Гледната точка на Джъстин:

/Понеделник - сутринта/

Досадната мелодия от алармата на Ейвъри се разнесе из стаята, прогонвайки и последната ми възможна минута сън. Не знам колко минути изминаха, но звукът все още продължаваше да се чува. Това ме дразнеше изключително много, затова просто побутнах леко Ейвъри, надявайки се, че тя ще се събуди. За щастие го направи и секунди по-късно из стаята цареше тишина. Реших, че ще мога да поспя за още десетина минути, защото бях доста изморен след случилото се между мен и приятелката ми снощи, но тя имаше други намерения. Повтори името ми, няколко пъти, но не получи отговор. Спеше ми се изключително много, особено като се има на предвид, че и двамата заспахме малко след полунощ, а сега беше едва шест сутринта. Най-накрая очевидно Ейвъри не издържа и ме сръчка, а аз се принудих да отворя очите си и да я погледна. Беше се усмихнала и определено изглеждаше наспана. Как го правеше това момиче? Три или четири часа й бяха достатъчни, за да се наспи, а на мен ми трябваха минимум десет. И затова от осми клас насам съм винаги недоспал.

- Добро утро. Наспа ли се? - попита ме и се наведе да ме целуне.

- Не. - тя се засмя.

- Защо ли изобщо те питам? Отивам да си взема душ и да се оправя за университета. Гледай да не заспиш отново, докато ме няма. - предупреди ме и се изправи от леглото увита само в един от чаршафите, а след това влезе в банята.

Полежах още малко в леглото, мислейки за бившата си, която закарах до дома й в петък. Интересно ми е кого чакаше в този дъжд. Който и да е бил, го чака голяма порция мръщене, мрънкане, сърдене и тръшкане на врати под носа, когато се опита да се извини. Откъде го знам? От личен опит, разбира се. Веднъж бях закъснял с половин час за среща и през цялата вечер държанието й спрямо мен беше хладно. Естествено, успях да оправя положението само за скромните два дни. Когато вече бях достатъчно разсънен от мислите си за Мелъди, се изправих от леглото на Ейвъри и някак си успях да събера разпилените си дрехи от пода и да намеря тези, които бях донесъл от вкъщи снощи, за да облека днес. След като навлякох типичната за мен бяла тениска и черни джинси с кецове, остана само да изчакам Ейвъри да излезе от банята, за да я използвам и аз. Проверих от телефона си профилите ми в социалните мрежи, докато чаках. Пет минути по-късно госпожицата излезе от банята само по хавлия, а аз направих всичко възможно да вляза по-бързо, за да не се случи нещо непредвидено. Измих зъбите си с четката, която бях донесъл преди известно време тук. След това оправих косата си, защото стърчеше във всички посоки. Приведох се в нормален вид и излязох от малката баня, която беше пълна с пара, от душа, който Ейвъри си е взела.

- Ще те чакам долу. - казах на гаджето си, която стоеше само по бельо пред гардероба, чудейки се какво да облече.

- Добре, скъпи. - целунах я набързо и излязох от стаята й.

Запътих се към кухнята, за да си взема една бутилка с вода, защото наистина бях много жаден. Когато пристъпих в помещението, обаче ми направи впечатление, че вече станалата й, по-голяма с една година, сестра Скарлет, ме гледа доста лошо и клати глава неодобрително. Двамата с нея не се разбирахме много, откакто се разделих с Мелъди, с която бяха най-добри приятелки. Намрази ме още повече, когато разбра, че съм тръгнал със сестра й. Гледам да избягвам да я засичам в къщата, но понякога се случва да се срещнем или в кухнята, или по коридорите.

- Скарлет, не мислиш ли, че трябва да възстановим приятелските си отношения най-сетне? - попитах я, докато вадех една бутилка с минерална вода от хладилника.

- Приятелски отношения? С козел като теб? - засмя се. - Забрави. - отсече твърдо и продължи да яде мюслената си закуска.

- Козел? Така ли ме нарича Мелъди? - отпих от водата и я оставих на мраморния плот.

- Това е един от многото, но по-леки епитети, които използва. - усмихна се фалшиво. - О, и следващия път бъдете по-тихи с кучката, която имам за сестра. Стените не са звукоизолирани, а има хора, които искат да спят.

- Виж, миличка, аз нищо не мога да направя, че този тип шум те притеснява. Намери си някой, с който да го правиш и няма да ти пречи толкова. - подразних я, а тя пусна лъжицата в купата пред нея.

- Много си забавен. - каза саркастично. - Бъдете по-тихи оттук нататък или ще ви накарам да млъкнете завинаги. - извика последната част и се изправи от високия стол, на който беше седнала. Взе чантата си и излезе през входната врата, тряскайки вратата зад себе си.

Засмях се на случилото и не бях забелязал, че Ейвъри е влязла в стаята при мен. Изглеждаше добре, както винаги. Леко накъдрена дълга и руса коса, с перфектен, но доста тежък грим и скъпи, модерни дрехи.

- Готова ли си? - прокарах ръката си зад кръста й, а тя кимна. - С моята кола, нали?

- Да. - отговори и двамата се запътихме към входната врата. Беше време за поредния дълъг и изтощителен ден в колежа.

*****************************************

Паркирах колата си на паркинга на университета и двамата с Ейвъри слязохме от нея. Хванах я за ръка и преплетох пръстите си с нейните, а после поехме към широко отворените врати, като първо заключих автомобила след нас. Пристъпихме в голямата сграда и както всяка сутрин привлякохме мъжки и женски погледи върху нас. Всяко момче тук искаше да я има, защото беше богата и красива. Същото се отнасяше и за мен само че с женската част от университета. Признавам си, че по отношение на парите не бях толкова добре, колкото Ейвъри, но имах достатъчно, за да си позволя живот, за който всеки студент в тази криза би мечтал. Като добавим външния ми вид и начина, по който се отнасях с момичетата, ставаше повече от ясно, че жънех успехи в тази среда.

- Парис ми писа, че са в кафенето. Да идем ли при тях? - Ейвъри ме извади от мислите ми.

- Добре, няма проблем. - усмихнах се и я целунах, преди да тръгнем в посока към кафето, където обикновено студентите се събираха през почивките. Това беше мястото за разговори, хранене, смях и определено за много клюки. Ако искаш да научиш нещо, трябва да отидеш там.

Когато влязохме вътре, на една маса с два бели кожена дивана от двете й страни, се бяха събрали всичките ни приятели. Остин беше най-добрия ми приятел още от детство, а с Крисчън се запознахме в първи курс. Парис и Кая бяха другите две момичета в групичката ни и бяха най-добрите приятелки на Ейвъри. Шестимата бяхме най-популярните в целия университет. Буквално го притежавахме. Дори професорите често склоняваха пред Ейвъри и Остин, а дори и пред мен понякога, ако много се заям.

- Здравейте, хора. - поздравих ги и с Ейвъри се настанихме. Аз седнах до Остин, а тя беше от външната страна, но можеше да си говори с момичета, които бяха отсреща й. Разбира се, все още се държахме за ръце, макар че аз обсъждах нещо с Остин, а тя говореше за грим и дрехи с Кая и Парис.

- Хей, Джъстин, видя ли списанията тази сутрин? - подхвърли най-добрия ми приятел.

- Не, защо? Да не би Брад и Анджелина да са се събрали? - засмях се.

- Нещо такова.

- Хайде де, казвай каква глупава клюка си прочел пак. - подканих го да говори.

- Ще ти покажа, но не се издавай пред Ейвъри. - прошепна тихо, за да не го чуе. Макар че, тя беше доста разгорещена в спора си с Кая за новите обувки на Луи Вюитон.

Обещах на Остин, че ще запазя самообладание и той извади някакво списание зад гърба си. Огледа се, за да провери дали някой не го наблюдава, но Крисчън си ровеше в телефона, а момичетата продължаваха да спорят. Намери страницата, която търсеше и ми го подаде. Когато прочетох заглавието и кратката статия, останах изключително изненадан, а когато разгледах и снимките под тях, изненадата се замени с лек гняв, за който нямах обяснение. Ставаше въпрос за гала събитието, което се проведе снощи. Присъстваха доста известни личности, но така и не можах да го гледам на живо по телевизора, защото бях зает да оправям Ейвъри. Вече не съжалявам, че съм го изпуснал, защото това, което очите ми виждаха сега, не ми харесваше. Ричард Пейн притежаваше една от най-големите индустриални компании в града, а синът му - Тайлър е присъствал на събитието снощи. Това, което ме подразни беше, че ръката му беше увита около кръста на бившата ми приятелка, която закарах в петък до тях. Това вече беше прекалено. На секундата ми стана ясно, че е чакала него в онзи дъждовен следобед. Но как са се запознали? А, вярно. Награждаването, което беше преди една седмица. Този дойде за грамота и похвала, а си е тръгнал с уговорка за среща. Ама че негодник. Проклетото заглавие гласеше „Тайлър Пейн и новата му двадесет и две годишна приятелка, изпъкнаха на червения килим". Направо така хубаво са изпъкнали, че нямам думи просто. Не знам как Мелъди се е съгласила да излезе с това парвеню. Тя не си пада по този тип момчета. Знам, защото не един или двама такива се опитваха да я свалят, докато все още беше моя.

Върнах списанието на Остин, а той набързо го прибра зад гърба си. Пуснах ръката на Ейвъри и тя веднага стрелна погледа си към мен. Изправих се от диванчето, защото трябваше да направя нещо по въпроса с тази новина. Трябваше да подишам малко въздух и да си поговоря с Мелъди, ако я засека на входа.

- Джей, къде отиваш? - попита ме Ейвъри.

- Малко на въздух. Ще се върна след няколко минути. - тя кимна, а аз се запътих с бърза крачка към вратите на университета, през които все още влизаха студенти.

За отрицателно време бях навън и започнах да се оглеждам за Мелъди. Не е моя работа да се бъркам в живота й, но в момента бях толкова ядосан от видяното, а дори не знам защо всъщност се ядосвам. Знаех само че трябва да говоря с нея. На всяка цена. Може би днес беше щастливият ми ден, защото я видях как се беше запътила насам с усмивка на лице. Сигурно си е прекарала добре с Тайлър. Чудя се дали са спали заедно? Не, невъзможно. Мелъди не е такава. Никога не би си легнала с някого от първата среща. А като знам, че бяхме заедно от шестнадесет годишни и чаках година и половина, за да я докосна по този начин, не искам да знам този колко ще чака. Дано да не му пусне изобщо.

Вече Мелъди беше съвсем близо и очевидно ме забеляза, защото отиде чак в другия край на стълбите. Правеше се, че не ме вижда, но този път няма да се получи номера й. Преминах разстоянието и се озовах пред нея. Тя се спря на едно място и се опита да ме заобиколи, но не й позволих.

- Джъстин, мърдай. - изнерви се и каза със стиснати зъби.

- Искам да поговорим за нещо. - заявих.

- Няма за какво. Остави ме намира. - отново се опита да ме заобиколи, но аз хванах горната част на лакътя й и я задърпах към някое по-тихо и усамотено място, за да не ни наблюдават всички. Вероятността някой да ни види и да каже на Ейвъри е огромна, а изобщо не ми се рискуваше. Мелъди се дърпаше, опитвайки се да се измъкне от хватката ми и крещейки ми да я пусна, но и на двамата ни беше ясно, че това няма как да се случи. Най-сетне я замъкнах зад лявата стена на университета, където в момента нямаше някой. - Ужасен си. Казвай, каквото имаш да казваш и да се свършва. - успокои се малко и затропа нервно с крак. Ах, как ме подлудяваше това нейно движение? Цели шест години не можах да я отуча от него.

- Значи Тайлър Пейн, а? - подсмихнах се. - Това е най-лошия ти избор, след онази оранжева рокля, която купи за пролетния бал на гимназията през 2011.

- Теб какво те засяга? Имам правото да излизам, с когото си поискам. Не си ми нито баща, нито какъвто и да е, че да ми казваш какво да правя.

- Сигурна ли си? Преди слушаше всяка моя дума и винаги се съгласяваше с мен. Като изключим случая с роклята, разбира се, макар че изглеждаше красива, доколкото си спомням. - започнах да се приближавам към нея, докато тя отстъпваше назад.

- Няма да ти давам отчет за действията си и решенията, които взимам в живота си, от който ти вече не си част само да ти припомня.

- Ау, принцесо, от това ме заболя. - сложих ръка на сърцето си, преструвайки се, че съм засегнат.

- Не ме наричай така. - стисна челюстта си. Успях да я ядосам. Добро начало. - Отношенията ми с Тайлър са лични. Те са само между мен и него. Няма да ги раздувам наоколо. Още по-малко на човек като теб.

- Знаеш, че съм първата ти любов, нали? Никога няма да ме забравиш, няма да ме изтриеш от живота си. През колкото и мъже да минеш, каквито и да са те, които и да са те, винаги ще ги сравняваш с мен. Ще сравняваш целувките ми, докосванията ми, държанието ми с техните. Ще си спомняш преживяванията ни всяка вечер, когато затваряш очи и всяка сутрин, когато ги отваряш. Всеки път, когато някой те нарече „принцесо", ще се сещаш за мен. Една дума казана от него и ще се сетиш за нещо свързано с мен. Запомни това добре Мелъди. - когато реших, че казах достатъчно, не й дадох възможност дори да отвърне. Просто се обърнах и тръгнах обратно към входа на университета. Дано не съм прекалил с думите си, но поне ще знам, че съм й казал истината. Винаги ще ме пази там някъде надълбоко в сърцето си, точно както аз пазя нея. Дори и в този миг.