1.Coolio - Gangsta's Paradise

2.50 Cent - P.I.M.P.

3.DMX - Where the hood at?

4.DMX - What they really want?

5.Dr. Dre - The next episode

6.NAS - Hero

7.NAS - The Message

8.Radiohead - The talk show host

9.Drift Remix (Miss fatty)

Преди година и половина

Стоях в стаята си и драсках гневно върху белият лист.Черният ми химикал натискаше срещу бялата повърхност и остяваше след себе си неравни черти.Докато рисувах успявах да я отблъсна от мислите си.Успявах някак си да залича аромата й,погледите й,нежната й кожа.И ето,че дори когато си мисля,че съм я отблъснал от съзнанието си тя изникна отново от белият лист.Беше ядосан дори облика й ,който нарисувах.Гледаше ме с такава болка.. с такава уязвимост.

Надрасках набързо датата и часа и усилих музиката.Gangsta's Paradise блъскаше от тонколоните и изпълваше празното пространство на стаята ми.

Въздъхнах ядно,хвърлих скицника в другият край на стаята и се заслушах в песента.Колко много намразих последните месеци! Мразех и себе си и нея!

Защо трябваше да е толкова упорита ? Толкова побъркващо упорита и опърничава.

Всичко се обърка в онзи проклет ден,когато откри сайта на University of Washington. "Невероятно е ,не мислиш ли?" беше казала тогава,забила поглед в лилавият сайт.Скролваше и търсеше undergraduate admissions и кълна се сърцето ми едва не спря.Университетът се намираше в Сиатъл.Щеше да похарчи 30,000 долара годишно за това място.Щеше да бъде на хиляди километри от мен.Сякаш беше забила нож в сърцето ми.Цял океан помежду ни..беше си жив кошмар.

Песента свърши и на нейно място започна P.I.M.P. на 50 Cent. Аз като пълен наивник я оставих да търси информация,да гледа колко точки й трябваха от изпитите SAT за да се запише.Трябваше да направя нещо още тогава! Какви дяволи ме бяха хванали,че се усмихнах и й казах "Изглежда страхотно.Какво точно търсиш да учиш там?". Тогава беше превратният момент.И аз като пълен глупак не усетих какво всъщност щеше да се случи до няколко месеца.

И ето ме сега - лежа в стаята си с надутата хип-хоп песен и проклинам живота си.Бях пълното клише!Трябваше да се осъзная.Изобщо нямах причина да рева като някоя пикла.Дори Кара се държа по-мъжки когато скъсаха с Браян.

Реших,че това от което имам нужда беше да изпуша един масур.Точно така.Един масур щеше да ме откъсне от гадното усещане в стомаха ми.Щеше да сгъсти времето и може би,само може би щях да забравя за Ерика Шери-Василева и начина по който ми завъртя главата.

Грабнах телефона си и намерих номера на Маноло.Вдигна на второто позвъняване.

-Йо Аполо.Какво става мой човек? -гласът му беше дрезгав от прекаленото пушене на трева всеки ден.Знаех,че винаги когато ми се прииска да пуша трябва само да му позвъня.

И тъй като си беше вкъщи за празниците беше най-добрият ми шанс да се напуша и напия.

-Нищо интересно.Какво ще кажеш да се напием?

Не му трябваше и секунда да помисли:

-Идвай до нас и ще идем до разбитата детска площадка.Там е безлюдно по това време на нощта.

-Дай ми пет минути-казах в слушалката и затворих.

Грабнах черният си суитчър и малко пари.Когато тръшнах вратата на стаята все още чувах песента Where the hood at? на DMX.

Навън беше тъмно и студено.Сложих си качулката и пъхнах ръце в джобовете на суитчъра.Къщата на Маноло не беше далеч от нас.На около седем минути.С моите широки крачки бях там за пет.Пратих му смс и той излезе през задната врата,тихо без майка му да го хване.

-Какво става,брато? -потупа ме той.

-Нищо.В настроение съм да се напуша.

-Значи си с правилинят човек -ухили се той.

И той като мен беше облечен с черен суитчър и дънки.Беше с новите си найк еър и от слушалките му се чуваше песента What they really want на DMX.Осъзнах ,че съм избрал правилната компания.

-Я увеличи тая песен-казах аз и посочих телефона му.

Той се ухили и я увеличи.За десет минути успяхме да стигнем до изоставената детска площадка.

Изпочупени пейки,продънени люлки и стъпкани фасове по земята.Тук идваха само наркомани и тревомани.И ние явно бяхме уцелили ден в който бяхме единствените наоколо.

-Виж какво ти нося -каза Маноло докато клатеше манерка пълна с алкохол.-Трябва да е щастливият ти ден.

-Дай го насам -казах аз.

Той ми подаде манерката и седна на една пейка със счупена дъска.Извади малка тенекиена кутийка и мириса на трева се разнесе из площадката.

Аз отпих от манерката и едвам не се задавих.Беше уиски.

-Какво те накара да ми се обадиш? -попита Маноло.

Свих рамене.

-Трябваше ли да има причина,брато? Имах нужда да разпусна..

-Проблеми с твоето момиче?-повдигна вежда докато облизваше краищата на масура за да го слепи.

-Не! -отрекох веднага аз.-Защо изобщо си помисли това? Дори не съм се виждал с Ерика днес..

-Кой е казал нещо за Ерика? -попита той.Този път мернах полуусмивката на лицето му.

-Майната ти -казах аз и седнах на пейката до него.-Подай насам.

-Не ми е мястото да се меся,но няма как човек да не забележи неудобството помежду ви.Да си призная останах изненадан.Винаги сте били като дупе и гащи..А сега е отегчително да сме във вашата компания.А ти си скован като дърво -засмя се Маноло.

-Беше прав.Не ти е мястото да се месиш.Няма никакви пробелми между нас.

-О,така ли? -продължаваше да човърка в раната ми Маноло.

Въздъхнах.

-Какво пък сега?

-Нищо - след картка пауза продължи,точно както и очаквах,- но моите източници казват друго.

-Е? Трябва ли да ти вадя думите с ченгел от устата?

Разсмя се.

-По-спокойно Аполо-той запали масура и вдиша- Ноел ми разказа някои неща.

Отвърна накрая докато издишваше пушека.

-Ноел!? -останах втрещен.-Та тя е още хлапе.Какво може да ти е казала,че да й повярваш?

-Живее все пак с Ерика.Каза ми,че сестра й ще заминава за Америка.Ако това стане вие двамата ще сте свършени.Не съм ли прав?

В момента го мразех адски.Но дълбоко в себе си знаех,че е прав.Защо ли си мислех,че като изляза от вкъщи ще спра да мисля за нея!?

-Знаеш,че с нея не сме във връзка -отвърнах студено.

Не е като да не го искам.Просто нямаше как да й разкрия чувствата си и да не разбия приятелството ни на парчета.

Чувствах се като петокласничка с най-голямото си влюбване.Беше смехотворно и виждах пламъка на подигравката в очите на Маноло.

-Виждам ...-отвърна неясно той.-Е все пак.Нищо не ти пречи да поговориш с нея.Да я спреш.Това е сигурно най-лошата й идея.

-Теб това по какъв начин те засяга,Маноло?-попитах раздразнено докато взимах масура от ръцете му.

-Просто не искам да виждам най-добрият си приятел наранен.Това е.-каза простичко.

-Ха! Съмнавям се.И все пак -казах след дълго осмисляне - Ерика е много вироглава.Когато си науми нещо,то това е края.

-Казваш го така сякаш само в Америка има лингвистична специалност.Просто й предложи да отиде в Оксфорд.Това е най-престижният университет в цял свят по дяволите! -разсмя се той.

-Ще видим -казах накрая аз.

Това всъщност не беше чак толкова лоша идея.Аз щях да уча в Лондон,а тя можеше да учи в Оксфорд и щяхме да сме на час път един от друг.Звучеше перфектно.

Прекалено перфектно за да се случи наистина.Но нищо не ми пречеше да говоря с нея.Оставаше около месец и половина преди да замине.Все още имах време да я спра.

-Ти да не би да харесваш Ноел? -попитах по едно време.

Масура беше изпушен и в момента Маноло правеше нов.Пиехме уиски и слушахме The next episode на Dr. Dre. Ефекта на тревата започваше да се задейства и усещах как ума ми става по-лек и мислите ми се размиваха.Вече се чувствах по-лежерно,сякаш летях в облаци от издишаният пушек.Трябваше по-често да идваме да пушим тук.

-Ноел? -изсмя се Маноло малко по-грубо от колкото очаквах. - Не.

Размаха ръка в отрицателен отговор.

-Тя е прекалено малка.Както ти каза все още е хлапе.Но е доста умна.Дори за възръстта си.

-Аха -казах аз.Бях замаян.

-Знаеш ли мисля си ,че те харесва -каза той.

-Мен ли? -попитах невярващо. -Ти си луд.

Разсмях се силно.Изведнъж тази мисъл ми се стори толкова нелепа,че не можех да се сдържа.Смеех се неспирно докато коремът не ме заболя.

-Какво толкова казах? -попита Маноло.

-Нищо брат.Просто мисля,че си изпушил прекалено много масури днес -казах през смях.

-Може би си прав-отвърна той и започна да се смее заедно с мен.

По-късно същата вечер двамата с Маноло се прибрахме залитайки.Беше станало около два през нощта.Навън беше студено за да се разхождаме така нехайно,но изобщо не ми пукаше.Беше ми изключително забавно.Намирах за очарователно как мозъка ми просто спря да мисли.Чувствах се свободен за пръв път от месеци.Тъмното було на мислите за бъдещето го нямаше.Можех да дишам спокойно и дори студената вечер ми се струваше красива с необятната си тъмнина.Бях станал прекалено сантиментален от тези три масура,които изпушихме.

-Искаш ли да откраднем колата на майка? -попита изведнъж Маноло.-Ще е баси якото.

Двамата се засмяхме.Бяхме като маймунки преяли с банани.Дори от тази мисъл ме напуши неубоздан смях.

-Панамерата ли? -попитах аз.

-О,да.Тая кола вдига 200 за по-малко от минута.

-Суперско.Хайде.

Идеята ми звучеше брилянтна.Дори не ми мина през ума какво можеше да стане ако полицията ни хване или пък ако Сиера ни хванеше.

Промъкнахме се в гаража на семейство Матос и изкарахме колата.Чак когато се отдалечихме на няколко преки Маноло се отпусна и даде газ на колата.Надухме NAS-Hero и потеглихме плавно по безлюдната улица.Усещах адреналина от бързината с която се движехме.С поетият алкохол и изпушената трева дори не знам как се движехме в права линия.

Колата беше с тонирани задни стъкла,кожен салон и всички екстри.Панамера последен модел.Най-скъпото за госпожа Матос! Бях сигурен,че до сега тая кола не беше виждала как се кара с 200 km/h.

-Километрите не се усещат! -надвикваше музиката Маноло.

-Уооо -крещяхме двамата,а Маноло блъскаше волана и зададе на макс музиката.

Когато стигнахме края на града там където имаше празно простанство и зелени площи за продан Маноло спря колата и ми каза да си сменим местата.

Беше мой ред да карам.

Трябва да си призная,че да обиколя столицата с 200 беше сбъдната мечта! Нямаше никой по улиците.Баровете бяха единствените места пренаселени от наконтени курви и спрели таксита.Слушахме NAS - The message ,когато наближавах същото място на което се бяхме сменили за да покарам малко и аз.Маноло беше потънал в размисли.Трябваше да си призная,че тази песен ми напомняше на Ерика.Тя харесваше такива песни.По-бавни,по - мелодични.Спомних си първият пък когато й я пуснах.Накара ме да замълча за да я изслуша до край.Беше намерила текста и четеше докато слушаше.Бях започнал да ставам нервен.

"There's one life, one love, so there can only be one King

The highlights of livin, Vegas style roll dice in linen"

Песента й хареса толкова много,че реши да ми пусне една нейна любима.Radiohead - The talk show host.

-Харесва ми -бях казал тогава,напълно искрен.

Очите й заблестяха докато Radiohead пееха :

You want me

Well come on and break the door down.

Косата й беше спусната.Изглеждаше като водопад от тъмно кафяв шоколад.Носеше тънка,памучна нощница и никога преди не ми е изглеждала толкова нежна,толкова крехка.

-Искаш ли да слушаме музика докато лежим? -беше попитала тогава.

Сърцето ми затуптя бързо,заплашващо да изскочи от гърдите ми.Не можех да накарам устата си да заговори.Просто кимнах,а тя стана хвана ме нежно за ръката и ме поведе до единичното й легло.Легнахме върху меките завивки и главата ми потъна във възглавницата.Първоначално беше доста напрегнато и честно казано неудобно.Двете песни се сменяха една след друга докато ние двамата си говорихме.Тя беше толкова умна,толкова забавна.Беше се обърнала на една страна към мен.Косата й се спускаше и й пречеше за това аз отметнах тежките букли и нежният й бял врат се показа - дълъг като лебедова шия.Тя се изкикоти и ме погледна нежно.После усмивката й изчезна.Тя заговори по-тихо.Нощницата й се беше вдигнала и виждах дългите й крака.Глезените й бяха тънки,бели и нежни.Изглеждаше като някоя нимфа от филмите,които ни караха да гледаме за часът по литература.Ухаеше сладко на череши и всеки път когато се усмихнеше сърцето ми трепваше.Кожата й изглеждаше толкова деликатна.Беше застанала лице в лице с мен и ме гледаше с тези лешникови очи.Не се сдържах и я погалих по дължината на ръката й.Тя настръхна цялата.Гледаше ме с такова обаяние.Сякаш беше чакала да направя това цял живот.Устните й се бяха раздалечили и дишаше тежко.Гърдите й се повдигаха и спадаха яростно.Виждах как зърната й щяха да раздерат памучната нощница и усетих как хормоните ми не издържат.

Исках да я целуна!

Но ако го направех всичко отиваше по дяволите.Може би щях да преглътна разбитото ми его ако ми откажеше ,но нямаше да преглътна загубата й като приятел, за това се спрях навреме.Обърнах се по гръб загледан към тавана.Мина се доста време преди да проговори.Когато чух сънливият й глас последва и усещането на тежестта й.Тя беше положила глава върху гърдите ми и беше свила ръка под брадичката си.Аз я обгърнах и вдишах черешовият аромат.

Споменът за онази прекрасна вечер щеше да накара сърцето ми да се свие от болка.Набих рязко спирачки когато стигнахме до краят на града.

-Това ми дава страхотна идея! -извика Маноло и ме стресна леко.

-Каква? -попитах аз.Усещах как ефекта от тревата избледняваше.

-Дрифт -очите му светеха.

Аз кимнах насреща му и излязох от панамерата за да му дам да пробва.Той си пусна някакъв странен хаус ремикс и сложи колана си.Аз последвах примера му и изведнъж усетих адреналина как скача до небесата.Колата се завъртя,гумите поддадоха и музиката кънтеше силно в ушите ми.Кръвта ми закипя и се усетих как викам от кеф.Маноло въртеше колата и оставяше кръг от чернилка по разбитият асфалт.Гумите на панамерата щяха да бъдат за смяна.Вдигаше се пушек от форсирането му и двамата крещяхме като малчугани на Коледа,които отварят подаръците си.Той навлезе обратно в града докато правеше същите дрифтови движения по улиците.

Осъзнавах,че това си беше чиста проба късмет.И дори не знам защо не му казах да спре.Бяхме прекалено безрасъдни.Както и очаквах полицията тръгна след нас.

-Мамка му !- каза Маноло,когато погледна в огледалото за задно виждане.

-Спукана ни е работата -измрънках аз.

-Ще им избягаме -реши се Маноло.

Но и двамата знаехме,че това беше невъзможно.Сигурно до сега бяха записали номера на колата.Маноло се опитваше да се шмугва в разни задни улички,но полицейската кола беше плътно зад нас.Сирените им бяха включени и виеха настървено.

-Майната ви куки !- извика Маноло и даде газ на колата.

Панамерата полетя напред,а полицейската кола остана някъде зад нас.Не виждах дали ни следват още и дори се бях успокоил,че сме се измъкнали,когато две полицейски коли спряха на метри пред нас.Маноло заби спирачки.Полетях напред и после усетих как колана ме върна рязко назад.

Полицаят се доближи до стъклото и почука разгневено.Маноло свали прозореца.

-Документи за проверка -беше казал грубоватият мъж.

Това,което помня след това беше престоят ни в полицейското управление.Маноло беше хванат с доста трева и можеше да го очакват няколко годинки ако беше пълнолетен.За щастие получи само предупреждение и обществен труд.Майка му и баща му бяха бясни.След това май го пратиха в Бразилия на заточение.Майка ми беше като фурия.Не спираше да повтаря,че съм същият като баща ми.Това ме объркваше страшно много тъй като баща ми -Ед беше спокоен,мирен и тих и изобщо не си го представях като буен тийнейджър,който краде коли и пуши трева.Но се сдържах от това да споря с нея за да не бъда и аз изпратен на заточение.

Прибрах се с болки в главата и къркорещ стомах.Тогава ядох толкова много,че коремът ми щеше да се пръсне.Когато се качих в стаята си и мернах скицата на Ерика едвам не ми призля.Легнах по корем и заспах.

На другата сутрин главата ме цепеше бясно.Слязох за кафе и намерих кухнята празна.Баща ми беше на работа,както и майка ми ,а Кара май беше на кафе с момичетата.Потърках очи и сварих една кана кафе само за мен.Грабнах две филии хляб и ги пъхнах в тостера.Сипах си черно кафе с малко захар и намазах непохватно филиите с масло и конфитюр.Изобщо не мислех скоро пак да пуша и да пия.Това беше лоша аматьорска грешка.

Прегледах пощата си набързо когато видях писмото от университета в Лондон.Зениците ми се разшириха и разкъсах плика набързо.Извадих листа и го разгънах.След бързо преглеждане на думите изписани вътре разбрах,че съм приет да уча Индустриален дизайн.Вълна от успокоение ме заля и болката в главата ми отшумя малко.Отдъхнах си олекнато и препрочетох писмото.После пратих съобщение на Ерика да ми се обади и съобщих добрите новини на майка ми и баща ми.

-Еми това е успокоение.След снощното ти рандеву е добре да знам,че имаш някакво бъдеще. - последва мълчание и въздъхване -Извинявай,Аполо.Просто съм изнервена и още съм ти ядосана за снощи,но наистина се радвам,че си приет.Просто обещай,че като отидеш в Лондон ще се държиш прилично и няма да правиш такива глупости.

-Няма майко,спокойно.Снощи беше неизчислен риск.

-Аха.Еми дано да ти е последният -каза тя после добави - като се приберем ще празнуваме.

Въздъхнах си.Когато майка ми заговореше за отпразнуване значи вече ядът й е минал.

-Браво синко! Горд съм с теб! -беше казал баща ми.

Малко след обяд главата ми беше наред.Стомахът ми беше спрял да се бунтува и след горещият душ се чувствах като прероден.Снощните глупости бяха забравени.

- Петък 12:38ч.: Нашите са тотално изтрещяли! Снощи беше забавно трябва да повторим задължително.Бтв говори ли вече с Ерика?

Маноло ми беше пратил съобщение,което игнорирах.Не исках да му давам обяснения за това какво става между мен и Ерика.Това не го касаше.Не касаеше никой освен нея и мен.Което ми напомни,че тя все още не ми беше звъняла.Това ме напрегна.

Защо не ми звънеше?

Набрах номера й раздразнен.Сърдеше ли ми се? Но защо? Нищо не бях направил.Освен да се държа като пълен задник на рожденият й ден.От части онази скица,която нарисувах беше за извинение.Бях развалил рожденият й ден и й бях наговорил какви ли не глупости.От това,че е глупава и че мисли инфантилно до това,че изобщо не разбирам защо си правя труда да се занимавам с нея.Бях толкова ядосан,че нямах цедка на устата.Сега на трезва глава вината ме заля и едва не ме удави.

Тя не ми вдигна.