-Радвам се, че сме както преди. – Тя ме целуна. – Липсваше ми това.

-Ъгх, вземете си стая! – Майк направи погнусена физиономия.

-Хей, не сме единствената двойка тук! – Възразих.

- Ама само вие се мляскате публично. – Засмя се Джонсън.

-Я млъквай! – Приятелката ми го скастри. – Гледайте си филма!

-Хора, скучно ми е тук! Хайде да отидем някъде! – Гилински се изправи.

-Например? – Попита го Клеър.

-Какво ще кажете за планина? Да отидем на някой хижа?

-Аз съм „за". – Приятелката и вдигна ръка.

-Аз също. – Майк се подсмихна. – Стига да има пица.

Постепенно всички се съгласихме и започнахме да търсим място за преспиване.

-Това ми харесва във вас. – Гилински се засмя. – Нещо се предлага и вие вече си събирате багажа. – Той се засмя.

-Се едно. – Амбър извъртя очи. – Отивам горе, момичета идвате ли?

Сара и Клеър я последваха.

-Някой да звънне да каже на Бри. – Провикна се от втория етаж момичето ми.

-Добре, кой ще намери хижа и кой ще звънне на Бри?

-Аз ще се обадя! – Аш се провикна и изтича на някъде.

-Добре...Аз се качвам горе.

-А не! Не се измъквай. – Кал ме спря. – Много бързо се сдобрихте какво стана?

-Нищо. – Свих рамене. – Просто се сдобрихме.

-Няма да ни кажеш нали? – Майк се засмя.

-Неп. Нямам такива намерения. – Поклатих глава.

-Добре Ромео, оставяме те.

Извъртях очи и се запътих към стаята на Амбър.

-И общо взето е това. – Чух глас от вътре.

-Казах ти, че не е нищо сериозно и просто си въобразяваш ама ти не! – Разпознах гласа на Клеър. Явно ѝ се караха.

-Се едно. Нали всичко се оправи. Просто да забравим това.

Няколко часа по-късно вече бяхме събрали багажите си, намерили хижа и пътувахме в колите.

-И какво всъщност ще правим там? – Амбър се обърна към мен.

-Просто ще си почиваме. – Засмях се. – И ще прекараме време заедно.

-А Джаковците колко ще останат?

-После ще ги питаме. – Свих рамене и продължих да се ровя в телефона си.

Не след дълго пристигнахме и се настанихме по стаите. Аз и Амбър бяхме заедно, а за дрегите не знам, най-вероятно по двойки.

-Знаеш, никога не си ми разказвала за мечтите си. – Легнах замислено до нея.

-Може би, защото нямам. – Тя се засмя.

-Стига всеки човек мечтае за нещо.

- Намерих любовта, какво повече може да искам?

-Явно човек с теб не излиза на глава. – Извъртях очи. – Искаш ли да отидем при останалите и да гледаме филм?

-Явно днес цял ден ще гледаме филми. – Тя се засмя и се изправи. – Хайде!

Направихме топъл шоколад и се настанихме при останалите.

-Какво гледаме? – Попитах.

-Хари Потър. – Каза Бри гледайки поглед от телевизора.

Амбър опря глава на рамото и загледахме филма.

Седяхме така близо час, докато телефона на Амбър не звънна.

-Ей сега се връщам. – Каза бързо и излезе.

Върна се след 15 минути и изглеждаше доста тъжна.

-Какво има? – Попитах притеснено и Кал спря филма.

-А-аз... Предложиха ми роля в сериял.

-Кой? – Попита Клеър.

Сериозно ли? Ще пита това?

-Някакъв нов, не му запомних името...

-Това е чудесно! – Извика Клеър.

-Но....

-Къде ще се снима? – Попитах плахо на края.

-Европа..., но .....

-Но? – Вече доста се притесних.

-Искат ме та година и половина. – Каза и се разплака.

-Но, но ти ще си идваш нали? – Попитах вече и аз на ръба.

-Н-не....

-Ще приемеш ли? – Попитах най-на края и една сълза се стече по бузата ми.

-А-аз... Не знам.