Бързах да довърша проекта си за да мога да се обадя на Аполо. Липсваше ми безумно много! Все още не можех да повярвам ,че бе изминал цял месец след като се разделихме на гейта. Дните се изнизаха,но ние запазихме обещанието,което си бяхме дали и се чувахме постоянно,пишехме си и направихме планове да се видим отново на Денят на Благодарността.

Да направя пълен анализ? Защо по дяволите ? Нали целият този проект е на база скрипта ...вероятно знаят много добре какво се случва в дадената сцена...ъгх.Губене на време.Ето тове беше този допълнителен клас!

Опитах се сбито да обясня какво точно е представено в сцена 14 и с големи мъки принтирах всичко и го поставих в папката.

Най-после завърших и този проект.Можех да си позволя да се обадя на Аполо.

Грабнах телефона,който се зареждаше на дървеното бюро и затърсих името му в контактите си.Седнах на леглото и се загледах в стаята си докато чаках Аполо да вдигне.

Общежитията на университета бяха прилични.Даже невероятни ако трябваше да ги сравнявам с тези в България. Стаята беше голяма, с бели стени и закачени снимки на мен и Зий и някои на мен,Зий,Кара и Аполо от почивката в Кейп Код. Леглото на Зий беше неоправено,намачканите й зелени чаршафи бяха на топка,а възглавницата й беше на една страна,почти паднала от единичното легло.На бюрото имахме две нощни лампи в еднакви цветове (лилави) и купчини с листове.Моят лаптоп беше на земята с разпръснатите принтирани листове от проекта и черната папка с беловата. Гардероба беше от другата страна и едната му врата беше оставена небрежно отворена.От вътре се подаваха ръкавите на блузите ни.

-Ало - дълбокият глас на Аполо ме стресна.

-Хей- аз прочистих гърло - как си любов?

-Изморен, денят ми беше ужасно дълъг-каза той.-Сега отивам на фитнес.Ти какво правиш?

Легнах на леглото и се загледах към тавана.

-Мисля си за теб-изкикотих се- и довърших проекта си за часовете по драма и сценарий.

Той се засмя- гърлено и адски секси.

-Кралицата на драмата.Това вече е новият ти прякор.

-Хейй! Не съм виновна ,че ми се падна точно този клас!

-Сигурен съм,че ще ги разбиеш с проекта си-увери ме той - междувременно ще е хубаво да ми изпратиш линка с билетите за да ги запазя.

-След малко. Наистина нямам търпение да се видим.Липсваш ми-казах леко унило.

Аполо ми липсваше повече от всичко.Постоянно мислех за него и се питах как е и какво прави.Дори не можех да се съсредоточа върху уроците си заради него и русата му глава! Да не говоря за лекциите ми ,които преминаваха в блажени фантазии.

Да...Аполо със сигурност ми липсваше!

-И ти ми липсваш.Кара се е поболяла от мъки по теб -засмя се Аполо.

С Кара се чувах почти през ден като и тя ме снабдяваше с информация от Англия и преживяванията й с Маноло,а те бяха наистина много.Двамата най-после бяха официално двойка.Тя щеше да дойде до Америка заедно с брат си и щяхме да отидем до Дамян за да празнуваме заедно Денят на благодарността.Всичко се нареждаше перфектно и бях повече от щастлива.

-Дните до вашето пристигане ги отброявам дори на сън-осведомих го аз и се обърнах на една страна в леглото.

-Иска ми се да съм до теб ...тогава нямаше да имаш време за сън-подразни ме той.Усещах полуусмивката му дори и от разстояние.

-О, на това разчитам.

-Заслужавам приз.

-За най-голям идиот -изсмях се аз.

-При мен всичко е голямо -контрира ме той - мисля,че си наясно с това?

-Ще трябва да ми припомниш..

-Това и планирам да направя още щом кацна на летището.

-А до тогава?

-До тогава ще се примиря с телефонните разговори.

-Обичам те.

-И аз теб.

-Обади ми се след фитнеса.

-Дадено.Целувам те.

-Чао.

Затворих телефона и го притиснах до сърцето си.Още малко припомних си аз ..по-малко от месец и ще е до мен.

Вратата на стаята се отвори рязко и вътре влетя Зий с две папки в ръце и чантата с лаптопа на рамото й.

-Мразя този университет -каза тя и захвърли всичко на пода.Тръшна се театрално на леглото и сложи възглавницата върху главата си като разроши косата си.-Не стана ли вече време за ваканция?

-На лекции сме само от месец,Зий -засмях се аз и се облегнах на лакътя си.-Какво е станало?

-Имам само изпити и изпити -тя се обърна по гръб и въздъхна.-Липсва ми да сме в Кейп Код и да разнищваме историята на сестра ти.

Ноел...сестра ми беше обратно в България където все още се водеше в лятна ваканция.От редовните телефонни разговори с майка и татко знаех,че рожденият й ден е минал и тя не е получила телескопа си.Била е разочарована,но се е споразумяла с тате ,че ако се държи прилично и вдигне успеха си то може би за Коледа ще го получи.

-Повярвай ми, на мен изобщо не ми липсва това.Цялата истина,която разбрахме се изсипа върху нас неочаквана и едвам не съсипа семейството на Аполо и Кара.

-А ,да ..баща им.Те как са всъщност? Простиха ли на чичо ти? - тя се обърна срещу мен на една страна и се загледа в разтревоженото ми лице.

-Не точно. Леля Ария полага усилия да е с него,но Аполо не иска и да чуе за Ед.Да не говоря пък за Кара,която отказва да се чуе и с майка й и с баща й.

-Всичко е толкова объркано.Наистина им съчувствам.

Въздъхнанх.

-Надявам се с времето да се сдобрят.

-Тогава ще имат за какво да са благодарни на Денят на благодарността.

-Което ми напомня -изхриптях аз - искаш ли да дойдеш с нас до Дамян тогава? Да го посетим?

-Нещо като трипче?

Аз кимнах.

-Суперско! Брой ме.Дамян беше секси...

Засмях се.

-Дамян все още е секси -смигнах й аз.

-Ако всичко върви добре и аз ще имам за какво да бъда благодарна тази година.

Аз хвърлих възглавницата си по нея.

-Зий!! Не ставай вулгарна.

-Аз нищо не съм казала...просто споделих чувствата си с теб-засмя се тя и върна възглавницата по мен.

-Ако ти и Дамян си паснете ще бъде интересна комбинация.И двамата сте прекалено емоционални.

-Представи си само в секса как ще сме.Лавата ще избухне от вулкана.

-Ъгхх...

-Ето това вече беше вулгарно -изхили се Зий.

Двете се засмяхме и продължихме да си говорим.А късно вечерта се обадих на Аполо за нов разговор...

Още малко и щяхме да сме заедно.