - каза и стана и излезе от стаята. Отново всички ме погледнаха. Защо по дяволите ме гледат така все едно съм призрак ?!

* * * * * *

Часовете минаха добре.

Изчистих цялата къща и направих вечеря за Милдред и Стейси. Когато бях готова с всичко се качих в стаята ми и влязох в банята и се изкъпах. Изсуших се и отворих гардероба ми и се чудих какво да облека. За жалост нямам нищо хубаво. Реших да облека черни дънки и един бял потник с черен надпис "You Only Live Once".

Стана 16:30 и звъннах на Хари. Каза , че щял да бъде тук след 15 мин.

Чух хлопване на врата.

О не ,това трябва да е Милдред, ако разбере , че ще излизам , ще ме убие.

След 15-16 минути се чу звънене на вратата. Това трябва да е Хари. Побързах да сляза долу , но беше късно...Милдред вече беше отворила.

- Кой си ти ? -попита го тя.

- Приятел на дъщеря ви. - отговори ѝ той.

- Няма я. - каза му тя и се накани да затвори, но той ме видя и задържа вратата с крак.

- Виждам я. - посочи ме той, а тя се обърна и ме погледна ,прехапах притеснено устни и се надявах да не прави сцени пред него.

- Съжелявам , но тя има задължения. - каза му тя.

- Но аз направих всичко. - отговорих ѝ.

- Ще го направиш отново! - скара ми се тя , а аз кимнах и се качих бързо в стаята ми. Защо трябваше да е такава?! Защо поне веднъж не ме пусне навън, да си почина ? Защо света винаги е против мен...?!

Стоях седнала на леглото известно време , докато не чух камънче на прозореца ми. Станах и погледнах през него и видях Хари. Отворих прозореца и го погледнах. Направи ми знак с ръката да сляза , а аз моментално поклатих глава , а той извъртя очи и повтори движението. Престраших се и прокарах крак през прозореца и слязох долу.

Качихме се в колата му.

- За първи път бягам. - казах аз.

- О, с мен ще правиш много неща за първи път. - ухили се перверзно, а аз го побутнах леко, а той се засмя и аз след него.

- Къде ще ходим? - попитах го.

- Ще видиш. - каза и потеглихме и стигнахме пред някакво ресторантче на име The Wright Brothers.

Паркира и слезе от колата и дойде пред моята врата и ми отвори и пое ръката ми.

Влязохме в заведението и той ми дръпна стола и седнах , както и той.

- Защо майка ти не те пуска навън? - попита ме той.

- Ам...тя не ми е истинска майка , майка ми почина и баща ми се ожени повторно...за нея и плюс , че в комплект вървеше и нова сестра...- казах му като гледах към ръцете си.

- Много съжелявам...- каза той тихо , а аз просто кимнах. - Изглежда доста злобна.

- Да, такава е , не ми дава да контактувам с никой, да излизам и там подобни. От училище - вкъщи, после оправям цялата къща, плюс двора и всяка сутрин и вечер им сресвам косите, могат, но...всяка сутрин им прая кафе и да...както и да е не ми се говори за това...

-Ами баща ти? - продължи да любопитства.

- И той си отиде.

- Съжелявам.

-Не си виновен ти. - казах и той стисна ръката ми. Погледнах ръцете ни и после погледнах него. Сервитьорът дойде и ни даде менюта и си отдръпнах ръката от Хари и взех менюто.

Избрахме си какво ще ядем и след 15 минути храната пристигна.

Ядохме в мълчание и се поглеждахме от време на време.

След като се наядохме, Хари плати сметката и излязохме от ресторанта.

- Отдавна не съм яла толкова.

- Какво искаш да кажеш? - попита той и ме погледна и се запътихме към парка. Беше късно и нямаше никой там.

- Ами по принцип, след като им готвих, рядко оставяше за мен.

- Това е ужасен живот. - погледна ме намръщено.

- Ъм...свикнала съм вече и не обръщам внимание. Както и да е , сега на... - преди да съм си довършила изречението усетих как бях вдигната от земята.

- Харии, нее, пусни мее!! - виках , но той си тралалакаше и започна да се върти , но се спъна в някакъв клон и паднахме на тревата. Добре , че беше меко. О не, чакай това е било Хари. Започнах да се хиля като побъркана.

- Охх много ти благодаря , че омекоти падането ми.

- Да, а аз си потроших тялото. - каза Хари засмивайки се.

-Ти си си виновен, казах ти да ме пуснеш. - говорих , докато се хилих. Усетих как бях преобърната и Хари беше над мен и ми се усмихна мазно.

Оплезих му се и го бутнах назад и побягнах напред и той започна да ме гони. Скрих се зад едно дърво и дишах тежко.

Чаках и чаках, но така и не ме хвана. Обърнах се за да погледна и през това време Хари изскочи и извика " Буу " и ме стресна.

Започна да се хили неудържимо , а аз го гледах глупаво.

-Да, да , много забавно, толкова ми беше забавно ,че така се отнесох ,че забравих да се смея. - казах му и скръстих ръце уж сърдито.

- Трябваше да си видиш изражението. Беше все едно бебе вижда сняг за първи път.

- Ха-ха...- сопнах му се аз, но после се засмях.

- Луда. - подигра ми се той, а аз се направих на обидена.

- Мда , поне не съм неадекватен и да се блъскам в хора и да ги цапам с кетчуп и да се спъвам в клони и да си троша костите. - няма да го оставя да победи.

- Имам си оправдания! Не те видях в началото, а сега е тъмно, нормално е да се спъна. - обоснови се той.

- Ще ти купя фенерче и очила за рождения ден.

- Фенерче имам. - ухили се перверзно, а аз го шибнах по рамото.

- Като имаш тогава що се спъна? - попитах го смеейки се.

- Абе ти много знайш , да те видим колко знаеш да плуваш ? - каза и преди да се усетя бях хвърлена в реката. До парка имаше рекичка.

Изплувах нагоре и го погледнах лошо.

- Ще си платиш! - излязох от там и започнах да го гъделичкам и двамата се смеехме. Накрая се изморихме и легнахме на тревата и се загледахме в звездите. Изведнъж започна да се лее дъжд като из ведро и двамата станахме бързо и започнахме да бягаме към колата му и се смеехме. Щях да падна сто пъти , а Хари вместо да ми помогне ми се смееше. Стигнахме до колата му.

Като го погледнах беше много смешен и започнах да го соча с пръст и да му се смея, беше като пещерняк- рошава мокра коса с листа в нея и кален нос. Бях му изцапала носа с кал, след като паднах в кална локва , а той ми се подиграваше.

- Изглеждаш страхотно. - казах му и още се хилих.

- О да и ти, калта ти отива много, подчертава очите ти. - засмяхме се и двамата.

- Маже ли да пренощуваш у нас? - попита ме той.

- Защо?

- За всеки случай, да не цапаш у вас и да чистиш или да не вдигаш шум и оная стара вещица да не...- не го оставих да довърши и се съгласих, той плесна с ръце като малко дете и аз се засмях.

- Никога не съм се забавлявала така, боли ме устата от смях.

- Днес беше най-хубавия ми ден! - извиках аз и той се засмя.

- Радвам се , че ти хареса. -каза и ми боцна нослето и се ухилих.

Потеглихме към тях и...