!В главата има открито сексуално съдържание!

Гледната точка на Джъстин:

След хубавия ми бой с този идиот, за който дори и не искам да чувам повече, определено имах нужда от почивка. Бях изхабил достатъчно нерви заради него и все още побеснявам, когато се сетя, че е посегнал на Мелъди и не си е получил последствията от това. Умирам си да отида и да му напомня, че е мъж и че един мъж никога не трябва да посяга на една жена, но естествено думите на Мел ме спират да извърша това, което съм си наумил. Ако отида само ще влоша нещата и ще я накарам да страда повече, а аз не искам това. От тук нататък ще се постарая да има само усмивка на нейните прекрасни устни. Ще бъда мъжът, който трябва да бъда за нея и повече няма да прецаквам нещата между нас. Никога.

Закарах ни у нас по възможно най-бързият начин. Отключих вратата и влязохме в апартамента ми. Тъй като Мелъди живя тук с мен доста време знаеше кое къде е, а аз не съм променял нищо от заминаването ѝ. Бяхме обзавели апартамента заедно и исках да си запазя поне този спомен за нея. Дори мрънкането на Ейвъри, не успя да ме накара да го променя. Без нищо да ѝ кажа тя отиде до банята и взе аптечката, която беше в шкафа под мивката. Аз седнах на леглото и се опитах да не гледам към кръвта по ръцете ми или по тениската. Имаше нещо за мен, което никой друг освен Мел не знаеше. Аз имам страх от гледката на кръв и най-вече от моята собствена. Не мога да понасям гледката на много кръв. В такива случаи ми се замайва главата и мога да припадна. При катастрофата обаче, за която все по-малко искам да мисля и премислям, фобията ми от кръв беше последното за което ми оставаше да мисля. Тогава страха и паниката надделяха и дори не ми направи впечатление, че не съм припаднал на мига. За жалост в момента не е така. Имам чувството, че се задушавам и ако Мел не се появи до минута, две мога и да не оцелея.

- Тук съм, погледни ме. – влезе в стаята и хвърли нещата от аптечката на леглото до мен. Хвана лицето ми и очите ни срещнаха. – Гледай само мен, аз ще се погрижа за другото. – успокои ме.

Застана на колене пред мен, съблече тениската ми и я захвърли на далеч, за да не я виждам. Взе памука и му сложи от дезинфектанта. Пръстите ѝ надигнаха брадичката ми и докосна внимателно сцепената ми вежда. Изсъсках и се отдръпнах.

- Не мърдай. Ще боли повече. – каза ми тя и отново допря памука. Щипеше, но се насилих да остана неподвижен.

След като почисти мястото около раната сложи една малка лепенка и махна останалата част от кръвта по лицето ми. Аз обаче направих грешката да погледна и видях колко червен и напоен с кръв е памука. А и като включим все още засъхналата кръв по ръцете ми, може да се каже, че щях припадна веднага.

- Джъстин! Аз какво ти казах да не гледаш. – скара ми се Мелъди. Беше се ядосала, защото усещаше, че ще изпадна в безсъзнание както веднъж преди много време се случи. Тогава тя се изплаши сериозно и се наложи да ѝ разкажа за влиянието от гледката на кръв върху мен. Помислих си, че ще ме сметне за страхливец и женчо, но напротив. След тази случка нещата между нас потръгнаха още повече и се сближихме доста. Този път обаче беше подготвена и нямаше да ме остави току така. – А, не, никакви такива. – извика и ми удари един шамар по бузата.

Главата ми се завъртя, но погледа ми отново остана върху червения металически цвят. Не знам дали въобще съм в състояние да избегна припадъка. Съвсем се бях отчаял, когато нещо в периферното ми зрение ми привлече вниманието. Мел направи някакво бързо движение, което не успях да проследя и в следващия момент тя вече беше без блуза и само по сутиен. Съзнанието ми се обърка. Защо, по дяволите, ѝ е да се съблича в такъв момент? Гледах я с ококорени очи, а тя си промърмори нещо под носа и взе една по една ръцете ми. Почисти ги и превърза наранените ми кокалчета на дясната ръка с бинт. През цялото това време аз бях изцяло фокусиран върху нея. Или по скоро върху горната част от тялото ѝ. Гърдите ѝ бяха обвити в розов дантелен сутиен. До сега много рядко я бях виждал с розов и ми подейства възбуждащо. От годините прекарани с нея знам, че го слага само когато няма намерение да си сваля блузата. Което пък ще значи, че вчера не е спала с онова копеле. Ха, така му се пада – помислих си аз и се усмихнах.

- Виждам, че започна да се съвземаш. – каза Мел съсредоточена в това да направи перфектен възел с бинта.

- Мхм. Съжалявам за това. Обикновено би следвало момчето да е този, който си сваля блузата, но предвид факта, че нямам блуза и не можех да мръдна аз не... Благодаря. – прошепнах накрая преди съвсем да съм оплел конците.

- Не се притеснявай, Джъстин. Трябваше да отклониш погледа си, а аз само ти дадох повод за това. – усмихна ми се невинно.

- О, несъмнено ми помогна да не мисля за кръвта. – отвърнах с поглед върху гърдите ѝ, които се повдигаха и спускаха равномерно.

- Значи без блуза определено имам по-голям ефект върху теб. – засмя се тя.

- И сама можеш да разбереш колко много. – казах и проследих погледа ѝ щом забеляза надървения ми приятел на сантиметри от лицето си. Дишането ѝ се учести, а това отново върна погледа ми върху гърдите ѝ.

- Джъстин. – гласът ѝ се превърна в шепот, а аз я изтеглих към мен. Наклоних глава, за да я целуна, но тя се отдръпна. – Устната ти. – каза и сега тя беше тази, която да ми напомни, но мен вече не ме интересуваше дори и да си бях изпочупил всички кости.

- Не ми пука за шибаната устна. Чаках толкова дълго за това, че не искам да губя и минута повече без теб. Искам да съм с теб сега по всеки възможен начин. Да те вкуся, да те чукам и най-вече да правя любов с теб. – отвърнах и отново я доближих до себе си преди да ми се е изплъзнала. – Обичам те. – прошепнах срещу устните ѝ и я целунах.

Отначало нежно, внимателно, а после след като разбрах, че сцепената ми устна не е проблем, целувката стана по-настоятелна и гореща. Никога не бих могъл да ѝ се наситя достатъчно, всеки път това усещане на ме погубва отново и отново. Настаних я в скута си, а тя обви краката си около кръста ми. Не откъсвахме устни един от друг, а езиците ни продължаваха с борбата за надмощие. Мел не спираше да се движи срещу мен и да се отърква в ерекцията ми. Гърдите ѝ се докосваха с моите и аз не издържах повече. Изръмжах от нетърпение да я вкуся и я отделих от себе си. Поставих я на леглото под мен и я огледах. Бузите ѝ бяха зачервени, дишането ѝ тежко, а очите ѝ жадно се впиваха в моите. Отчаяно искаше да е с мен. Толкова отчаяно колкото исках и аз.

Свалих сутиена ѝ заедно с дънките и започнах да си проправям път надолу с устни и език. Мелъди стенеше докато засмуквах едното ѝ зърно. Гледах я и ѝ се наслаждавах докато го повторих и с другото. Издаваше такива стонове и звуци, че се наложи да си сваля дънките преди да продължа нататък, защото ме стягаха прекалено. Върнах устните си на тялото ѝ и с целувки се придвижвах все по-надолу и по-надолу докато не достигнах бикините ѝ. Леко я целунах там, а Мел изви гръб и стисна чаршафите. Плъзнах палеца си под ръба на единственото прикриващо я по нея и започнах да свалям бикините ѝ бавно. Тя не спря да шава и да мърда през цялото време. Нямаше търпение. Очакваше да я докосна. Разтворих бедрата ѝ и се настаних между тях. Плъзнах език в нея, а ръцете ѝ се спуснаха в косата ми.

- Джъстин... – изстена силно след като засмуках клиторът ѝ.

Въртях езика си и правех малки кръгчета, които я дразнеха. Усетих вкуса на кръвта и се стреснах, но след малко разбрах, че това беше от сцепената ми устна. Не ѝ обърнах внимание, а усилих темпото, докато не беше достатъчно влажна, за да вкарам и пръстите си в нея. Не знам за нея, но имам чувството, че аз скоро ще свърша само докато я гледам по този начин пред мен. Толкова уязвима и красива. Оргазмът я приближаваше, защото тялото ѝ започна да трепери и да се извива. Продължих да ѝ доставям удоволствие, да движа пръстите и езика си в нея, докато не достигна върховата точка. Изкрещя няколко пъти името ми заедно с това на Бог и се отпусна на леглото. Почистих и я облизах цялата, наслаждавайки се на вкуса ѝ. Дишането ѝ все още беше насечено и сърцето ѝ биеше лудо. Оставих я да си почине колкото да ида и да взема презерватив от банята. Върнах се и свалих боксерките си. Мел не спираше да следи движенията ми докато си слагах предпазното средство, а накрая нарочно облиза устни. В ума ми веднага изникнаха картини на това къде другаде искам да видя и усетя тези нейни устни...

- Това момиче ще ме подлуди. – промърморих на себе си преди да се настаня върху нея.

Преплетох пръсти с нея и ги вдигнах високо над главата ѝ. Исках пълен контрол над нея. Целунах отново устните ѝ и я погледнах в очите. Ах, тези невероятни черни очи. Плъзнах се бавно в нея без да откъсвам поглед.

- Господи, толкова си влажна. - простенах. Влизах и излизах от нея отново и отново.

- По-бързо, по-бързо... – подканваше ме и тласъците ми в нея ставаха все по-силни. Ръцете ми притискаха нейните към леглото и не ѝ даваха шанс да помръдне. Мелъди изстена силно, а аз я целунах и поех звука от наближаващия я оргазъм. Нетърпението ми растеше все повече и повече и изгарях от желание да свърша в нея.

- О, Боже, аз ще... – не успя да довърши Мел, защото тялото ѝ вече беше готово. Захапах леко вратът ѝ и забързах движенията си, за да достигнем края едновременно. Тласнах се за последно, потъвайки дълбоко в нея и усетих вибрациите, които се излъчваха от телата ни. Изчакахме да отмине момента на върховно удоволствие преди да се откъснем един от друг. Слях устни с нейните още веднъж и излязох от нея. Внимателно се освободих от презерватива и го пуснах в кошчето. Върнах се в леглото при Мелъди, придърпах завивките над нас и я целунах по челото.

- Липсваше ми, принцесо. – прошепнах аз и я придърпах по-близо към мен.

- И ти на мен, Джъстин. – каза тя и обви ръце около тялото ми. – Обичам те.

- Аз теб повече. – отвърнах. – Не искам никога да се разделяме. Дори, когато правим глупости като да се караме за няма нищо, аз няма да те оставя. Ще бъда с теб завинаги без значение дали ме искаш или не. Ще те обичам, ще се грижа за теб, ти ще бъдеш единствената жена в живота ми. Никоя не би могла да те замени. Е, поне докато не се роди дъщеря ни. – пошегувах се аз, но Мел нищо не отвърна. – Принцесо? – попитах, но отново нищо. Заслушах се и чух равномерното ѝ дишане. Вече беше заспала и най-вероятно не е чула нищо от казаното до сега. Замислих се кога би било добре да ѝ призная тези неща. Искам да ги знае и дори за миг повече да не се усъмнява в мен. Първо, трябва поводът да е специален, да бъде нещо романтично и второ - да показва истинските ми и сериозни намерения към нея.

Може би нещо като... нещо като бракът?