След като се върнахме от Япония,животът ни си протичаше както обикновено.Бяхме във ваканция и новата учебна година щеше да започне.Последна година в ада.Нямах търпение да завърша.

Още един месец си изтече и беше време за училище.Същия клас.Но с една разлика.Geun Suk ще е вече в моя клас.Също и с Hyuna.Обичах това момиче.

Влязохме в стаята и учителят ни влезе.Поздрави ни.Каза ни за учебниците,учителите,уроците и бла-бла...Свърши.За днес стига толкова.Хайде да си ходим.С оппа се хванахме за ръце и отидохме в една сладкарница.Обичах сладолед и естествено това си поръчах.Той също.Свързваха ни толкова неща.Беше потайно момче,леко студено.Всички ми задаваха въпроса:"Как въобще си тръгнала с него?! ".Харесвах го такъв,какъвто е.Ако го опознаеш,не е чак толкова лош.Даже е много мил и внимателен.Искаше ми се първият ми път да беше с него.А сладката му усмивка ме успокояваше.Беше много красив.Нещо в този човек ме караше да го обожавам.Но аз самата още не знам какво.

Той ме изпрати,целунахме се и се прибрахме.На вечеря баща ми ме разпита за първия учебен ден,но изведнъж смени темата:

-Скъпа,какво ще стане,ако бившият ти се появи?

-Татко,той не ми е бивш.И защо ми задаваш такъв въпрос?

-Ами съгласна ли си,той да учи с теб?

-Ами не ми пречи,не ми пречеше и тогава,но решихте да го махнете.

-А какво ще стане с връзката ти?

-Без значение дали Той е тук или не,аз обичам гаджето си и няма да го изоставя заради прасе като Jong Suk.

-Това се и надявах да чуя.

След вечерята се качих в стаята си.Замислих се над въпросите на баща си.Мисля,че за мен не е проблем да го виждам всеки ден и да общувам с него.Но дали присъствието му нямаше да повлияе на връзката ми?!Не знаех.

На другия ден:

Пристигнах в училище.Бях сънена.Имах чувството,че ако някой ме приближи,ще го убия.Седнах на чина си и поставих главата си върху него.Нищо не ми пречеше да дремна още малко.

Часът започна.Станах за поздрав на учителя и след това пак се излегнах на чина.Чух вратата да се отваря.Някой влезна.Не ми пукаше особено и реших да не вдигам главата си.Но чух познат глас само след половин минута.

-Здравейте,господине.Радвам се,че пак ще съм във вашия клас.

-Охх,Jong Suk,не мога да кажа,че изпитвам същото.Охх,пак ще трябва да се занимавам с проблемния ученик.

Стоях и слушах внимателно.Не смеех да мръдна.Той.Той.Той.Точно той.Защо?

-Ако не ме искате,да си ходя?

Погледнах го.Наистина беше много променен.Преди щеше да се заяжда с учителя цял час.Щеше да идва тук само защото беше задължен и за да ме тормози.Сега не е така.Изглеждаше леко засегнат от думите на учителя.

-Никъде няма да ходиш.Сядай на мястото си.Виж Ha-Neul цяла година го пази за теб.Не позволи на никого да седне там.

Jong Suk ме погледна учудено.

-Сериозно ли?

Учителят се усмихна.Момчето седна на стола пред мен.Очаквах да се обърне,но той изобщо не го направи.Цял час седеше и внимаваше.Какво му ставаше?!

Би звънецът.Той не стана от мястото си.Всички го наобиколиха,а аз излязох от стаята с Hyuna.

-Променил се е.-Каза тя.

-Да...

-Мислиш ли,че е заради теб?

-Едва ли.Сигурно някой го е пребил или баща му му е спрял джобните.

-Той никога не се е интересувал от парите.

-Така ли?

-Да,той и по-рано е показвал,че не го интересуват парите.Един път претърпя инцидент,пребиха го.Майка му и баща му искаха обещетение от извършителите,но той ги спря.Каза,че няма смисъл.Тези пари нямало да изкупят това,което те извършили.

-Започвам да се чудя,дали през цялото време не съм грешала за него.

След училище:

Моят оппа беше на репетиции и се прибирах сама.Видях Jong Suk и реших да го заговоря.Цял ден ме отбягваше.

-Хей.

-Ъмм...здрасти.

-Отбягваш ли ме?

-Не,защо така си мислиш?

-Ами не си ми проговорил цял ден,а седя зад теб.Не вярвам да не си го направил,защото внимаваш в час.

-Ами първо,светът не се върти около теб.И второ,ами да,реших да внимавам в час.А и с теб нямам за какво да си говоря,Ha-Neul!

-Уау,право в емоциите.Какво ти става?

-Нищо.

-Ами ти каза,че още ме харесваш,но не ми изглежда така.

-Хах,ти имаш гадже.Защо да се правя на глупак и да се закачам с теб пред очите му.

-Ами не знам.Това е в твой стил.

-Миличка,нали знаеш,че във всеки момент мога да си те върна,стига да поискам.

-Аха,значи не искаш.

-Не съм казал това,съкровище.

-Не те разбирам.

-Искаш ли да хапнем?

-Може.

Отидохме в една сладкарница.Поръчах си голяма мелба,а той айскола.След малко поръчките ни дойдоха и аз започнах да нагъвам мелбата.

-Абе този да не те държи вързана у вас?

-Нн-не.

-А да не би да не ти дава да ядеш?

-Дава ми.

-А-ами то ясно защо толкова много си надебеляла.Да не си бременна?

-Jong Suk,казах ти,че не сме...

-Тогава да не би да е от мен?

-Не съм бременна.Да не съм луда!Дори и да бях,щях да се самоубия,ако беше от теб!

-Но защо?Щяхме да бъдем перфектните родители!

-Да,особено ти.

-Че какво ми е?

-Ааа нищо.

-Красив съм,знам.

-И скромен.

-Дам.

-И много перверзен.

-Е чак пък много...

-Да не започвам темата...

-Харесваше ти,нали?

-Кое?

-Е как кое?!Сексът!

-Ти тъп ли си?На обществено място сме!

-Е,и какво от това?!Все едно хората не знаят как се правят деца.

-Jong Suk,млъкни.

-Ма кажи де,харесваше ли ти?

-Да ме изнасилиш ли?!Ми да знаеш,приятно ми беше.

-Знаех си.

-Господи!

-Не се моли на Бог.Спокойно!Пак ще видиш малкия ми приятел.

-От теб ми се отяде!

-Че ти изяде всичко.

-Исках още.

-Прасе.

-Ама ме харесваш,нали?

-Мм,вече започвам да си променям мнението.Много ще ми тежиш.Аз съм слабичък като фиданка,а ти си слон.

-Мило.

-На малкия ми приятел няма да му е удобно,ако му се стоварят два тона отгоре.

-Оох,тръгвам си.

-Изчакай де,това са нормални човешки разговори.

-Ма направо.

Той ме спря.Притисна ме до една ограда.Гледаше ме втренчено.Утърка се в мен така,че усетих члена му.Беше надървен.Продължаваше да ме зяпа.

-Какво си ме зяпнал бе?

-Имаш пъпки,много.

-И?Нормално.В пубертета съм.

-Какъв пубертет.На 18 си.

-Охх...

-Да не си в цикъл?

-Защо?

-Ми много си спокойна.

-А като са в цикъл,момичетата са нервни.

-Е,ти попринцип си така.Все едно гледам Хълк.

-Охх...

-Ще охкаш ти,ама в леглото.

-Ще се разкараш ли?

-Не.

-Защо?

-Хайде да те водя да бягаш!

-Защо?

-Ами,за да отслабнеш.Ти иначе ще ми счупиш леглото.

-Разкарай се.

-Хайде де,не се цупи.

Целуна ме нежно по бузата.Цялата изтръпнах.След малко започна да смуче врата ми.

-К-какво правиш?

Свърши.

-Смучка.

-А сега какво ще обяснявам на гаджето си.

-Е,кажи му,че някой комар те е захапал.

-Да,ще повярва...

-Е,тогава му кажи,че му изневеряваш.Ама не с мен...

-Защо?

-Е не искам да се забърквам в драми.Много занимавка.

-Ама...то ти..Охх

-Другаде ще оххкаш...

-Да,да в леглото...

-Ей,виж там един клошар е разпънал палатка.Хайде да влезнем вътре.

-Да го видим ли?

-Е да си срещнеш сродната душа.

Ударих му лек шамар.

-Ауу,заболя ме.

-Охх,остави ме да си ходя.

-Ела ме гушни де.

-Ще ме пуснеш ли да си ходя?

-Дап.

Гушнах го и усетих ръцете на душето ми.Охх,Jong Suk.

-Ще се превърна в най-големия ти кошмар.

-То вече стана това.Дяволът не може да те мине.

-Ехх...

Бутнах го.Това копеле не се беше променило ни най-малко.

-Между другото,Ha-Neul.

Викаше след мен.Без да се обръщам му отговорих:

-Какво?

-Имаш много яки цици.

Спрях на място.Всички около мен се загледаха в гърдите ми.

-Тъпако смотан,ще те убия!