Сладоледа в ръката ми започна да се топи.Умът ми препускаше бързо от въпроса на Аполо.За какво увъртане говореше?

-Не те разбирам -казах ,гледайки го право в сините очи.

Той се изпъна безгрижно на пейката.

-И двамата знаем какво стана при блъскащите колички -сви рамене.

Аз преглътнах тежко.

-Не е нужно да казваш нищо -каза малко по-късно той -но със сигурност имах усещането,че го правиш нарочно.И ако това е така ,то...

-То какво!? -ядосах се изведнъж аз.Наистина ли си мислеше,че съм способна да го предизвикам по този начин? Толкова вулгарно и видимо? Явно наистина ме подценяваше.Това ме накара само да го намразя.

-Значи не отричаш? -повдигна вежда.

-Как изобщо може да кажеш това!? Много ясно,че не беше нарочно.Ударите бяха доста силни и ме изкарваха извън равновесие,но не съм имала намерение нарочно да седна в скута ти ! -избухнах аз.

-Добре де,добре -той вдигна ръце в защита и се изсмя -секси си като си ядосана.

-Млъквай.

Последва мълчание през което аз се опитвах да предотвратя капенето на сладоледа по роклята ми,а Аполо ме гледаше като в хипноза.През цялото време се чудех какво забавя Кара и Ноел толкова много?

Накрая се отказах и хвърлих останалият сладолед в близкият кош за боклук.Изтривах ръцете си в мокра кърпичка,когато изведнъж Аполо извърна лицето ми към себе си и с палеца на ръката си избърса капка сладолед от ъгълчето на устата ми.Облиза палеца си старателно като през цялото време ме гледаше право в очите.

Изтръпнах от глава до пети.

Как беше възможно да ми повлие толкова осезаемо? И то с такъв невинен жест...

Приближи се до лицето ми и заговори с нисък,дрезгав глас:

-Нещо се е променило между нас Ерика.Знам,че го усещаш-дъхът му ухаеше на шоколадов сладолед.Очите му изгаряха моите.Близостта му ме изкарваше извън нерви.Можех да мисля само за устните му,за твърдият му член от преди малко...Щях да изгубя контрол.

За щастие, обаче видях Ноел и Кара да си пробиват път през тълпата към пейката.Отдръпнах се рязко от лицето на Аполо и не след дълго се чу гласът на Кара.

-А,ето къде си бил Аполо.Мислехме,че ни избяга нарочно-скара му се тя.-Искаш ли вода?

-Не, мерси-каза той.

-Знаете ли обмисляхме потенциална следваща аткракция и се спряхме на бързоскоростното влакче.Има ли желаещи? -попита Ноел.

Аполо сви рамене.

-Все ми е тая-каза с безизразен тон.

-Аз съм съгласна -казах задъхано.Това беше любимата ми аткракция,заради адреналина,който нарастваше в мен.Беше несравнимо с друго усещане.

Е може би с едно друго...с това,което изпитвах когато Аполо беше близо до мен.

Последното му изречение се въртеше отново и отново в ума ми."Нещо се е променило между нас,Ерика" .. "Знам,че го усещаш". И той го усещаше ,значи не си въобразявах.Още първият път когато го видях на летището усетих промяната.Тогава го погледнах с различни очи.Беше сякаш вече наистина не бяхме приятели.Този кораб бе отдавна отплавал.Сега нещо друго ни свързваше,а именно едно силно първично привличане.Усещане,за което бях чела единствено в любовните романи и гледала в романтичните филми.Тогава за пръв път обърнах внимание на външният му вид.Забелязвах красивите,изсечени черти на лицето му,изразителните сини очи,за пръв път поисках да прокарам ръка през немирната му руса коса,да усетя твърдостта на тялото му.

А какво тяло имаше!

Усетих тръпки в дълбините на стомаха си щом зърнах колко беше променен - бе станал по-висок,с изваяни стегнати мускули.Имаше тялото на бог.Всичките жени му се лепяха като мухи на мед.И разбирах защо.

Ноел беше седнала до него на пейката.Говореха си за съзвездията.Тя го канеше да дойде до бунгалото ни и да наблюдават звездите.Звучеше толкова романтично.Той й се усмихваше,отговаряше й сърдечно.Виждах ,че се разбират.Това незнайно защо ме жегна.Чувството беше остро,болезнено и обърна стомаха ми наопаки.Осъзнах,че наистина нещо се беше променило.Вече бях започнала да забелязвам неща,които преди не ми правеха никакво впечатление.И още по-лошо бях започнала да се дразня на сестра си.Това беше ужасяващо за мен.Собствената ми сестра ми причиняваше непозната до сега за мен болка.

Двамата си говореха дълго,неспирно и се смееха на шегите си.Беше така сякаш през тази година и половина през която не се бях чувала или виждала с Аполо ,той беше контактувал със сестра ми.Не знаех дали това беше вярно,но го направих своя мисия да разбера.

Кара се включваше в разговора им понякога,но през останалото време ядеше сладоледа си и наблюдаваше вечерният пейзаж.

Аз стоях като вкаменена и размишлявах над случилото се тази вечер.Ледени тръпки полазиха по тялото ми и се загърнах с жилетката си.Умът ми не можеше да побере идеята за Ноел и Аполо.

Имаха ли шанс да бъдат двойка?

Погледнах към тяхната посока.Тя се смееше широко на нещо казано от него (вече дори не слушах за какво си говорят),той я гледаше и отвръщаше на смеха й.Беше толкова объркващо.Един въпрос се повтаряше в ума ми:

Той харесваше ли я?

После извръщах поглед от тях и се заглеждах в тъмната далечина.Защо изобщо ми пукаше? Те можеха да правят каквото си поискат.Не ми трябваше да знам.И всеки път,когато се опитвах да се отърся от тези потресаващи мисли те човъркаха мозъка ми и не ме оставяха да мисля за нищо друго.

Отново се бях върнала на първичните ми мисли за почивката в Кейп Код.Зий беше права,изобщо не трябваше да идвам тук.Със сигурност ако бях отишла в Маями щях да срещна друго момче към което да изпитам такива чувства..

Или пъкне?