След уморителната игра (или по-скоро последствията от играта), седнахме да обядваме.

-Искате ли утре на плажа? - Аштън прекъсна тишината.

Всички се съгласиха и убедиха и мен естествено.

-Хайде ела! - Люк ме задърпа. -Понеже вече ще живееш тук, мисля, че трябва да подредиш дрехите си в гардероба. Нали? - Той ми се усмихна чаровно.

Извъртях очи и тръгнах към стаята, а той по мен.

Отвори първият куфар и изцъка разочаровано.

-Момиче, ти не знаеш ли, че не така се подрежда куфар? Всичко трябва да е сгънато. - Започна да ми обяснява, а аз се засмях.

-Съжалявам, трябваше да успокоя бушуващите ми нерви от това, че искат да ме омъжат на сила и да сгъна прилежно дрехите си.

-Именно! - Отвърна ми той, след което и двамата се засмяхме.

Той ми подаваше дрехите и аз ги прибирах в шкафа.

-Това определено ми харесва! - Каза смеейки се, като държеше една черна къса рокля.

-Я остави това! - Грабвах я бързо и я набутах обратно в куфара, след което той изкара същата, но в червено.

-Ами това?

Хвърлих му един изпепеляващ поглед и набутах и това в куфара си, след което го закопчах и седнах обидено с гръб към него.

Той ме прегърна заднешком и постави главата си на рамото ми. При това му действие направо изтръпнах.

-Не ми сърди де...

Обърнах се към него, а той ме гледаше с кучешка муцунка.

Засмях се на физиономията му и продължих с дрехите си.

-Сърдиш ли ми се? -Той застана зад ме и уви ръце около кръста ми.

Познава ме от вчера, а се държи се едно сме женени. Какво за Бога се случва?

-Не. - Казах и се отдръпнах от него.

-Добре тогава, аз ще те оставям. - Той ми се усмихна и излезе от стаята.

Доподредих дрехите си и реших да сляза долу. Там Майкъл седеше на дивана и гледаше нещо по телевизията.

Отидох и седнах до него.

-Може ли да поговорим? - Попитах плахо.

-Разбира се! За какво?

-Ами за Люк....

Майк се усмихна радостно.

-За какво става на въпрос?

-Държи се малко странно. Смисъл познава ме от вчера, а вече ме прегръща и-и... - Разказах му на бързо какво се случи преди малко

-Той се и такъв, спокойно!

Усмихна се самодоволно и отново погледна към телевизора.

-Това не трябва да те притеснява, държи се с почти всички така.

-Да не би да има чувства към мен?

-Толкова бързо не ми се вярва. - Отговори спокойно и смени канала.

-Момчета! - извика той. - Говорят за нас!

Изневиделица и тримата се появиха и скочиха на дивана. Предаването беше към края си, за това не говориха много за тях, а и не беше нещо важно.

-Какво ще правим сега? - Попитах, след като предаването свърши.

-Да играем на истина или предизвикателство?

-Сериозно ли? - Повдигнах вежда.

-Еми да. Хайде, няма да правим гадни работи спокойно. - Майкъл се засмя.

-Оф добре, хайде.

Наредихме се в кръг и започнахме.

-Люк, истина или предизвикателство? - Попита го Калъм.

-Предизвикателство. - Въздъхна Люк .

-Добре, целуни Амбър по бузата. - Подсмихна се Кал.

Люк сви рамене и дойде до мен. Докосна леко бузата ми с устните си и се върна на мястото си.

Така се завъртяхме няколко пъти.

-Амбър, истина или предизвикателство? - Кал се обърна към мен.

-Истина.

-Добре, обичайният въпрос? - Той ми се усмихна мазно, а Майкъл и Люк го удариха.

-А-аз....

-Спокойно, не е необходимо да отговаряш. - Люк ми се усмихна мило и дойде до мен да ме прегърне.