(*^▽^*)

След двучасово мислене и ходене безцелно из къщата, събрах всички в хола.

-Е, реши ли? - Клеър попита плахо.

Помълчах малко като огледах всички в стаята.

-Ще приема....

-Е, няма да е голяма загуба. - Майк се обади.

Изгледах го на кръв, а Люк и Клеър го удариха.

-И кога заминаваш? - Майк се направи на заинтересуван.

-Бас лова, че питаш, защото просто искаш да се махна по-бързо. - Засмях се тихо.

-Е мож... - Беше прекъснат от фалшивото изкашляна на Люк . - Не е вярно....

- Дечко! -Клеър извъртя очи. - Кога е полета ти?

-Утре в 7.

-Вечерта или сутринта? - Кал също се обади.

-Сутринта. - Въздъхнах и погледнах към Люк, който не беше обелил и думичка до сега. - Може ли да си поговорим? - Попитах.

Той кимна и се изправи.

-За какво искаш да говорим? - Попита ме той, след като се отдалечихме то другите.

-Всъщност и аз не знам причината. Просто исках да се изясним преди да тръгна. Не искам да си тръгна ако сме така скарани.

-Амбър. - Той ме хвана за раменете. - Ние не сме скарани. Да, гадно ми е, че няма да се виждаме толкова дълго време, но не мога да спирам мечтите ти. Плюс това, може да тръгнем на друго турне и да се видим. Или пък ето къде е Европа, ще отскоча за няколко дни. - Каза и се засмя на последното.

Тъкмо щяхме да се целунем, когато през вратата влетя Майк, държейки парче пица.

-Да не прекъсвам нещо? - Той ми се усмихна мазно, а аз му размахах среден пръст.

-Какво искаш? - Люк въздъхна.

-Ще излизаме, идвате ли?

-Къде ще ходим? - Попитах объркано.

-В гората.

-Сериозно ли? - Люк повдигна вежда.

-Напълно. - Майк му намигна и седна на дивана. - Останалите са по стаите.

-Да благодаря. - Извъртях отегчено очи.

-Пак заповядай! - прати ми въздушна целувка.

Двамата се качихме горе и след като бяхме готови слязохме отново, където ни чакаха всички.

-Нека последния ни ден заедно в близките 1/2 години, да мине добре. - Въздъхна Сара и отвори вратата.

Всички са запътихме към гората в близост до хижата като обсъждахме различни теми.

Вървяхме вече близо два часа и накрая решихме да спрем на една поляна да си починем.

-Някой да носи нещо а ядене? - Кал попита.

-Аз имах пица. - Майк се почеса по врата.

-Дай ми!

-Ключовата дума е имах. Вече нямам. - Засмя се невинно.

Кал се изправи и започна да го гони из дърветата.

След като се измориха се върнаха при нас и ние опънахме едно одеало.

-За разлика от Майк, ние носим храна, така че, какво ще кажете за един пикник? - Клеър се усмихна мило и постави кошницата.

Всички бяха за и русата ми приятелка изкара храната.

-Има ли пица? - Майк попита.

-За теб няма нищо! - Кал му се оплези и отхапа от храната си.

-Кой ми сви кетчупа?! - Клеър изкрещя.

-Щом за мен няма храна, за вас няма кетчуп! - Майк се оплези на среща ѝ.

-Дайте му храна на този клошар, че ми писна от него. - Аштън се обади.

Всички се засмяха, а Майк се направи на обиден....

След дълги преговори, Майк все пак получи храна, а Клеър - кетчуп.

Прибрахме всичко и тръгнахме към хижата.

-А хора, някой да знае как да се приберем? - Люк попита обркано.

-Дап, тръгваме на юг. - Майк каза уверено.

-Не мисля? Тръгнахме от юг, значи тръгваме на север! - Каза Бри

-От къде го измисли това? - Засмя се Аш.

-Хора. Мисля, че верният път е на запад. - Каза кротко Киан.

-Скъпи, не казвам, че грешиш, но го казвам. - Клеър постави ръка на рамото му и го целуна по бузата. - верният път е на северозапад.

- Всички грешите! - Извиках аз. - Трябва да тръгнем на изток!

След няколко-минутно спорене, всички млъкнахме.

-Започва да се стъмва. - Майк въздъхна. - Полетът на Амбър е утре рано....Е явно ще го изпусне.

Изгледах го злобно и го ударих зад врата.

-Просто млъкни.

Той кимна и направи кучешка муцунка.

-Вече е 8 и 30 хора, осъзнавате ли го.

-Осъзнаваме го, не ни го напомняй! - Извикахме двете с Клеър в един глас.

-Вие да не го репетирахте това? - Люк се засмя.

-Да, нямахме си друга работа и репетирахме някакви глупости. - Казах сухо.

-Така става, като решихме да си оставим телефоните. Поне един трябваше да вземем. - Кал заяви.

-Се едно! Станалото-станало. Явно ще спим тук. - Киан обяви и седна на един дънер.

-Хубавото е, че имаме одеало. - Майк се усмихна мило и всичко го изгледахме тъпо.

-Просто казвам... - Каза уплашен и се скри.

-Добре, нека се разделим! Половината тръгват на изток, а другата - на юг.

-Аз ви казвам, че трябва да сме на запад! - Киан вече се ядоса.

-Еми ти отивай на запад . - Кал му каза и продължи. - Ние отиваме на...

-Аз няма да оставя гаджето ми само! Отивам с него. - Заяви Клеър и го целуна.

-Добре останалите се разделяме.

Майк започна да ни брои.

-Ама ние сме 7, как ще се разделим на половина? - Попита объркано.

-Ще те разрежем на две! - Аш извъртя очи.

Майк изплашено се скри зад мен.

-Идиот. - Въздъхнах и взех фенерчето си.

....

В крайна сметка Киан се оказа прав и пътят е бил на запад. След като се прибрахме в хижата опаковахме багажите си и легнахме от дългия ден. Е поне аз и Люк, за другите - не знам.

Алармата звънна в 4 сутринта. В предвид това, че заспах към 12 приличах на ходещ мъртвец.

След като всички се оправихме потеглихме към Сидни, за да си взема останалия багаж.

...

-Мамка му, закъснявам! Ще го изпусна. - Крещях на ухото на Аш докато караше.

-Ако не викаш и не изпадаш в паника всичко ще е наред! - Извика на свой и той.

-Как да не се паникьосвам като....

-Просто млъкнете и слезте от колата! - Извика и Люк.

Взех багажа си и влязох в сградата, където хората се брояха на пръсти. И е разбираемо, кой нормален ще пътува в 5 сутринта?

-Мисля, че е време да се сбогуваме. - Въздъхнах и погледнах тъжно.

-Не искам да си тръгваш.. - прошепна Люк и ме прегърна.

-Ще поддържаме връзка. Моля те не искам да плача.... - Казах и го погледнах, а той ме целуна.

Прегърнах всички подред и отново се върнах на Люк.

-Ще ми липсваш. - Каза и отново ме целуна.

-Ти на мен също... - Казах и пуснах сълзите все пак да се стичат.

Взех куфарите си и тръгнах към терминала. За последно се обърнах и видях как всички плачат. Преглътнах и подадох билета си.

-Ще се видим скоро. - Прошепнах на себе си и влязох в самолета.

И такаа.. Ето го и дългоочакваният финал! забавихме се и сме наясно с това, но просто сме заети в последно време.... Както и да е. Скоро ще кача и втората книга, отново писана от мен и приятелката ми в екип.