Събудих се и всичко започна както си е било винаги: ставаш рано, правиш кафе на мащехата си и доведената си сестра, оправяш оправеното и отново и отново... Радвам се , че Милдред не ме е заговаряла вече два дни , спасявам се от неловки разговори. Щом бях готова с всичко , тръгнах към училище. Щом стигнах видях този който най-малко исках да видя... точно така момчето от вчера което се опита да ме... изнасили. Толкова съм благодарна , че Хари успя да се появи точно навреме. Влязох в сградата и видях Хари и някакво момиче. Той я беше притиснал на стената и си говореха нещо...ръцете му обхождаха тялото ѝ. Всъщност от кога ми пука за това? Ние не сме заедно , няма защо да мисля за това, може да бъде с която си иска. Влязох в учебния кабинет точно когато би звънеца и учителя влезе в стаята. Той обясняваше нещо, но дори не го слушах. Мислех само и единствено за Хари и онази рошава гъска. Чакай какво? Не мога да повярвам , че мисля отново за това! Ела! Ти! Не! Си! Му! Никаква! опитвах се да си кажа. Леле , побъркам се. Говоря си сама. Трябва да излизам по-често, но ако можех...Звънеца би , така и не осъзнах кога свърши този час. Излязох от стаята и отидох в тоалетната за да пия вода. В огледалото видях отражението на момчето което се опита да ме изнасили вчера и се стреснах.

- Какво искаш? Остави ме намира! - изкрещях и побягнах към вратата.

- Не бързай толкова, малката. Аз съм Аштън и довечера искам да излезеш с мен. - каза той и се приближи към мен.

- Ти нормален ли си ? Сериозно ли ми казваш това? Вчера щеше да ме изнасилиш, а днес?

- Спокойно, съжалявам, разбра ли? Само излез с мен, моля те?

- Не! От къде да съм сигурна , че пак няма да се опиташ да го направиш? - попитах аз...

-Няма , обещавам. - гледаше ме умолително. Помислих малко и след известно време се съгласих.

- Иху, благодаря ти, обещавам ти , че ще ти хареса! - каза той ентусиазирано. - Чакай ме пред училище като ти свършат часовете. - кимнах и излязохме от тоалетната. Хари тъкмо минаваше и ни видя и погледна учудено към нас. Игнорирах го и си влязох в класната стая.

Часовете минаха повече от скучно и както обикновено , никой нищо не слушаше и се чудеше с какво друго да се занимава освен да слуша и после да се чудят кой от кой да припише на тестовете.

Е, взех си всичките принадлежности и ги подредих в чантата си и излязох на двора на училището и зачаках Аштън. По едно време Хари дойде при мен.

- Чакаш ли някой? - попита ме той. Погледнах го и му отговорих студено:

- Да.

- Кой? - попита отново .

- Някой. - Точно в този момент дойде Аштън.

- Тръгваме ли? - попита ме Аш и кимнах.

- Чакай, какво? Ще излизаш с него? Ела , не помниш ли , че той щеше да те изнасили???

- Все едно ти пука...-казах аз като се сетих за него и рошавата гъска.

- Разбира се , че му пука , Ела! Какво ти става ? - попита ме Хари вече ядосано. Изсумтях му едно сухо "нищо" и тръгнахме с Аштън.

- Да приключваме. - казах към Аштън и...

Хей, хораа...боже, съжалявам , че пак се забавих с главата и стана малко къса, но...

Дано не сте изгубили интерес към историята.

Съжалявам отново!! Обичам виии!!!!