Гледната точка на Джъстин:

Нямам спомен да съм заспивал, но явно съм си подремнал доста тъй като навън вече се бeше стъмнило, а в стаята осветлението не беше включено. Беше изключително тихо и единствено се чуваше дълбокото дишане на Ейвъри, която все още спеше до мен. Явно доста се беше изморила след дългия секс маратон, който си спретнахме. Мога да кажа, че го направихме точно на време, защото поне за няколко часа забравих какъв идиот съм и какво бях направил. Внимателно станах от леглото и потърсих дрехите си. В тъмното не беше никак лесно и на няколко пъти се спъвах в различни предмети, които, естествено, пратих на майната им. Най-накрая открих гардероба и изрових от там някаква тениска и къси панталони. Облякох ги и по възможно най-тихия начин се измъкнах от стаята, защото не ми се искаше да събудя Ейвъри. Ако го направя ще трябва да чакам и тя да се приготви, за да излезем заедно, което ще отнеме повече време, отколкото бих издържал, а на мен не ми се занимаваше с нея в момента. Мислех да отида до бара на хотела и да пийна нещо. Трябваше да държа съзнанието си далеч от онази случка с онова въпросно момиче и за сега се справях горе-долу добре. Затворих вратата съвсем леко и се обърнах в посока към асансьорите. В същото време обаче зад мен се чуха познати гласове и реших да погледна, за да видя кой е. Нямаше да е лошо, ако е някой от приятелите ми, за да ми прави компания. Обаче ситуацията изглеждаше малко по-сложна.

Пред стаята на Остин стоеше Мелъди, а самия той тъкмо заключваше вратата. Тя изглеждаше все едно се е борила с гладна мечка за гърненце с мед. Косата ѝ беше рошава, а дрехите ѝ намачкани. Не, моя грешка. Изглеждаше така сякаш току-що някой я беше изчукал. А единственият с нея беше Остин. Не исках да си съчинявам някакви такива сценарии с тях двамата, но въображението ми работи без да пита. В главата ми доста бързо се заформяха няколко идеи, от които ми прилоша и за които се надявам да не се окажат реалност. Не знам дали те осъзнават как изглежда това от страни, но определено не бих го свързал с нещо добро и почтено.

Ами ако се окаже вярно? Ако най-добрия ми приятел наистина е забърсал дългогодишното ми бивше гадже? – въпроса просто изникна от някъде и целият се паникьосах. Това не може да бъде истина. Остин не би го направил, та той ми е приятел все пак. А и до колкото познавам Мелъди, а аз я познавам много добре, тя не би му позволила. Тя си има гадже и не може да е изневерила на онзи богаташ с моя приятел богаташ. Абе какво пък и става на нея, че залита само по мъже с пари?

Помъчих се да измисля свястно оправдание защо са били заедно, но не успях. Най-вероятно, защото такова не съществува, идиот такъв. – скарах си се сам на себе си.

По дяволите, той сигурно я е оправил. Не виждам друго логично обяснение защо тя ще излиза от неговата стая в този вид. Това не биваше да става. Защо точно той? Имаше толкова много други, с които можеше да преспи за по веднъж, а тя избра точно Остин. Може би искаше да ми го върне за онази целувка, както и за всичко останало? А какво по-гадно може да има от това да отиде и да се изчука с най-добрия ми приятел за отмъщение. Нещо в мен сериозно прищрака и се ядосах. Не исках, но ревнивата част от мен се обади. Това първо си беше моето момиче, той няма никакво право да бъде с Мелъди без значение дали с нея сме разделени или не. Точка.

Двамата се бяха спрели пред мен и всички се гледахме в пълно мълчание. Реших аз първи да се жертвам и да наруша тази неловка тишина. Нека да се свършва.

- Здравейте. – казах, но никой от двамата не ми отговори. Остин погледна към Мел, а тя само ми кимна и набързо се качи в асансьора. – Е? – обърнах се към приятеля си.

- Е, какво? – попита той.

- Ами знам, че не е моя работа с кого и къде ходи Мелъди, но защо по дяволите тя беше с теб? – извиках срещу него малко по-силно.

- По спокойно. Нищо не е станало.

- Моля? Бъзикаш ли ме? Аз да ти приличам на слепец?

- Не, но много ми приличаш на някой от лудницата.

- Какво правеше Мел с теб?

- Спеше.

- Знаех си. Какъв приятел си, мамка му, щом при първата възможност отиваш да се чукаш с бившата ми? А, ще ми кажеш ли? – попитах и го приближих.

- Какви ги дрънкаш, Джъстин? – извика ми той и ме отблъсна.

- Няма как да ме заблудите особено след като ви видях. – заявих аз.

- Ти вече си заблуден. Мелъди не е правила нищо друго в стаята ми освен да спи. – и оправданията започнаха.

- Не ти вярвам.

- Сериозно ли? Не вярваш на най-добрия си приятел? – погледна ме наистина обидено, а аз се позамислих. Може би е по-добре да си замълча и да го оставя да ми обясни какво е станало. – Не знам какво да кажа Джъстин. Тотално си се побъркал. Когато се върнах в хотела намерих Мелъди долу в кафенето. Беше заспала на един стол.

- Защо?

- Защо ли? Защото както се изрази тя, ти не можеш да си го държиш в гащите. Стаята ѝ е точно под вашата с Ейвъри. Как си я представяш да спи на целия шум, който си вдигнал с онази?

- Внимавай. – предупредих го, защото усетих, че ще каже нещо не на място.

- Да, както и да е. Дори не знам защо въобще си с нея. Вероятно е само заради секса.

- И така да е, аз съм с нея. Не можеш да говориш простотии за Ейвъри.

- Както кажеш. – примири се той.

- И какво?

- Нищо. Предложих ѝ да остане в моята стая, защото до там едва ли щяха да стигат стенанията ви и тя прие. Беше наистина уморена. Поговорихме си малко, а после я оставих да се наспи на спокойствие и излязох. Върнах се преди малко, за да ѝ кажа, че приятелките ѝ я търсят и да я изпратя.

- За какво си говорихте? За мен ли?

- Ама, че си егоист. Защо трябва да е за теб? Света не се върти само около твоето съществуване, Джъстин. Трябва да си наясно с това. – прав беше. Гледах си само моето щастие и въобще не помислих за Мел, но пък нямах представа, че тя е на долния етаж. От къде можех да знам това?

- А за какво тогава? – продължих с разпита.

- Може би за нещо, което не те засяга.

- Какво искаш да кажеш?

- Нищо.

- Защо не ми кажеш като е нищо?

- Прекалено си досаден. – изнерви се той и ми се развика. – Последно като проверих не видях да пише твоето име срещу мястото за баща. Нямаш право да ми казваш какво да правя и с кого да си говоря. Това, че си все още влюбен в Мелъди не означава, че имаш правото да подлагаш на съмнение това с кой се вижда и с кого е. Не може да се държиш като ревниво гадже. Вие се разделихте, тя скъса с теб, защото ти ѝ изневери като първия нещастник от улицата. Съсипа всичко, което имаше до онзи момент, само за една проклета нощ. Включително съсипа и Мелъди. Тя ти вярваше, обичаше те, а ти какво? Показа колко добре умееш да прецакваш нещата. Е, браво на теб. От тогава нямаш никакво право да ѝ се бъркаш, както правиш в момента. – каза ми за последно и замълча.

- Прав си. – отговорих след малко.

- Знам, че съм. А и между другото също нямаш право да се съмняваш в приятелството ми към теб.

- По дяволите, нямам. – отвърнах и се свлякох на земята. – Защо всичко хубаво в живота ми, трябва да ми крещи и да ми вика? Толкова ли съм сбъркан?

- Не си. – Остин седна на пода до мен и ме изгледа лошо. – В момента се самосъжаляваш. Не може така. Вземи се в ръце и реши най-накрая какво искаш. Ако обичаш Мелъди, защо я оставяш? Бори се за нея. Покажи ѝ, че си се променил.

- Ами ако не я обичам? – попитах аз.

- Тогава се връщай при Ейвъри и не смей да ѝ се мяркаш на пътя отново. Тя заслужава щастие.

- Аз също.

- И ти, но нали си щастлив с гаджето си? Какво повече искаш? – попита ме и отново ме накара да се позамисля. – Не бързай с решението. Обмисли добре кое е важното за теб и най-вече кой.

- Добре. Благодаря ти, Остин. Наистина не знам какво бих правил без теб.

- Щеше да се пържиш в Ада. – отговори ми и се засмя. Не схванах много защо ще го правя, но и аз се засмях. – Което ми напомня, че исках да ти кажа нещо.

- Казвай го.

- Ще поканя Скарлет на вечеря. – изстреля набързо той.

- Това е страхотно.

- Наистина ли мислиш така? – попита със съмнение. Не можех да го виня, че е очаквал друга реакция.

- Да. От отдавна си личеше, че между вас двамата прехвърчат искри.

- Толкова се радвам. Мислех си, че ще ми се изсмееш.

- Не бих го направил, приятел.

- Благодаря ти. – отговори ми Остин. – Мел ми даде чудесна идея да я изненадам. Ще пъхна бележка с часа и мястото под вратата ѝ без да казвам, че е от мен, за да разбере, че съм аз чак когато ме види в ресторанта.

- И така да няма шанс да те отсвири.

- Ей, покажи подкрепа. – скара ми се той.

- Шегувам се. Тя тогава пак може да те разкара.

- Колко хубаво, че смаза самочувствието ми.

- Спокойно. Няма начин да те зареже, тя те харесва. – казах му и в същия момент ми хрумна нещо. – Ама нали не е тази вечер?

- Не, не е.

- Тогава, хайде. – станах и му помогнах да се изправи. – Отиваме да се напием. Ти ще отпразнуваш предстоящата си среща с момичето, а аз... аз ще се опитам да забравя последните няколко месеца.

- Ще ти трябват много повече от няколко силни питиета.

- Спокойно, взел съм си пари. – показах му нагънатите банкноти в джоба.

- Е, щом черпиш как да откажа. – усмихна ми се той и се запътихме към бара на хотела.

Очевидно мисленето ми по всички важни въпроси от тази вечер няма да се осъществи веднага. Тези дни смятам, че е по-добре да се позабавлявам възможно най-много, а след тази ваканция като се прибера у дома да решавам какво ще правя с всичко. Остин ми каза да не бързам и аз ще го послушам, защото има още много време и надали ще се случи нещо фатално през следващите няколко дена. По-добре да изчакам със заключенията до момента, в който ще мисля по трезвено от сега.