-Е, някой да е гладен?-плеснах с ръце, насочвайки цялото внимание към мен. Видях гората от ръце пред мен и се насочих към кухнята с думите, че ще направя нещо набързо. Включих си тиха музика и извадих необходимите продукти за сладкиш. Бях се научила да правя доста голямо количество, тъй като аз и Найл сме си с апетит като на меченца, тъй че сега нямаше да проблем. Тъкмо извадих ръката си от шкафа и тя се затвори под носа ми, а аз подскочих.- Харолд!-обърнах се ядосано към него. Само той би бил толкова нахален. И бях права, той седеше там с дългата си пухкава коса и невинна усмивка.-Какво търсиш тук? Отиваш при Ро..., Ки.., забравих ѝ името даже.-наистина просто ми се изплъзна от ума.

-Да не долавям ревност?-с цялото си нахалство ме попита, а аз просто не издържах и ударих бузата му.

-Не можеш да се появяваш тук с гаджето си,а после да ми се подмазваш! Разкарай се!-успях да сдържа гласа си.

-Ти ли си разстроена? Ти?! Ако не забравяш, ти ме остави да седя на шибано летище като пълен глупак!-каза също толкова гневно.

Щяхме да продължим, но приятелката му влезе с ужасната си усмивка и дълги перфектни крака.

-Дакота, Лиам ми каза, че ти се е насъбрало много днес, защо не си починеш, а аз ще довърша -предложи. Защо е толкова мила?! Едва се сдържах да не ѝ разкъсам лицето. Уау, това аз ли го казах?!

Изръмжах ядно и напуснах кухнята, следвана от Хаз. Поне не остана там с нея. Игнорирах всички и се насочих към стаята си, където със сигурност бе Лиам. Какво ли щях да правя без него? Най-добрият приятел, за който бих могла да мечтая.

Щом влязох, той ме посрещна с разтворени ръце. Седнах на малкото диванче до него, а той ме прегърна. Не знаех дали да плача. Не искам да изглеждам като глезла, затова само си поех дълбоко въздух.

-Какво има?-нима не беше забелязал? Сигурно всички разбраха, че ревнувам Хари.

-Ами тази...тази кокона! Не я понасям! - издишах тежкия въздух. Реших да сменя темата, а той не я повдигна отново.

Помня, че говорихме за всичко, за което се сетихме. Имахме да наваксваме цял месец. Оказа се, че харесва някакво момче, на което ми показа снимка. Ако не беше гей този Цезар, щях да отида и да го нацелувам. Приличаше на ангел. Имаше черна коса като на албинос, снежно бяла кожа и сиви очи. Беше едно от най-красивите момчета, които бях виждала.

-Той е като дар от Бога!-възкликнах срещу телефона.

-Но е само за мен!-оплези ми се, а аз върнах жеста. - Освен че е красив, е умен, талантлив, внимателен... Той се държи с мен, както Зейн никога не би. Цезар ме прегръща и ме пита дали съм гладен, а Малик спи с мен и после бяга. Мисля, че беше за добро. Радвам се, че срещнах Цезар-обичах да го виждам щастлив. Тогава и аз бях.

-Сладкиша е готов!-чух гласа на брат си и двамата скочихме, затичвайки се към кухнята.

Всички седнахме по диваните и си взехме по едно парче. Признавам, Мис Перфектна можеше да готви. Беше вкусно. Усетих нещо хрупкаво и де опитах да си спомня какви продукти бях изкарала, но не се сетих за нещо такова. Погледнах направо и видях леко пожълтелия Найл, а миг по-късно и на мен ми се зави свят. Никой друг не изглеждаше така. Изправих се, за да взема чашата с вода.

-Кат, Найл, добре ли сте?-попита Хари, но никой от мас не отговори. Не си усещах езика.

-Да не би да си сложила орехи?-едва попитах сивокоската.

Тя кимна, а на мен ми идеше да я одуша.

-Те са алергични!-едва ли не извика Харолд. Имах чувството, че всеки момент ще припадна. Двамата с близнака ми имахме алергия към ядки. А понеже не бяхме яли от четири години, сега се проявяваше доста остро. -Дакота!-усетих как Хаз ме хваща точно преди да падна и да изгубя съзнание.

***

-Как можа да сложиш ядки?-чух съвсем смътно. Опитах да отворя очи, но бяха наистина тежки.

-Не беше нарочно!-успях да различа женски глас.

*Гледна точка на Хари*

Беше гадно да се карам с братовчедка си пред всички, но тя беше виновна, че Дакота е в това състояние сега. На Найл само му прилоша, явно заради по-силния организъм, но Кат беше в будна кома от три дни, а ние не знаем какво ще става.

Най-накрая седнах на стола до болничното легло и се отпуснах, докато не чух писукащи звуци. Натиснах бутона на подлакътника и секунди след това дойдоха лекари, които се усмихнаха широко при гледката. Какво му беше хубавото, че нещо се случваше с нея?!

Една от сестрите се огледа.

-Кое е най-близкото момче до г-ца Томлинсън, извън кръвната връзка?-огледах се и видях, че всички гледат към мен, затова се изправих, а тя се усмихна още по-широко.

-Тя добре ли е? Какво става?-усещах, че може би ще се разплача, затова си поех дъх. Жената ми подаде лист и каза едно "поздравления", а след това ми подаде балон. Какво, по дяволите?! Огледах листа и прочех на гърба му "Ултразвук". Какво значи това? Гледах объркано, не можех да вдяна нищо, понеже чувах как системите на Дакота пищяха. -Чакай малко...-не можа да е истина, нали?-Дакота е...бременна?-погледнах към Найл, а след това към останалите. Те бяха не по-малко изненадани от мен.-Тя е бременна!-осъзнах колко е добра тази новина и заприличах на тиква, усмивката ми стигаше от едното ухо до другото. -В кой месец е?-може да не съм аз бащата. Определено щях да се хвърля отнякъде, ако не бях аз.

-Трети месец-отвърна ми доктора. Преди три месеца спахме за пръв път. Значи съм аз! Дакота носи моето дете!

Бележка от автора: ХЕЕЕЙ ^0^. Така, бях решила да си направя малка празнична почивка, затова реших да се реванширам с една разтърсваща глава. Мнения? Нова глава при 5 или повече коментара.

Честита нова година, приятно прекарване днес и ви пожелавам всичко хубаво през новата година.

■■■■■■■■■■■■■■

{• ¥ •}

《 ( _ ) 》

| |