Пейн отвори вратата на колата и аз му подадох Дакота, колкото да изляза и аз и да затворя вратата си. След това побързах да си я взема.

-Не съм ви топка, за да ме подхвърляте!-скара ни се, а ние се засмяхме леко.

Видяхме още три коли, които идваха с бясна скорост към нас. Познах тази на Лиам, който завъртя около нас и спря, като колата залитна, но се върна в първоначалната си позиция. Той изглежда толкова добро момче, но всеки има и тъмна страна и скоростите са неговата.

От тази кола излязоха той и Найл, от втората Зейн и Луи, а третата - Клариса, Стефания и Бен. Близнака веднага дойде до нас, докато Ли се чудеше как точно баща му успя да удари Дакота.

-Добре съм!-извика най-накрая тя, тъй като от всички страни я заливаха с въпроси. Другите кимнаха и тя се усмихна доволно.

Малко се изненадах, защото и Зейн беше тук и изглеждаше притеснен. Но не, няма да му позволя дори да се опита да се съберат отново. През това време, бяха извикали една сестра, която дойде с носилка и един лекар. Помолиха ме да я оставя, а аз го направих. Все още държах ръката ѝ и отказвах да я пусна, дори, когато Клар ми се развика.

-Не!-казах за последно и те млъкнаха. Бен изпувтя и сестрата просто тръгна към болницата. Поне ни казаха, че ръката ѝ е изкълчена и има рана на челото, която, повярвайте ми, забелязахме. Беше тъпо да ни казват, но както и да е.

Реших да си взема нещо за пиене, а и Ди беше уморена затова я пуснах пред вратата на стаята и те продължиха да я преглеждат.

-Какво точно стана?-попитаха ме Лиам и Найл в един глас, докато пусках стотинките в машината.

-Скарахме се, аз тръгнах, защото мислех, че е зад мен. Обърнах се, а нея я нямаше. Изтичах обратно и видях как колата я бутна. След това тръгнахме към болницата и ви се обадих.-обясних и се почуствах още по-ужасно и виновно.

"-Не можеш да ме стигнеш!-присмях се на близнака ми, който отново не можеше да се покатери на дървото, а аз вече бях на последния клон, плезейки му се.

-Ще видиш ти!-извика дванадесет годишния ми брат, катерейки се все по-бързо към мен

Най-накрая седна до мен, изморен. Пое си въздух, преди да започне да ме гъделичка. Изпищях, тъй като той не гъделичкаше, а по-скоро ме щипеше.

-Спри, Найл!-извиках му през смях, но той продължи да ме измъчва. След две минути вече не беше смешно, а аз започвах да се ядосвам.-Казах да спреш!-изкрещях му, бутайки го от себе си. Изненадан, той залитна напред.-Найл!-опитах да хвана ръката му, но бе късно, защото брат ми полетя надолу, падайки на земята от пет метра височина.-Найл!-повиках го, сякаш очаквах да ми отговори, но това не последва. Той просто лежеше на земята, безжизнен.-Мамо! Татко!-извиках родителите ни, докато слизах по клоните, внимавайки.

Скоро те се показаха от къщата, дотичвайки до мен, където бях клекнала до Найл. Имаше пулс, но не отваряше очите си."

-Дакота! Упокой се!-усетих как някой тресе тялото ми. Пищях с цяло гърло и не можех да спра. Паник атака. Това трябва да е. Вкопчих се я мъжката ръка около мен, забивайки ноктите си в нея.

През премрежен поглед успях да видя как лекар и няколко сестри влизат в стаята. Една от тях носеше спринцовка, която заби в ръката ми. Секунди по-късно, се отпуснах, потъвайки отново в сън.

***

Отворих очи заради тихите гласове около мен. Щом се огледах, видях всички да си говорят, шепнейки. Под всички, имам предвид наистина всички.

-Хей!-прекъснах разговорите ми и те ме погледнаха стъписано.

-Дакота!-Хари, Найл и Лиам казаха едновременно, затичвайки се към леглото ми. Тримата се бутаха, докато накрая не се спънаха в собствените си крака.

-Идиоти!-засмя се Стеф и ги прескочи, заставайки до леглото ми.-Как си?-попита ме, а аз вдигнах рамене. Главата и ръката ме боляха ужасно. Изпъшках от болката.-Нормално. Беше в кома три дни.-ококорих очи, а останалите се наредиха около леглото, за да видят реакцията ми.-Упойката не ти е понесла.-обясни. И затова съм била в кома?! Какви са тези упойки? Токсична киселина с конски копита и вълчи зъби?!

-Но сега си добре!-Хаз хвана ръката ми, а Клариса се прокашля. Те знаят истината...

-Какво...-започнах несигурно.-Какво ще стане с мен и близнака ми?-попитах и усетих как ръката на Хари с се отпуска. Новината, вече съм сигурна, че ще е ужасна.

-Тъй като трите месеца изпитателен срок не са минали, имаме два варианта.-Бен се осмели да говори първи.

-Или да ви върнат в дома, или да заминете далеч от Стеф и Хари.-сбърчих вежди.

-Хари? Не разбирам! Ние сме били заедно! Нямаме чувства един към друг...-къдрокосият отскубна ръката си от моята, а аз поглендах нагоре, за да видя насълзените му очи за няколко стотни. След това излезе бясно от стаята, затръшвайки я с всичка сила. Малко от мазилката падна.

-Не изглежда така.-измърмори Луи, а аз го убих мислено.

Бележка от автора; Така, по принцип качвам глава всяка събота, но тази седмица нямах възможност, затова я качвам сега. Ще помоля да не ми се държи сметка кога да качвам. Не искам да звуча груба, но такава е ситуацията.

Другото-съжалявам, че предишните две глави бяха просто УЖАСНИ! Наясно съм, че се омазах и то здравата, но имах по половин час да ги пиша и общо взето тази година ми се разказва играта с това училище. Но пък това не значи, че ще я спра! Не мога да обещая, че няма пак да закъснея с 1-2 дена от срока за качване, но ще помоля за разбиране. Относно съня на Дакота - всичко ще се изясни в следващата глава.

Надявам се да ви е харесала и да изкажете мнение, защото следващата глава ще има при 3 или повече коментара.

Лека вечер ^-^