Гледната точка на Хари:

Ясмин. Това беше момичето, което никога нямаше да забравя. Момичето, в което бях влюбен от пет години. Бях на двадесет, когато я срещнах. Заплени ме. Толкова красива, толкова талантлива, толкова невинна. Беше осемнадесет годишно момиче, което имаше огромно желание да се развива. Имаше превъзходен глас. Слушах я непрекъснато. Мисля, че изминаха два месеца, преди да убедя момчетата и мениджърът ни, че това момиче ще бъде звезда. Познах. Тя успя. Спечели одобрението на критиците. Придоби милиони фенове и натрупа популярност. Мечтата й се бе сбъднала. В началото, отношенията ни бяха строго професионални. Издаде първият си албум, а ние я поканихме за подгряващ изпълнител на турнето ни. През тези няколко месеца, започна всичко. Влюбихме се. Истински. А, връзката ни, изстреля кариерата й. Не ни харесваха заедно. Поне не и в началото. Тя беше на деветнадесет, а аз я въвлякох в тъмната страна на този бизнес. Сблъска се с омраза, с клюки, с камерите, които ни следваха непрекъснато. И въпреки това, Ясмин беше с мен. Това продължи година. Най-хубавата година в живота ми. Но… нещата започнаха да се влошават. Заживяхме заедно, а това беше грешка. Избързали сме. Осъзнах го, но беше късно. Отдалечихме се. Аз работех, тя работеше, а когато се срещахме в дома си, се карахме. Разделихме се. Тя продължи напред, а аз се опитвах да я забравя. През този период, бях виждан с ново момиче всяка нощ. Никоя не успя да я замени. На всяко събитие, на което присъствахме, очите ми винаги са били в нея. Отново се събрахме. Дадохме си шанс. И… отново не се получи. Трети път. Изневерих. Съжалявах. Молех я за прошка, но тя не ми прости. Измина година и половина. Още момичета, още пиянски издънки, докато не се засякохме в Ню Йорк и не изгладихме отношенията си. За четвърти път. Беше през февруари, тази година. Изминаха шест месеца. Опитвах се да докажа, че съм се променил, че искам единствено нея, че съм готов да прекарам остатъка от живота си с нея, но виждах, че Ясмин не беше същата. Да, беше с мен. Всичко беше нормално, но изневярата ми я беше променила. Онази вечер, през август, прекалих. Трябваше да уважа решението й, но и Ясмин трябваше да разбере, че онова събитие беше изключително важно за мен. Разделихме се за пореден път. И вината отново беше моя. Чувствах се ужасно, когато проумях случилото се. Още, когато затвори входната врата и напусна животът ми. Разбрах, че тази жена, заслужава нещо много повече, нещо по-добро. Заслужава истински мъж, който да я обича двойно по-силно от мен и да не я наранява.

Заставих се да продължа. Говорих с мениджъра си. Трябваше да забравя за Ясмин. Тогава… се появи Тя. Хейли Фишър. Тази, с която изневерих. Тази, с която съсипах връзката си. Имах нужда от подкрепа, а тя беше наблизо. Направих глупост. Допуснах я до себе си. Зародиха се някакви чувства към нея. Може би, защото си позволих да я опозная. Не беше лоша, но не беше Ясмин. И все пак, тя се превърна в моя приятелка. Излизахме заедно известно време и аз най-сетне реших, че ако искам да изтръгна бившата от сърцето си завинаги, трябва да направя Хейли по-значима част от живота си. Предложих й брак. Тя прие. А, сега бяхме сгодени. Бях толкова погълнат от това да се правя на влюбен, за да забравя Ясмин, че накрая сам повярвах на лъжите си и се оплетох в тях.

Забравих я. Заличих я от сърцето си. Или… поне така си мислих.

С Хейли пътувахме. Напоследък рядко се застоявахме в имението. Излизахме. А, когато го правехме, навсякъде, непрекъснато ни преследваха журналисти. Хейли беше модел. Пътуваше често, а аз я придружавах. Истината е…, че не беше особена красавица. Просто беше чаровна. За жалост, феновете ми не можеха да видят хубавите неща у нея. Презираха я. Във всички социални мрежи, имаше стотици създадени акаунти и профили, посветени на това, че връзката ни е била фалшива и на това, че Ясмин е по-добра от нея. Не обръщах внимание на това, но загубата на фенове не ми харесваше. Да, бях сгоден, но винаги се стараех да им обръщам внимание. Понякога игнорирах Хейли, за да прекарам време с тях. Понякога Хейли плачеше. Опитваше се да не се поддава на лошите коментари и мнения за себе си, но все пак беше човешко същество. Нараняваха я. Помолих я да изтрие всичките си профили, но тя отказа. Беше модел. Нуждаеше се от социалните мрежи, за да поддържа кариерата си. Макар че, според половината свят, се нуждаеше единствено от връзката си с мен и диамантеният пръстен на ръката си.

Най-накрая пристигнахме. Отърсих се от мислите си и погледнах през прозореца на автомобила. Поредната порция журналисти вече ни очакваше. Винаги се държах добре, стараех се да бъда учтив, но днес… не бях в настроение. Не исках да разговарям с никого. Включително и с годеницата си, която ме притискаше, за да й споделя. Слязох и затворих вратата. Веднага се сблъсках със светкавиците. Запътих се директно към входа на кафенето. Изобщо не се замислих за това, че Хейли ще трябва да ме настигне. И без това най-обсъжданата теория за фалшивата връзка от няколко дни насам беше, че когато излизах с Ясмин винаги сме вървели заедно или съм й позволявал да мине пред мен. А, когато съм с Хейли, тя винаги се влачи зад мен. Странно, нали? Но… беше истина. Е, разбира се, не се случваше всеки път, но понякога не исках да я държа за ръка. Исках да остана сам. И днес, денят беше именно от тези. Каква беше причината за лошото ми настроение? Поредните новини в света на шоубизнеса. Ясмин и онзи Малума са били видени заедно в някакъв ресторант преди седмица. Спекулациите вече бяха започнали, а аз повече от всичко се дразнех, задето всички сайтове ми го навират в лицето. Не, не я ревнувам. Просто… искам да я забравя. Искам… да не съществува. Да не я виждам и да не я чувам. Всичко щеше да бъде много по-лесно. Естествено, журналистите повече от всичко, обичат да стъжняват живота ми.

- Хари, разбра ли за Малума и Ясмин? Според теб, дали слуховете са верни? – попита, провиквайки се. – Двойка ли са?

- Млъквай, по дяволите! – отвърнах, ядосвайки се и влязох в кафенето, следван от Хейли, която мълчеше.

- Още ли се дразниш, когато чуеш името… - годеницата ми започна, но я прекъснах.

- Хейли, не сега. Моля те. – тя отново замлъкна, а аз поръчах за двама ни и се настаних на свободната маса в ъгъла на заведението. Тя ме последва, а аз забелязах, че погледите на всички са вперени в нас. Да, така става, когато трябва да излизаш на публични места, за да промотираш годежа си. Това беше идея на Чарли, която никак не ми харесваше.

- Още ли я обичаш?

- Разбира се, че не. Ако я обичах, нямаше да бъда с теб. – усмихнах се, осъзнавайки, че Хейли не беше заслужила с нищо грубото ми държание и пренебрежението ми. – Извинявай, скъпа. Малко съм… изнервен. Ти не си виновна. – преместих се на стола до нея и придърпах нейния по-близо. – Обичам теб. Знаеш го. – уверих я и я целунах. Тя отвърна, а около нас отново засвяткаха светкавици. Това е новият материал, който ще се обсъжда през идните дни.

- Ако преди години някой ми беше казал, че ще бъда с теб, нямаше да му повярвам. – усмихна се.

- Повярвай ми… аз също.

- Какво означава това?

- Имам предвид, че… знаеш как се запознахме. В онзи бар. Бяхме пияни. Не съм предполагал, че ще се окажеш истинската ми любов.

Наистина. Нямаше да повярвам на това, че ще прекарам животът си с Хейли. Всички се интересуваха от развитието на връзката ни. Кога ще бъде сватбата? Мислим ли да имаме деца? Дали родителите ми я одобряват? Всички тези въпроси вълнуваха хората. Не разбирах защо, но го правеха. Отговорите трябваше да си останат за нас. Сватбата щеше да бъде през 2019. Да, мислихме да имаме деца. И, не. Мама изобщо не харесваше Хейли. Отказваше да се срещнат. Не искаше да я опознае. И знаех причината за това. Според нея, Ясмин все още беше част от семейството ни. Но истината беше, че не е. Вече не. И никога отново няма да бъде.