Отидох в стаята на учителите. Там ме чакаше класният и имаше много други учители... Засрамих се!

- Оо, Ha-Neul, влез. Не се притеснявай!

- Ами добре..

Влязох. Огледах стаята. Беше доста подтискаща. До бюрото на господина имаше друго, на което седеше една жена. Коя ли беше?

- А, забравих да се представя. Аз съм Chin-Mae, учителят ти по литература, както и класен ръководител.

Името му беше странно. Означаваше истина. Какво сега да не се окаже, че той никога не лъже или е прекалено директен?! Ох.. Погледнах към жената на съседното бюро. Наистина исках да разбера коя е. Изведнъж тя се обърна и ми се усмихна.

- Здравей, явно ти си новата ни ученичка. Аз съм госпожа Hae-Won. Аз също ще ти бъда класен ръководител.

Чакай я пак?Двама класни ръководители.Защо?!

- Ами приятно ми е.

- Можеш да се обръщаш към мен, ако имаш някакъв проблем, а към господина можеш да се обръщаш при проблеми с оценките.

- Много ви благодаря.

Прибрах се вкъщи. Трябва да призная, че семейството ми има доста възможности. Но не бях материалистка и не се интересувах от това. Живеех само с баща си. Майка ми "беше на работа" и затова не я бях виждала от почти 10години. Не съм единствено дете. Преди имах брат, но той изчезна преди пет години. Обявиха го за мъртъв, но мен лично ме съмняваше останките, които откриха в една шахта да са негови.

Качих се в стаята си. Написах каквото трябваше. След малко една от слугите ми каза, че баща ми ме вика на вечеря. Слезнах долу. Той беше седнал на масата, скръстил ръцете си и чакаше. Ясно, станало е нещо! Последния път, когато го заварих така, беше, когато ми съобщи, че брат ми е намерен мъртъв.

- Мила моя, трябва да поговорим за нещо важно..

- Слушам те.

-Нали помниш семейство Lee?Когато бяхте малки, те идваха със синовете си и играехте заедно. Брат ти и по-големият им син бяха приятели.

- Да, но си ги спомням смътно.

- Знаеш, че и техният син почина, също като брат ти...

- Да...

- Ами още когато бяхте малки, ние се разбрахме, че ще оженим теб за някои от синовете им. Тъй като по-големият е вече мъртъв, ще трябва да се ожениш за по-малкия.

- А той на колко е?

- Въщност колкото теб.

Не знаех дали да съм ядосана. Дали да плача или да се смея. Съдбата ми бе предначертана. Какво щях да правя от тук нататък?!

- Мила, те не са лоши хора. Животът ти с тях ще бъде хубав.

- А как се казва бъдещият ми съпруг?

-Lee Jong Suk.

Изстинах на място. Това беше той. Онзи, който ме мразеше. Който каза, че ще бъде най-лошият ми кошмар. Той?! За това ли ме мразеше?

- Татко, не мога да го направя!

- Трябва!

- Но защо?

- Защото просто трябва, разбра ли?

Станах от масата и излязох от стаята. Какъв беше този мой късмет.

На сутринта:

Тъкмо стъпих в двора на училището, когато някой ме дръпна и ме притисна до стената. Е, познайте кой беше 😒. Lee Jong Suk, бъдещия ми съпруг.

- Какво искаш?

Гледах го като пълен непукист.

- Значи вече разбра, че ще бъдеш моя съпруга?

- Ми за съжаление, да!

- Само почакай да видиш какво ще ти направя.

- Говориш като педофил!

Той ме погледна странно.

- Не е вярно.

Отдръпна се. Това и чаках. Блъснах го и влязох в училище. Звънецът беше бил отдавна. Влязох в класната стая, а след мен и той.

-Я, Lee Jong Suk пак ли причакваш момичетата и ги плашиш?!

Някой се извика. Той само се подсмихна и си седна. Аз се извиних и отидох на мястото си. Той не се обърна да ме погледне нито един път през часа. Когато звънецът би, всички започнаха да си говорят за нещо, а аз да приготвям учебниците си за следващия час. Изведнъж една ръка се стовари на чина ми.

- Хей, малката имаш ли пари?

Ясно, това беше така наречения "гангстер" на класа.

- И да имам, теб не те засяга.

Подсмихна се. Хвана ми вратовръзката и ме вдигна.

- Хей, малката, мислиш, че се шегувам ли?

Тръгна да ме удря, но нечия ръка го спря.

- Пусни я!

- Не!

- Казах да я пуснеш!

Обърнах се и видях ядосания поглед на Lee Jong Suk. "Гангстерът" ме пусна.

- Хей, нали знаеш, че мен не можеш да ме уплашиш. Всички се страхуват от теб, но аз няма да ти се подчинявам, Jong Suk!

- Чуй ме внимателно! Няма да я докосваш изобщо, ясно ли ти е?

Ръката му сочеше към мен. Онзи ме погледна учудено.

- Защо? Какво ще ми направиш?

- Ще те пребия. Знаеш, че мога.

- И защо? Каква ти е тя?

- Тя? Коя е тя? Тя е приятелката ми!

Моля? Я пак, че не разбрах добре?