Гледната точка на Мелъди:

Беше петък вечер, когато Тайлър ми се обади и ме покани на вечеря. Преди малко се бях прибрала от лекции и се бях простнала уморено на дивана. Той ми каза, че не искал много да избързва с поканата, но пък искал да ме види, защото съм му липсвала. Колкото и уморена да бях след тази седмица нямаше как да му откажа. Намирах го за страшно сладко, че се обади да ме попита, но той заяви, че не харесва определението „сладко" особенно щом се отнася за него. Както би казал и всеки друг мъж на негово място. Подразних го още малко и накрая приех да излезем. Казах му да ме вземе след половин час, за да мога да се пооправя. Изкъпах се набързо и започнах да си избирам какво да облека. Прехвърлих всички рокли в гардероба, защото нямах намерение да съм с никоя от тях. Избрах черни тесни дънки и една от многото готини блузи, които бях накупила преди известно време. Сресах косата си и я вдигнах на опашка. Сложих си лек грим и обух високите черни платформи, които идеално се връзваха с тоалета ми. Взех си чантата и заключих вратата след себе си. Погледнах часа и видях, че ще съм точно на време докато сляза долу. Щом излязох от сградата забелязах, че Тайлър е паркирал точно пред входа и ме чака. Качих се в колата и го поздравих.

- Здравей. - целунах го и дръпнах колана, за да се закопчея.

- Здрасти, Мел. - усмихна ми се. - Проблеми с колана, а? - попита ме след като видя, че все още се мъча да го закопчея.

- Да. Малко помощ? - отдръпнах се, за да може той да се наведе и да го закопчее. Ръката му докосваше бедрото ми и буквално се напрегнах, когато я обви около него за опора. Косата му беше пред лицето ми и усетих приятен аромат. Най-вероятно и той се беше изкъпал преди да излезе. Ключалката най-накрая щракна и Тайлър се отдръпна.

- Извинявай. Преди не съм имал проблем с колана. Не знам какво му стана.

- Няма проблем, стига после да мога да го откопчея. Не ми се иска да пренощувам в колата ти. - пошегувах се аз, а той погледна отново към колана намръщено.

- Да, няма да е много приятно.

- И така къде смяташ да отидем? - смених темата.

- Изненада. - отвърна ми и се усмихна.

Не пътувахме много дълго, макар че имаше задръствания, и скоро пристигнахме в ресторанта, който беше избрал. Намираше се в центъра на града. В интерес на истината аз и преди бях ходила там. Храната и обзавеждането определено бяха на ниво. Също така беше и доста скъпо, но въпреки това трудно можеше да се намери свободно място, ако не си направил резервация седмици преди да отидеш. Влязохме, а Тайлър дори не го спряха на входа. Той се насочи към една празна маса на втория етаж на ресторанта, а аз го последвах. Преди да седне дръпна моя стол, за да се настаня аз. Голям джентълмен. Сервитьорката ни за вечерта дойде и ни се представи, или по-скоро се представи на мен тъй като забелязах, че вече се познаваше с Тайлър. Явно той идва доста често тук. След минута Кара ни донесе менютата и отново изчезна нанякъде. Разглеждах какво да си поръчам, когато Тайлър изсумтя до мен. Вдигнах поглед, за да видя на какво се беше възмутил и просто ми идеше да се закопая някъде. Джъстин и Ейвъри бяха седнали няколко маси по-нататък от нас и също ни забелязаха. Погледа на Джъстин се спря на моя преди да се обърна и мога да кажа, че и той не изглеждаше много доволен. Чудех се какво ли изобщо правеха тук? Последния път, в който бившия ми беше посещавал този ресторант беше с мен, а сега явно предпочита друга компания.

- Задължителна част от това да излизам с теб ли е да виждам и бившият ти отново и отново? - попита ме сърдито Тайлър.

- Не, какви ги говориш, дори не знаех, че ще бъде тук. Не е като да се движи в тези среди, нали разбираш?

- Хмм... - измънка нещо под носа си.

- Предполагам това е съвпадение.

- Да, не станаха ли много съвпадения? Където и да отидем имам чувството, че и той идва с нас. Онзи ден говорихме и ти споделих нещо. Ти каза, че не ме използваш, за да се събереш отново с него.

- Да, така казах и това е самата истина. - прекъснах го аз, защото започваше да ме изнервя.

- Сигурна ли си?

- Не ми ли вярваш? - попитах го леко обидено.

- Вярвам ти, разбира се. - каза, но отбегна погледа ми и се загледа в идващата сервитьорка. - Съжалявам. Не биваше да се проявявам като параноично гадже.

- Избрахте ли си вече? - попита ни Кара.

- Да. - каза приятеля ми и поръча. - А за теб? - попита ме.

- Нека да е същото като твоето. - не ми се ровеше отново в менюто.

- Значи две порции от това и също така бутилка от най-доброто червено вино тук.

- Добре. Засега това ли ще е? - попита го сервитьорката.

- Да, благодаря. - каза и тя си тръгна. Настана тишина. Може да се каже, че леко му бях обидена, че ме е помислил за човек, който използва хората, но все пак кой ли знае каква кучка е била бившата му. Като Джъстин може би. Как можа този идиот от всички ресторанти в града да избере точно този и то точно днес? Съдбата по-жестока не може да бъде към мен. Аз се опитвам да го забравя, а той се появява навсякъде. Никаква честност от този живот.

- Е, значи сме гаджета. - подхванах аз, защото всичко това започваше да става много неловко.

- Моля? - погледна ме объркано той.

- Ами преди малко се извини за това, че ставаш параноично гадже.

- О, съжалявам не исках.

- Нещо не мога да разбера. Не искаш да сме гаджета ли? - сега аз бях обърканата.

- Да, тоест не. Искам. Просто не исках да те притискам.

- Много излишни притеснения. Аз с удоволствие бих била твое гадже.

- Наистина?

- Мхм, стига да ме попиташ.

- Добре. Мелъди ще бъдеш ли моя приятелка?

- Да. - усмихнах му се, а той стана и ме дръпна от стола. Целуна ме бавно, карайки ме да се наслаждавам по-дълго на целувката му. Несъмнено привлякохме вниманието на хората, но пък какво толкова, сякаш не са виждали хора да се целуват. Изведнъж някой се прокашля зад нас и се наложи да се отдръпнем един от друг. Оказа се сервитьорката. Вече беше донесла храната ни и я бе оставиля на масата. С Тайлър седнахме обратно по местата си.

- Приятен апетит. - пожела ни преди отново да тръгне нанякъде.

- Благодаря. - отвърна Тайлър. Взе моята чаша за вино и я напълни. Не си падах много по виното, защото бързо ме напиваше, но реших да му го спестя. Достатъчно главоболия имаше тази вечер заради мен. - Наздраве. За нашето събиране. - подаде ми чашата и се чукнахме.

- Наздраве. И за хубавата вечер. - добавих аз и отпих от червеното вино.

Гледната точка на Джъстин:

- ... Джъстин, ама ти слушаш ли ме въобще? - попита ме Ейвъри и отклоних поглед към нея.

- Разбира се. Разказвай нататък. - излъгах я аз.

Нямах си и най-малка представа за какво ми дрънкаше от цял час. Погледа, както и мислите ми бяха отхвръкнали към Мелъди. Не ми се вярваше, че беше посмяла да дойде в нашия ресторант с този разглезен богаташ. Отначало не мислех, че въобще ще останат след като видят, че и ние сме тук, но те на пук на мен и на всичко друго останаха и се забавляваха. Предполагам, че празнуваха нещо, защото имаше и червено вино на масата, а Мел и вино не бяха добра комбинация. Пиеше само по специални случаи и даже според мен и то ѝ беше много.

Само този Тайлър да е посмял да се възползва от нея и ще го пребия. Но като се замисля това можеше да се уреди още сега, особено след изпълнението му с целувката. Чудех се какво му става на този? Не можеше ли да си седи кротко на мястото и да не ѝ се натиска? А пък и тъкмо ще му върна за онзи юмрук на купона. Такъв ми беше завъртял, че за малко направо припаднах. Ще е хубаво да спре да се прави на шут и постоянно да тича след нея.

Не можех да си обясня защо бях толкова раздразнен от него, но не ми се виждаше много читав. Вярно е, че с Мелъди не сме заедно, но поне мога да ѝ попреча да не си губи времето с идиоти. Достатъчно го изгуби с мен. Трябваше да поговоря с нея и то този път по-спокойно от предните. Издебнах момента, в който тя тръгна към тоалетните и аз станах от масата ни с Ейвъри. Не успях да я стигна преди да влезе вътре и затова реших да я изчакам пред вратата. Не ми се рискуваше да вляза и да се натъкна на други жени, които да вдигнат скандал, че съм се наврял при тях. Имал съм такива случаи в миналото си. Облегнах се на отсрещната стена и се зачудих какво въобще ще ѝ кажа. Винаги правех така. Първо действах, после мислех, но сега даже не можех да мисля трезво. Минути по-късно вратата на женската тоалетна се отвори и Мелъди излезе от там. Видя ме и се спря на място.

- Принцесо, трябва да поговорим. - започнах.

- Извинявай, Джъстин, ама ти късопаметен ли си? Сто пъти ти повторих да спреш да ме наричаш така.

- Да, добре. Това няма значение сега. - не обърнах много внимание на това, което ми каза.

- Естествено, че няма. По-важното е защо отново попадам на теб? Не разбирам какво толкова ти харесва да ме измъчваш и където и да отида да се появяваш и ти. - скара ми се и аз разбрах, че алкохола вече ѝ е подействал. - Мълчиш значи. Хубаво и без това не искам да ми говориш.

- Но...

- Шшт, тихо. - изшътка ми и се заклатушка към салона на ресторанта.

- Прекалено си пияна. Някой трябва да те отведе у вас. - познавах тази походка прекалено добре и ако тя не се прибере скоро, може да стане нещо лошо.

- Схванах намека, но си имам гадже за това.

- Да и аз схванах това, но се надявах, досега ще си разбрала какъв е наистина този разглезен богаташ, който само ще те използва. - Мел се спря на място и като се обърна замахна с чантата. За малко да ме удари, но рефлексите ми бяха бързи и отскочих назад. - Какво, по дяволите, правиш?

- Нямаш правото да говориш така за него. Не го познаваш.

- А ти да не би да си го опознала вече? - ядосах се и аз.

- Да, и във всеки случай той е много по-добър от теб. - естествено, че е.

- О, така ли? Значи все пак го сравняваш с мен. - подсмихнах се леко, защото отлично помнех разговора ни в университета на тази тема преди няколко дни.

- Не е вярно. Просто отбелязвам.

- Мхм. Интересно ми е обаче той ли те накара да го защитаваш или го правиш само защото вече ти е влезнал в гащичките?

- Нахален задник! Вече прекали. - каза ми и се обърна в другата посока. Запъти се почти на бегом към Тайлър, а когато аз се върнах на моята маса, тях вече ги нямаше. Въздъхнах. До тук беше с по-спокойния ни разговор.