Гледната точка на Джъстин:

Бях в асансьора на хотела, пътувайки към етажа, където се намираше стаята ми и главата ми щеше да се пръсне, заради мислите, които се въртяха наоколо. Как можах да го направя? Как можах да целуна Мелъди? Бях се зарекъл, че няма да имам нищо повече от приятелство с нея след случилото се преди шест месеца. Защо ми трябваше да я целувам? С това си мое действие, само обърках и двама ни. Тя ще се чувства виновна, че е изневерила на Тайлър, а аз вече изобщо нямаше да мога да я изкарам от главата си.

Мислите ми бяха прекъснати от вратите на асансьора, които се отвориха. Не искам дори да си помислям как е Ейвъри. Сигурно се е побъркала. Нямаше ме доста време, така че няма да се учудя, ако е вдигнала целия хотел на главата си, или се е обадила в полицията. Отидох до вратата на стаята ни и почуках, надявайки се да ми отвори. Нямам никаква идея какво ще й обяснявам. Знам само че ще е по-добре, ако не споменавам Мелъди, защото и без това единствено за нея ми говори и тя е в основата на всяка една наша караница. Минаха около една или две минути преди вратата да се отвори и лицето на Ейвъри да се появи пред очите ми. Когато ме видя, едва не припадна. Както и очаквах. Умряла е от притеснение. Не казах нищо, а просто пристъпих вътре. Тя само затвори вратата след мен и се приближи. Предстои ми голяма доза от въпроси.

- Джъстин, къде беше? Умрях от притеснение. – започна.

- Спокойно, добре съм. – исках да избегна този разговор. В момента в главата ми беше пълна каша и си нуждаех от малко време да се съвзема и да си подредя мислите.

- Не те питам дали си добре, а къде беше цяла нощ? И по-важното с кого?

- Случиха се някои неща и се наложи да се покрия за малко.

- Да се покриеш? Господи, какво става тук и с кого беше?

- Бях сам и вече ти казах да се успокоиш. Нищо чак толкова страшно не се е случило.

- Бил си с Мелъди, нали? Как не се досетих по-рано?

- Ейвъри, какви глупости говориш? Не бях с Мелъди, бях сам.

- Недей да ме лъжеш! Знам отлично, че си бил с нея. Какво правихте цяла нощ? – попита и скръсти ръцете си.

- Няма как да съм правил нещо с нея, при положение, че тя не беше с мен. Защо не разбираш? – вече наистина започнах да се изнервям. Много мразих, когато някой ми дишаше във врата по този начин. Може би Мелъди беше права и Ейвъри ми няма дори капка доверие.

- Защо не разбирам ли? Защото отлично знам, че все още имаш чувства към нея. – приятелката ми изкрещя и хвърли дистанционното за телевизора на земята.

- Престани вече! – извиках и тя замлъкна. – Нямаш ли ми доверие, по дяволите!? Не съм бил с Мелъди и не съм спал с никоя друга. Просто ме остави намира. – казах и тръгнах към банята. – Имах тежка нощ и още по-тежка сутрин, така че моля те, дръж си устата затворена за малко или излез с момичетата, защото искам да остана сам.

С това приключих разговора с Ейвъри и влязох в банята. Исках, а и имах нужда да се изкъпя, защото знам как изглеждам в този си вид в момента. След като пуснах топлата вода, единственото, за което продължих да мисля беше проклетата целувка с Мелъди. Дори не осъзнавах колко всъщност ми е липсвала през тези месеци преди това да се случи. Сякаш устните й върху моите отключиха всичките ни спомени, които си мислех, че съм погребал много надълбоко в сърцето си. Спомням си първия път, когато я видях. Беше толкова малка и наивна, че нямаше как да не се влюбя в нея. Бях страшно благодарен на нашите, че се преместихме в този град и аз започнах да уча в нейната гимназия, иначе сега дори нямаше да се познаваме. Помня всичко, което се е случило между нас. От първата ни, до последната ни целувка, преди да си легна с Ейвъри и да допусна най-голяма грешка в живота си. А именно да я загубя. Мелъди беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало и въпреки опитите ми да си я върна, това че беше непреклонна и толкова ината, ме накара да се откажа. Сам се убеждавах, че имам чувства към Ейвъри и в крайна сметка си повярвах.

В следващия момент, усетих как две ръце се увиха около тялото ми. Веднага се завъртях и погледа ми срещна този на приятелката ми, с която се бях скарал доста сериозно преди малко. Точно сега не исках да я усещам близо до себе си, но ще излъжа ако кажа, че не се нуждая точно от това.

- Съжалявам. – извини се. – Трябваше да ти повярвам, когато ми каза, че не си бил с Мелъди.

- И аз съжалявам, че ти се развиках. – прегърнах я и се опитах да си припомня, че сега съм с нея и трябва да мисля само и единствено за нея.

- Не искам да се караме. – усмихна се леко.

- Аз също, мила. – казах и се наведох да я целуна. – Искаш ли да продължим в стаята? – подсмихнах се, а тя кимна. – Да вървим, тогава. – спрях водата от душа и понесох Ейвъри към леглото. Имах нужда да забравя целувката с Мелъди и какъв по-добър начин от това.

Гледната точка на Мелъди:

Прибрах се в хотелската си стая и първата ми задача беше да се просна на леглото и да изпищя във възглавницата. Защо съм такава глупачка и защо се поддавам толкова лесно? Как можах да отвърна на Джъстин? Просто трябваше да го изблъскам от себе си и да му зашлевя един хубав шамар. Сякаш си няма гадже, че да целува мен. Ама то същото се отнася и за мен. Ядосвам се на себе си, защото макар и индиректно съм наранила Тайлър. Предадох доверието му. Защо просто не се отделих от целувката на бившия си? Като се има в предвид, че вече не означавам нищо за него, както и той за мен, това не се брои за изневяра, нали? Имах нужда да поговоря с някого, но много добре знам какво ще последва, ако споделя на Ария и Скарлет за случилото се между мен и Джъстин. Няма да ме оставят намира, докато не разберат и най-малката подробност. От друга страна сигурно се притесняват за мен и ще е по-добре да им кажа, че съм се прибрала. Взех телефона си, който все още стоеше на нощното шкафче и им писах по едно съобщение, че съм добре и съм в хотела.

След като си взех един душ, вече изгарях от нетърпение да си легна в нормално легло и да заспя спокойна, че на сутринта няма да се събудя с насочен към мен пистолет или с лицето на Джъстин на сантиметри от моето. Изсуших косата си и се настаних под завивките. Започнах да се унасям, но за съжаление бях прекъсната от шума, който идваше от горния етаж. По дяволите! Защо точно сега решиха да правят секс. И по-лошото е, че знам кои са нарушителите отгоре. До одеве ме целуваше пред хотела, а сега оправя кучката. Нямам какво да кажа просто? На това му се вика да не знаеш какво искаш. Реших, че няма смисъл да се опитвам да заспя, защото Ейвъри определено беше доста шумна. Станах от леглото и набързо смених дрехите си. Нямах желание да продължа да слушам изпълнението им. Този път взех телефон и пари със себе си и излязох от стаята си. Мислех да сляза долу до кафенето и да си взема нещо за пиене. С малко късмет, когато се върна вече ще са приключили и ще са заспали, защото иначе лично ще отида и ще ги накарам да прекратят действията си.