Седях пред огромната бяла къща. Тъкмо бях слязла от черната скъпа кола. Погледнах към циментираната земя и въздъхнах. Къде попаднах?

Преплитане на пръстите ми ме накара да вдигна глава. Брат ми ми кимна окуражаващо и целуна челото ми. С Найл бяхме ендояйчни близнаци и до преди два часа фамилията ни беше "Хоран", но сега е "Томлинсън". Що за гадна фамилия? Едва я произнасях, камоли да я напиша.

Русокосия ми близнак ми кимна и ние последвахме приемните ни родители към вътрешността на къщата. Имаше силно осветен коридор с бежови стени и мраморен под. Едва не се подхлъзнах на него, а г-жа Томлинсън какво ли ѝ беше на тези токчета? Коридора беше дълъг около петдесет метра. По стените имаше много и големи картини. Бе красиво. Щом изминахме коридора, стигнахме в огромна стая. О, я стига! Този хол е по-голям от двора на предишната къща, в която бяхме. Добре де, преувеличавах малко, но наистина беше голямо. Странното е че веднага след края на коридора се влизаше тук. Без врата, без нищо.

-Харесва ли ви?-"родителите" ни ни попитаха, а аз и брат ми кимнахме.

Интериора беше приятел. Все още пода беше мрамор. Всичко изглеждаше толкова скъпо и крехко, имам чувството, че щом го докосна ще се счупи. На черния диван седеше момиче, чернокосо, ако трябва да сме честни. Беше облечена в дънкова тясна пола до колената и тънка, плетена, бебешко розова блуза, натъпкана в плата. Носеше диамантени обеци. Изглеждаше мила и красива. Тя се изправи и дойде до нас. Стъпалата ѝ бяха напъхани в мъхести топки. Буквално, домашните ѝ пантофки представляваха пухкави топки, приличащи на неподстриган плъх.

-Къде са братята ти, Стефания? Мисля, че изрично ги предупредих да са тук, точно в 19:00!-супер. Властен и строг баща. Какво по-хубаво?-Харолд! Луи!-кресна той, а гласът му отекна из цялата къща.

Скоро се чуха тежки стъпки. Две момчета, може би на нашата възраст се появиха. Едното имаше буйни дълги къдрици, а другото къса подстрижка с перчем. Добре, признавам, това са най-готините доведени братя, които съм виждала.

-Дакота? Добре ли си?-чух шепот. Не бях усетила, че стискам ръката на брат ми толкова силно. Погледнах нагоре към него и кимнах, а той се ухили, вдигайки вежда.-Ще говорим после, окей?-аз кимнах и сведох глава отново надолу.

-Това са Дакота и Найл. Току-що идват и вие щяхте да го знаете, ако бяхте тук на време.-каза Бен.-Деца, това са Харолд,-посочи ни къдрокосия-Луи,-синеокия. Как може да виждам цвета на очите му от двадесет метра? Това морско синьо е направо като пътен конус.-И Стефания.-завърши мъжът и ние още веднъж кимнахме.-Кармен ще ви заведе до стаите ви. След това може да слезете на вечеря.-усмихна се топло той и една слаба, очевидно, икомнка ни поведе нагоре по стълбите.

Стаите ни бяха на втория етаж. Имаше една врата, а щом влязохме, отсреща имаше още една. Обясниха ни, че за да се влезе във втората, трябва да се мине през първата. Очевидно, не сме слепи! Избрах втората стая и с Найл се сдърпахме на шега. Но той нямаше избор. С мен не може да се излезе на глава и толкова.

Оставиха ни сами и ние най-накрая си поехме нормално дъх. Стаята на близнака ми беше с тъмно червени стени и огромно, с кралски размери легло. Имаше голям бял гардероб и диван. Изобщо всякакви скъпи мебели. Всичко беше излъскано до блясък. Изненадах се щом видях, че моята стая е същата на интериор, но в различни цветове. И имаше добавена една огромна тоалетка с четки, гримове, лакове за коса, преси и маши. Сериозно? Аз идвам от ирландски дом за деца, а не от Малибу. Не съм Барби, даже не знам как се слага червило. Също така, моята стая беше в небесно синьо, а голямото бяло легло, приличаше на облак.

-Това се казва да спиш върху облак.-Найл се хвърли върху водното легло. Често мислите ни си съвпадат.

-Тук е твърде изискано за нас, не мислиш ли?-попитах и седнах до него.

-Не, Дакота, стига. Късметлии сме, че след всичко, хората все пак ни искат.-той ми напомни за малката ми изцепка в дома. Бях се сбила с едно момиче, а тя беше прекалено слаба и не понесе много. Накрая ме вкараха в поправителен дом за една година. Тогава бях на петнадесет, излязох на шестнадесет, а сега-година по-късно, се опитвам да го забравя, но брат ми не престава да ми напомня.

Извъртях очи.

-Хайде да слизаме на вечеря. Ще се опитаме някак си да намерим кухнята.-изцъках с уста.

Бях се преоблякла. В гардероба имаше само широки тениски и много тесни черни дънки. Явно разпита какви дрехи ми харесва да нося, е бил с цел. Не мислех,че ще го вземат на сериозно. Изключих шесте вида пижами. Сериозно, шест? Пълна глупост.

Лутахме се поне десет минути, но чухме смях, затова се насочихме към него и скоро се озовахме в огромна бяло-черна кухня.

-Извинете, че се забавихме. Ние, ъм-Найл се прокашля засрамено.-не можахме да намерим пътя.-Бен и Клариса се засмяха и казаха, че всичко е наред.

Мястото ми беше между Хари и Луи. Срещу мен седяха Найл и Стеф. А в двата края на дължината бяха г-н и г-жа Томлинсън. Чувтсвах се толкова неудобно с две момчета около мен. Единственото момче, с което контактувам е брат ми и с Бен, от една седмица.

-Какво ще ядеш, Дакота?-Клариса ме попита.

-Майко!-скара й се Стефания.-Ние сме момичета и трябва да пазим линия. Затова зелена салата и за двете ни.-ама какво?

-Всъщност, ние имаме таланта да ядем каквото и колкото си поискаме, без да качваме и грам.-брат ми ме измъкна. Но беше прав.

Накрая ми сервираха лазаня със сос "Домино"*.

-Така, деца. Трябва да ви разясним някои неща.-поде Бен.-От утре сте на училище. Вечерният час е десет. И без кафе, цигари, алкохол и наркотици.-те да не ни вземат за наркомани? Не съм близвала алкохол, камоли цигара.

Кимнахме и започнахме да се храним. Всеки говореше за нещо и се смяха. Не смеех да кажа, каквото и да е. Двамата ми доведени братя говореха и си подаваха всичко възможно през мен. Всички имаха твърд британски акцент, а аз и близнака ми се различавахме доста с ирландския.

-О, и още нещо.-този път Клариса спечели вниманието ми.-Може да каните гаджетата си вкъщи.-вдигнах вежда. Ама наистина ли?-А ако ще правите секс, трябва да е с предпазни мерки!-това ме накара да се задавя с храната си. Смеха на Хари и Луи огласи стаята.

Погледнах към Найл, който като мен седеше като гръмнат заек със зачервени бузи.

-А-аз...-Найлър заекна. Той беше красив, много при това. Но в училищата, в които сме били, никога не е бил играч. Имаше постоянни покани за креватно джудо от мажоретките, но ние сме си романтици и чакаме.-Добре.-накрая реши да сложи точка на разговора.

Изпих последната глътка от водата ми и се извиних, ставайки от масата. Казах, че искам да се изкъпя и бързо напуснах кухнята. Качих се в стаята си. Банята беше в дъното на коридора на етажа. Взех кърпи и петка за зъби от гардероба, и се насочих натам.

Банята беше черна, от което потрепнах. Аз съм суеверна и ме е страх от Дама Пика, Кървавата Мери, Самара и всички тези.

Влязох в душ кабината и погледнах шампоаните и балсамите. Избрах си едни с мирис на ягода и душ гел с карамел. Добре че не беше с ванилия, защото щях да повърна. Мразя ванилия, особено на парфюми и като цяло на всякаква козметика.

Подскочих, когато на вратата се почука. Наистина? Сега?

Бележка от автора: Хей! Реших да започна още един проект. Надявам се да ви хареса и да изразите мнения. Тази звездичка зад "Домино", която бях сложила е, защото искам да кажа, че в Америка и Англия, домино се водят тези fast foods, а соса е всъщност чеснов сос или дюнер сос, както някои го знаят Искам да поясня,че тук Найл изглежда като в клипа на Midnight Memories ии да, това е ^-^