Сутринта след вечерта прекарана в басейна беше болезнена.Мъглата от пиянските спомени се вдигаше малко по малко и заедно с първите глътки,горещо кафе някакси успях да възвърна настроението си.Зий спеше все още и сърце не ми даде да я събудя.

Донякъде съвестта ми се успокои когато разбрах истината за Аполо и Ноел.Бях ако не щастлива,то поне утешена,че нямаше нищо сексуално или любовно между тях.

Единственото,което ги свързваше беше пресметливостта на Ноел.Знаех,че е жестока,просто не знаех до колко се бе развило това качество у нея.

Бях сляпа за толкова много истини.А,ето че ми бе нужна само една ваканция с тях за да видя през фасадата й.Ноел ме мразеше до толкова,че да крои нещо ужасно срещу нас.И най-лошото бе,че подозирах,че и семейството е намушка.

Вярвах силно,че никога не е имало и капчица съвест у нея.От малка беше надарена с прозорлив ум,но това бе както дар така й проклетия.Баща ми беше горд с нея и с математическият й ум,тъй като аз бях толкова зле в математиката,колкото Ноел бе в чуждите езици и литературата.Бяхме напълно различни и това раздели семейството на две.Мама и аз,срещу Ноел и тате.Но никога не е било толкова зле колкото е сега.

Защото дори когато татко й се караше пак усещах фаворитостта му към нея.Той я предпочиташе ,заради общите им интереси.А,аз бях просто бреме,което за тяхно щастие,се премести на другият край на света.

Защо ли стана така,че да воюваме помежду си? Какво се бе случило през годината ,която отсъствах? Какво толкова бе разбрала Ноел,че да пожелае да скара всички?

Или това бе просто поредната й прищявка?

Въздъхнах уморено.Вече беше късно за пресмятане на минали грешки.Миналото щеше да си остане минало дори и да се тръшках.Просто трябваше да я изхитря в собствената й игра.А поне в едно бях сигурна-аз бях по-добра в игрите,защото докато Ноел излизаше с приятелките си по барове и дискотеки,аз играех игри на табла и шах с майка и развивах стратегическият си ум.

Отпих нова глътка от кафето си.

Днес трябваше да разговарям с Аполо.Вече знаех,че не е наистина на нейна страна и може би щях да успея да го привлека към нас.Все пак ние така й не успяхме да се разберем.Един честен разговор щеше да пооправи това,което бяхме развалили от съмненията си.По-точно от моите съмнения.Чувствах се ободрена от кафето и новият ми план.

След срещата с Аполо щях да събера Кара и Зий и щях да измисля начин да открия и последното парче от пъзела на Ноел.

Вървях към бунгалото на семейство Ван Торн и обмислях какво щях да кажа на Аполо.Все пак и той не беше особено щастлив да ме вижда в компанията на другите му приятели,докато го игнорирах.Не стига това ами сега се намирахме в срещуположни лагери.

Чувствах се така сякаш бях член на мафиотско семейство.

Почуках на вратата и зачаках с разтуптяно сърце.Премислих всички възможни сценарии в главата си...какво да му кажа? Знаех,че е замесен в историята на Ноел,заради нещо с което тя го държеше,но не знаех какво точно.И вече знаех,че не я обича,не я желае.А това беше единственото,което ме интересуваше в момента.

Той ми отвори вратата.Стоеше пред мен с тяло изваяно като на гръцки бог.Гледаше ме изпод русите си вежди и отметна един немирен рус кичур коса от челото си.Плочките му блестяха от сутрешното слънце,а сивият му анцуг беше свален толкова,че виждах V линията му...която да ви кажа е адски секси!!!

Наложи се да вдигна погледа си към лицето му и да събера мислите си (което в момента ми беше повече от трудно),когато видях полуусмивката му.

-Харесва ли ти това,което виждаш? -повдигна русата си вежда под остър ъгъл.

-Аз ъм.. виж ... не е това,което изгл

-Спести си го-прекъсна ме той - по-добре изтрий лигите си.

И ми смигна.

Някво...честно ли!?

-Аполо -моето прехласване премина в яд за нула време- дошла съм да поговорим сериозно.Дръж се нормално.

Той се изсмя.

-Разбира се- след което ми даде път- заповядай,Ерика.

Аз влязох,игнорирайки подлата усмивка.

-Какво те води насам? -попита и ме подмина набързо за да си вземе едно кенче кока-кола от хладилника.

-Знам за сделката ти с Ноел-изстрелях аз.

Уоу.До тук с учтивостта и с внимателното държание,което бях планирала.

Чу се пръщенето на колата от отварянето на кенчето.Аполо отпи от газираната напитка и ме изгледа косо.

-Не тук-беше единственото,което каза и ми даде знак да го последвам към неговата стая.

Поех си дълбоко дъх.Сега идваше трудното.

Влязохме в неговата стая тихомълком и той затвори плътно вратата.

-Какво точно си мислиш,че знаеш? -не смееше да ме погледне в очите.

Божичко толкова ли беше лошо това,което се опитваше да разбере?

-Ноел ти е обещала истината в замяна на това да й играеш по свирката..което ме навежда на мисълта,че не я обичаш?Или поне ..се надявам да е така.

Погледът му се стрелна към лицето ми,но остана неразгадаемо.

-Ноел си мисли,че знае нещо,което не можеше да подкрепи освен с няколко страници от на майка ти дневника.Така й не знам дали това,което твърди е истината.Успя да ме изнуди да я целуна няколко пъти пред теб,защото ревнува!? Само така мога да си го обясня -прекара ръка през косата си и я остави по момчешки разрошена.

Въздъхна и седна на ръба на леглото като си играеше с капачката на кенчето.

-Всичко е объркано.Иска ми се изобщо да не бях идвал на тази почивка.

Аз седнах до него и облегнах глава на рамото му.

-Радвам се че дойде.Ти си единственото хубаво нещо в живота ми в момента -признах аз.-Виж когато бяхме малки и се движехме само двамата ми беше трудно да разгадая какво чувствах към теб.Всичките партита,които сме посещавали и всичките момичета,които ти се лепяха ме побъркваха.Знаех,че не трябва да се чувствам така собственически настроена спрямо теб,но не исках другите да те имат.И не можех, или по-скоро не исках да си го призная,но истината бе че бях влюбена в теб.Не знам дали е заради разстоянието помежду ни или заради това,че бях на косъм да те загубя завинаги през тази ваканция,но не смятам да те лъжа повече.Обичам те като най-добър приятел,но и съм влюбена в теб и те желая по не толкова приятелски начин -изсмях се нервно.Той не помръдваше.Слушаше ме внимателно и мисля,че му беше трудно да чуе моето признание.

Обърна се към мен и остави кенчето на земята.

-Ти си единственото момиче,което към обичал.Бях страхливец признавам,а ти туко що ме надмина по смелост-изсмя се той - боже какъв глупак съм.Аз трябваше да ти призная пръв.

Аз последвах смеха му.

-Обичам те Ерика Шери-Василева.Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам-той се доближи до мен и ме целуна-нежно,чувствено.

-Имаме още толкова неща за които да говорим-спрях го аз.

Той се ухили.

-О,мисля,че сега най-доброто,което можем да направим е да не говорим,а да действаме -след което ме целуна отново,този път по-грубо,по-настоятелно.

Беше целувка,която ме накара да потреперя от желание.