-Кой беше това? - попита най-добрия ми приятел Hoseok

-Един.. клиент.

-Не изглеждаше да е само клиент. Цялото ти лице е почервеняло.

Аз се изкашлях неловко и забих поглед в земята. Не знаех как ще реагира Hobi ако му разкажа, за това че сърцето ми са втори път ме предава.

Знам че той ще е много разочарован от мен.

Знам че той стана репортер заради мен, и че толкова години се опитва да заздрави раната в сърцето ми.

Hoseok е като мой брат.

Като мой ангел хранител.

Не мога и не искам да го нараня след толкова години на трудности, в които той е бил плътно до мен.

-Tae винаги можеш да ми споделиш ако има нещо, което те тревожи нали знаеш? - каза той усмивка като ме потупа по рамото.

-Знам и ти благодаря че винги си до мен.

-Ама разбира се! Хайде сега ела да отидем на гости на NamJin.

-Колкото и да ми се иска, имам малко работа сега. Става ли да им отидем на гости утре?

Hoseok ме погледна подозрително, повдигайки вежда.

-Каква работа имаш? Ще дойда с теб да ти помогна да я свършиш.

-Не! - извиках на бързо

Чудесно. Сега ме гледа още по-недоверчиво.

-Исках да кажа, че не искам да те занимавам излишно с това да се рязкарваш с мен. Знам че си зает човек и не ми се иска от работата да ти се карат, че си изязъл много време в почивка. - скалъпих на бързо.

-Добре както решиш. После ми се обади като приключиш. - каза той и ме цепуна по бузата за довиждане

Не ми е вече странно, че той ме целува. Все пак Hobi ми е много близък и сигурно за това винаги така прави, пък и нали е учил в чужбина - там всички така правят.

След като избратих Hoseok реших че е време да се приготвя за може би "срещата ми."

След няколко минути избрах да облека една голяма бяла риза и черен кожен панталон. (плюс кецове)

Поех си дълбоко въздух и изляхоз от вкъщи следвайки изпратения ми от Jungkook адрес.

Оказа се, че адресът е на фирмата му. Сградата беше огромна и можеше да се забележи колко изискана изглежда дори и отвън.

След няколко минути бях пред офиса му, който беше лесен за намиране тъй като с голеи букви пишеше на вратата.

Почуках и след като чух едно тихо "влез" отворих металната врата сблъскеайки се с една много интересна гледка.

Jungkook беше легнал на един голям кожен диван без блуза.

Можех да усетя колко много бузите ми са червени, защото Kook имаше мускули и плочки. Беше много добре разположен.

Jungkook просто лежеше лежерно на дивана със затворени очи.

Аз се приближих към него и когато исках да го докосна, за да го уведомя за присъствието си той дръпна ръката ми и аз паднах върху него.

Сърцето ми за пореден път започна да дупти със светкавична скорост, сякъш всеки момент щеше да изхвръкне от тялото ми.

Jungkook отвори очи.

Погледнах големите му кафеви очи изпълнени с толкова много емоции, които не можех да разчетна.

След като се опомних веднага се изправих от него оправяйки ризата си.

Той се изкашля неловко като ме покани да седна до него.

-Искам да те помоля за нещо Taehyung. - каза той

-Какво има?

-Искам да те изчукам.

: Обичам директните хора!