Мамка му тази аларма..... Чакай малко, аз не съм навивала аларма. Кой по дяволите реши да ми звъни в...Ама не звъни моят телефон. Не беше и този на Люк. В последствие разбрах, че е този, който е в стаята на хотела.

-Ало? - Казах сънено.

-Поръчано е събуждане по телефона за 3 часа мадам. Вие ли сте Амбър Смит?

-Същата. - Казах вече разгневено. - Кой го е поръчал?

-Господин Хемигнс. - Естествено, че ще е той. Оу не е познал.

-Добре, благодаря Ви.

На получих отговор и затворих. Отидох до Люк, който тихо се подхилваше по завивката си.

Легнах си обратно и му обърнах гръб.

-Амбър? - Люк ме прегърна. - Сърдиш ли ми се?

Преди да му отговоря се чуха крясъци от хола.

-Ах ти копеле такова! Това ще е последното такова нещо, което правиш! Знаеш ли защо? Защото ще ти откъсна главата! - Да това определено беше Клеър.

Излязох от стаята и я видях да налага Киан с възглавница.

-Клеър. - Издърпах я. - Не се прави така.

Взех възглавницата от нея и тръгнах към Люк. Той ми се усмихваше невинно, но тези номера няма да минат при мен.

Започнах да го налагам по същия начин както Клеър, само че не го обиждах.

......

-Още ли ми се сърдиш? -Люк се провикна от банята.

Дам, 6 часа по-късно още го тормозех като не му говоря. Не за друго, просто искам да го дразня.

След няколко секунди усетих студените му ръце около талията ми.

-Стига де. Това беше просто шега. - Той постави брадичката си върху рамото ми. - До кога мислиш да ми се сърдиш? Виж Клеър и Киан вече го забравиха.

През цялото време мълчах.

-Моля те. - Отново проговори и започна да оставя леки целувки по врата ми.

Добре, определено знае как да ме изкара извън равновесие.

Обърнах се рязко и слях устните ни.

-Всъщност ти простих отдавна. - Казах, след като се отделихме и му намигнах.

-Ах тии... - Преметена ме на рамо и ме хвърли на леглото. - Да знаеш, добра актриса си. - Каза и започна да ме гъделичка.

Започнах да се смея като луда и едва си поемах въздух.

-Добре, добре, стига... - Казах едва.

-Ще правиш ли пак така? - Той ме погледна заплашително, но не се стърпя и се засмя, аз също.

-Хайде оправяй се, че ще закъснеем. - Издърпа ме за ръката. Ама сериозно ли? До сега той ме гъделичкаше, а сега аз съм се бавела.

-Ъгх, лигльо. - Казах и се изправих. Той ме погледна, след което ме целуна.

-Това за какво беше? - Попитах като се отделихме.

-Просто исках да те целуна. - Той сви рамене и продължи да си оправя косата.

Погледах го така няколко минути и се отправих към банята.

Около 3 часа по-късно вече бяхме зад сцената и момчетата подготвяха инструментите си.

-И сега какво? - Клеър седна до мен.

-Нямам представа. - Казах и започна да клатя краката си на пред- на зад. - Скучно ми е.

-Да отидем за кафе? - Предложи.

-Не, не ми се пие... - Въздъхнах и изкарах телефона си.

Започнах да ровя в социалните си мрежи. Покрай връзката ми с Люк има доста нови последователи. Някой от феновете му ме харесват, други ме мразят. Това до някъде е забавно. По някой път седя и просто чета коментарите на снимките ни, или пък какво ми пишат на лични съобщения. Има много мили момичета, които не пожелават само най-доброто.

-Момичета. - Бри ме извади от мислите ми. - Генералната репетиция започва, ще гледаме ли?

Двете с Клеър кимнахме и се запътихме към столовете пред сцената. Настанихме се и заслушахме как момчетата свирят.

.......

-Тези момичета пищят адски силно. - Казах веднага, след като се прибрахме в хотела.

-Да.. - Люк се засмя. - Бих ти предложил да се разходим някъде, но долу е пълно с фенки, а и съм малко изморен от концерта. - Той се почеса по врата.

-Да не забравяме факта, че утре заминаваме. - Засмях се и се изправих. - Какво ще кажеш да си направим една романтична вечеря тук? - Целунах го.

-Хмм.... - Направи се на замислен. - Ами Клеър и Киан?

-Те отидоха някъде. - Казах. - Знаеш ли, като се замисля, защо не си поръчаме пица и не си пуснем някой филм? - засмях се на мързела си да готвя.

-Дадено. - Люк също се засмя докато ме гледаше право в очите.

-Какво? - Попитах.

-Нищо. - той се засмя. - Абсолютно нищо. - Усмихна се и отново ме целуна. - Отиди да избереш филма, а аз ще звънна на някой пицария.

Кимнах и се запътих към лаптопа му.