Беше втори януари от новата година. Не спирах да мисля за случилото се в навечерието на новогодишната нощ. Вече повече от всичко исках да разбера защо този човек ме мрази толкова много. Причината беше брат му. Поне това знаех със сигурност.

Hyuna се опитваше да ме изкара от мрачните мисли. Предложи ми да идем на дискотека. Съгласих се. Обичах музиката.

По-късно същата вечер:

С приятелката ми вече бяхме в едно от най-известните заведения в града. Харесваше ми. Естествено не влизах за първи път в дискотека. Отидохме да си вземем нещо за пиене. Забелязах на една маса приятелите на Jong Suk. Направиха ни жест да идем при тях, но аз просто се обърнах.

Цяла вечер танцувахме. Казах на Hyuna, че отивам до тоалетната. Излязох и почнах да си мия ръцете. Чух стъпки и заключване на вратата. В огледалото видях познатите лица. Те бяха тук. Всички без Jong Suk.

- Малката, на недостъпна ли ни се правиш?

- Н-не!

- Тогава защо не дойде, когато те повикахме?

- Иска-ах д-да танцувам.

- Оо, защо говориш така? Да не би да се изплаши?

- Амм...

- Алоо, Jong Suk, тук е твоята мацка. Нали ти казах какво ще стане, ако я видя сама без теб?

От другата страна на телефона се чу:

- Само посмей да я докоснеш.

- Оо, ще посмея. Освен ако не ме спреш.

- Къде сте?

- В нашата дискотека.

- Идвам! Не й прави нищо!

- Ще видим...

Плашеха ме. Не знаех какво може да ми направят. Всички ме бяха наобиколили. Нямаше как да избягам. Приближиха се. Този, който му се обади, ме хвана и ме притисна до стената. Започва да ме целува. Овратих се. Съблече якето ми.

- Спри-и-и!

- Още не, миличка!

Съблече потника ми. Останах по сутиен. Започна да ми прави смучки и да ме обарва. После отстъпи мястото си на другите. Всеки мина през мен. Бунтувах се,но напразно. Бяха прекалено силни.

- Ha-Neul, къде де губи...?

Докато Hyuna се усети, устата и беше запушена. Единият почна да ме дърпа за косата и да целува врата ми. Плачех.

- Казах ви да спрете!

Някой го дръпна. Свлякох се полугола на земята.

- Ha-Neul, добре ли си?

Усетих ръцете му. Държеше двете ми бузи. Погледнах го с гняв и съжаление. Изведнъж както очите му бяха тъжни от гледката, побесняха. Мисля, че видях пламъци в тях. Той се изправи. Хвана този, който му се обади, за гушата.

- Казах ли ти да не я докосваш?

- Хайде, брат, не се ядосвай! Или ти, или аз. Все някой щеше да го направи.

Започнаха да се бият.

- Смотаняк, заради едно момиче си проваляш приятелството. А я мразиш.

- Ти си мръсно копеле!

След малко всички нападнаха Jong Suk. Накрая единият му се изплю в лицето и си тръгнаха. Погледнах Jong Suk. Беше окървавен целият. После изпаднах в безсъзнание. Последно чух как Hyuna вика линейка.

След една седмица:

Събудих се в една бяла болнична стая. Имах адско главоболие. Пипнах си главата. Имах превръзка. Огледах се. Майка ми спеше на един стол до леглото. Изведнъж се размърда.

- Оо, ти си се събудил.

- Да... А какво стана с Ha-Naul?

- Оо, ами изписаха я преди ден. Дойде да ти благодари и ти остави бележка заедно с букета.

- Мм.

Видях бележката и я взех:

"Хей,съжалявам,че всичко това ти се случи заради мен.Обещавам ти,че повече няма да ти създавам проблеми и няма да се налага да се виждаме.Някак си ще убедя баща ми да не се женим.Бързо възстановяване ти пожелавам."

Зачудих се какво може да означава това. Не исках да изчезне от живота ми... Не още!