- Хей, хей, хей, какво ти се е случило, къде беше, търсех те, къде са ти дрехите? - Затрупваше ме с въпроси, но не исках да говорим за това , единственото което беше важно е, че сега съм с него и се чувствам защитена. Не за дълго, но поне докато съм с него не ме е страх...

Влязохме в къщата му и Хари ме поведе към стаята му. Седнах на леглото и се свих леко от срам, защото бях само по бельо. Хари дойде и ме зави с меко одеало и се излегнах назад. Той слезе долу и останах сама с мислите си. Не знам какво ще правя за напред, не мога да се прибера у дома , но не мога и да остана тук, защото не е мой дом...аз нямам дом...нямам нищо, не знам с какво съм заслужила този живот, но няма да се предавам! Трябва да остана силна!

Хари се появи в стаята с две чаши горещ шоколад и се намърда до мен.

-Хей, как си? - попита ме той. Не знаех как да му отговоря, толкова много лоши неща ми се случиха за един ден. Ако Милдред ме види отново дали ще ме убие?

- Какво се случи, Ела? -попита отново той. Реших да му обясня подробно. Още от началото , когато Аштън ме покани на среща ,до момента в който първата ми мисъл беше да бягам до дома на Хари.

Той ме гледаше и слушаше с разбиране, накрая се разплаках и той ме гушна силно.

- Не знам какво да правя, Хари, не знам, толкова силно се опитвам да бъда силна , но не мога, страх ме е да заспя, страх ме е Хари, че всеки момент може да ме намерят и да ме убият или по-лошо...-той ме прегръщаше силно и се опитваше да ме успокои.

- Спокойно, Ела. Поспи. Утре е нов ден. Нов късмет. Всичко ще бъде наред.- Надявах се да бъде прав. След като изпих горещия шоколад , усетих как очите ми се затварят. Сгуших се в Хари и двамата заспахме.

3 месеца! Точно толкова време се криех в къщата на Хари. Не ходих до училище. Бях само и единствено в неговата къща, криейки се като някоя страхливка. За радост никой не беше ме търсил и никой не беше ме намирал. Поне така се надявах.

Денят бе перфектен.

Ярките слънчеви лъчи проблясваха през пухкавите бели облаци, а въздухът бе топъл ,а Хари спеше до мен.

Не знам какво ще стане от тук нататък. Надявам се да живеем спокойно и в безопасност. Не знам какво ще стане, ако ме намерят и ме принудят да работя за тях като проститутка или каквото там решат.

Но докато имам Хари до себе си, никога няма да се почувствам сама.

Прокарах пръсти по розовите му устни и очите му леко се отвориха, отдръпнах се бързо.

-Съжалявам, не исках да те събудя. - прошепнах.

-Няма нищо. Добре ли си? - попита ме той.

- Да, просто се събудих рано и те гледах как спиш. - отговорих му простичко.

Той легна по гръб, разтърквайки очите си като дете и ме погледна със сънлива усмивка.

- Имам идея! - каза той.

- Каква? - повдигнах вежди.

- Хайде да излезем. Минаха 3 месеца. Имаш нов телефон не могат да те намерят.

- Не знам, Хари.

- Не можеш да стоиш вечно затворена тук. Нека излезем и да се позабавляваме?- Погледна ме с красивите си зелени очи и нямаше как да му откажа. Съгласих се да излезем и той заподскача като малко детенце и се засмях.

Излязохме в парка и Хари реши да си вземем сладолед. Аз седнах на една пейка и го зачаках. Той е страшно грижовен и страшно мил. Винаги ми помага, успокоява ме, утешава ме когато имам кошмари...а те са често след онази случка.

След 2 минути Хари дойде при мен.

- Ел, имам новина. - каза Хари, но погледа му не беше нито хубав , нито лош и се притеснявах малко от новината му.

- Милдред е в затвора. - каза ми той, а аз не знаех как да реагирам. В затвора? Това хубаво ли е или лошо , се питаше съзнанието ми.

- Не е ли страхотно, Ел, имаш свободата си.

- Да, Хари, но какво ако я освободят, тя има пари. - казах му аз.

- Съмнявам се да я освободят, защото за самото ѝ издирване цената беше голяма. Свободна си Ел! - извика той и се зарадвах. Най-накрая се чувствам спокойна. Милдред е в затвора ! Това значи, че нейния бизнес също е покрит! Бях толкова радостна и скочих и прегърнах Хари.

След час и нещо обикаляне насам-натам се прибрахме и се излегнахме на дивана.

- Хари? - попитах аз.

- Да?

-Мислиш ли скоро да се ожениш? Смисъл, аз не живея тук и ако имаш такива намерения , не искам да преча.

- Ел, какви са тези глупости? - скара ми се той.

- Не знам, аз просто...

-Мисля, че ще имаме невероятна сватба. - каза той прекъсвайки ме.

- Ние? - попитах объркано.

- Да ти и аз. Двамата. - прехапа устни и ме погледна.

-Поне първо ме изведи на вечеря. - казах аз и двамата се засмяхме и той уви ръка около талията ми и ме придърпа към себе си, зарових лице във врата му. Той миришеше на мъжки парфюм и мента, любимата ми комбинация. -Мислиш, че ще имаме невероятна сватба? Откъде знаеш?

-Ще имам страхотна булка. Печелим. - ухили се той.

- Но това може да е такава бъркотия. - засмях се аз.

- Наистина ли спориш с мен за страхотната булка? Да не си се побъркала?

Толкова е хубаво, че Хари винаги успява да повдигне настроението ми по всяко време. Обичам го.

-Не знам дали бих могъл да съм с някого, който не е напълно наясно каква страхотна булка ще е. Мисля, че трябва да се разделим- каза той.

-Само че знам , колко страхотен ще си ти в черен костюм.

-Точка за теб. Добре, хайде пак да се съберем.

Засмях се, а той се наведе да ме целуне, усмивката вече бе изписана на устните му.

-Обичам те. - каза срещу устните ми, все още усмихвайки се и гледайки ме в очите.

- Обичам тее!!! - извиках и слях устните ни в страстна целувка.

Замислих се над всичко, което се случи през тази година, след като срещнах Хари. Изпитах толкова много нови емоции и толкова болка, че дори не съм мислела, че е възможно. Промених се толкова много и всичко това, само защото се преместих в този град. Лондон. Благодарна съм за това, че срещнах човек като него, именно Хари. Той ме научи на това какво е любов.

Но сега, поглеждам към Хари, който спи дълбоко. Едната му ръка е увита около талията ми, лицето му изглежда отпуснато и спокойно, а дишането му равномерно.

Не знам какво ще стане, когато Милдред излезе от затвора, ако излезе... Не знам дали някога отново ще бъда в опасност, но едно знам със сигурност.

Докато имам Хари до себе си, никога няма да се почувствам сама или в опасност.