На сутринта с Клеър станахме, за да направим палачинки на момчетата. Един вид това беше нашето извинение за сметаната от снощи, въпреки че те направиха по-голяма бъркотия от нас.

-Още не схващам. Защо правим всичко това? – Клеър измрънка недоволно.

-Защото мила Клеър.... По дяволите и аз не знам защо. Може би, защото искам днес да отидем на пазар и те трябва да ни дадат пари. – Свих рамене и продължих със заниманието си.

-Харесва ми как мислиш. – Момичето се засмя.

След около 15 минути, момчетата дойдоха и предпазливо седнаха на столовете. Взеха вилиците си и започнаха да подбутвах храната в чиниите си.

-Как мислиш? Отрова за мишки или за нещо по-голямо? – Люк се обърна към Киан.

-Ако ще ни убиват, залагам на такава за мечки. – Отбеляза тъмнокосото.

-Момчета сериозно ли? – Клеър повдигна вежда. – Един път да се опитам да бъда мила и ето какво става.

-Оправяйте се. – Казах и хванах русокосата под ръка.

-Добре момичета, чакайте! – Киан извика след нас и доволна усмивка се появи на лицето на Клеър.

Аз изчаках Люк също да се провикне, но от него чух само мляскане.

-Сериозно, палачинките са страхотни! – Каза той, след като седнах до него.

-Какви са ви плановете за днес? – Попитах.

- Днес с момчетата имаме репетиция, след това мислех да излезем някъде двамата. – Люк ме погледна.

-Например? – Попитах с пълна уста.

-Ами не знам, да обиколим центъра, забележителностите.

-Може. – Свих рамене. – Вие докато сте на репетиция, ние ще отидем на пазар.

-Разбрахме се. – Люк се засмя. – И ще се видим в хотела в 19:00. Става ли?

-Дадено.

Станах от стола, като оставих момчетата да подредят масата.

.......

След около час с момичетата вече се разхождахме по улиците на Милано, влизайки във всеки един възможен магазин.

(*^▽^*)

-Гладен съм. – Обяви Майк след поредната песен.

-Сега като се замисля, аз също. – Аш се засмя.

-Добре решено е! Кой ще ходи да вземе бургери? – Казах като оставих китарата си.

-Този, който го мързи най-малко. – Заяви отново Майк.

-Няма да съм аз. – Казахме в един глас с Калъм.

-Ох, че сте бебета! – Аш извъртя очи. – Аз отивам.

След като му дадохме поръчките си и той се маскира, тръгна към McDonalds.

-Защо снощи от вашата стая се чуваха крясъци? – Кал се засмя.

-Историята е дълга. – Също се засмях. – Но после трябваше да чистим много.

- Не го разбирай погрешно. – Обади се Киан. – Просто се бихме с храна.

През това време телефона ми звънна.

-Даа? – Попитах, след като вдигнах.

-Случайно портфейла ми да е някъде там? – Аш отвърна.

-Не? – Отговорът ми прозвуча повече като въпрос. – А трябва ли?

-Не е в мен значи да трябва да е там.

-Момент. – Отвърнах и започнах да ровя по джобовете си.

-Моят също го няма.

-За какво става на въпрос? – Киан седна до мен.

-Да си виждал портфейла ми? Или пък този на Аш?

-Не, нямам такъв спомен. – Момчето поклати глава. – Моят също го няма.

-Каква е вероятността и тримата да сме си ги забравили в хотела? – Попита Аш.

-А каква е вероятността нашите гаджета да са ги взели? – Попитах риторично.

-Това е по-вероятно, прав си. – Аш въздъхна. – Прати Кал или Майк с пари. – Заповяда ми той и затвори.

-Момчета. - Отидох при останалите. – Кой от вас двамата ще отиде и ще занесе пари на Аш?

-Никой, защото явно сме си ги забравили в хотела. – Майк се засмя.

-Ясно... – Поклатих глава и звъннах на Аш.

......

Докато с Киан вървяхме към стаята ни, се чуваше силна музика из целия коридор.

Отворих вратата и видях момичета с чаши пълни с вино в ръце пеейки песен на Justin Bieber.

-My mama don't like you and she likes everyone.And I never like to admit that I was wrong.And I've been so caught up in my job, – Започна Клеър.

-Didn't see what's going on.But now I know, I'm better sleeping on my own. – Довърши Амъбр.

Точно преди да продължат ,Киан изключи музиката и двете започнаха да викат.

-Хеей! Защо го спря?

-Колко пихте? – Киан попита директно, а Амбър показа празните две бутилки на земята.

-Добре, това ти е достатъчно. – Казах и преметнах момичето си през рамо.

-Пусни мее... – Извика тя и започна да удря по гърба ми.

-Щом така искаш. – Казах и я хвърлих на леглото. – Заспивай сега. Утре ще си поговорим. – Казах и я целунах по носа.