Гледната точка на Хари:

Алкохолът не беше решение. Знаех го. Но… притъпяваше емоциите. Помагаше да забравиш. Имах нужда. Да забравя. За Ясмин… За Хейли. Беше… твърде сложно. Изглеждаше лесно. Изглеждаше просто, но… когато разумът говореше едно, а сърцето – друго… всичко беше по-трудно. Напоследък, имах странни размисли. Осъзнавах го. И те, бяха свързани с… Ясмин. Всички говореха за El Clavo. Всички обсъждаха това, което е пламнало между тях. Връзка? Приятелство? Нямах представа. Стоях настрана. От социалните мрежи, от списанията, от журналистите. Бях се затворил в собствен свят. Не исках да излизам от него. И защо? Защото беше по-лесно.

Хейли ме задушаваше. Факт. Всички го забелязваха. Феновете, използваха това. Доказваха, че връзката ни е фалшива. Залагаха кога годежът ни ще се развали. Сипеха обиди спрямо Хейли, правейки я несигурна. Това се отразяваше върху мен. Имах нужда от почивка. От разпускане. Затова… дойдох в бара. Сам. Поръчах си бутилка уиски, настаних се на сепаре, отдалечено от хорските очи и гонех мислите от главата си, под ударите на силната музика. Разбира се, нищо не продължи по план. Приятелите ми се появиха. Бяха изненадани от това, че ме виждат отново. Хейли ме държеше изкъсо, а това свеждаше срещите ми с тях до минимум. Седнаха при мен. Поръчаха си алкохол и започнаха да ме разпитват. Нещо, което изобщо не ми харесваше. Да, можех да стана и да си тръгна, без да им дължа обяснение, но да се прибера вкъщи… не, не беше за предпочитане.

- Не сме се виждали от много време. – проговори Сет, а аз се усмихнах.

- Така е. – поклатих положително глава. – Какво правите тук?

- Ние? Ами, ти? Не трябва ли да си при онази змия? – обади се Раян.

- Хей! Говориш за годеницата ми. – скарах му се, а той се засмя.

- Не си същият, Хари. Виждаме промяната у теб. Хейли, ти е унищожила животът. – допълни Байрън.

- Момчета, ако сте тук, за да говорим за личният ми живот, по-добре се преместете другаде. Или си тръгвам. – казах и надигнах чашата. – Уморен съм от тези разговори.

- От разговорите или по-скоро от Хейли? – попита Сет.

- Престанете. Знам, че на всички им е трудно да повярват, но това е истината. Сгодих се за Хейли Фишър. Да, тя беше причината, поради която с Ясмин скъсахме преди години, но сега е друго. Обичам я. – казах, а те се засмяха. – Защо се смеете?

- Защото се заблуждаваш, приятел. Заради това. – отвърна Байрън. – Е, щом твърдиш, че си щастлив и ние сме щастливи, нали? – останалите кимнаха.

- Благодаря.

- Но… в този ред на мисли… разбра ли за Ясмин? – Сет продължи с въпросите. Само чувайки нейното име, надигнах стъклената, евтина чаша, която сервитьорката ми беше донесла.

- Не.

- Тя и Малума са двойка. – съобщи.

- Какво? – бях шокиран. Това… знаех, че се носеха слухове, но да се окажат истина? Тя и онзи. Онзи и тя. Както и да го кажа, не звучеше хубаво. Не звучеше правилно.

- Да, навсякъде се говори за The Colombian Couple. Как не си го чул никъде?

- Ами… не излизам особено… и не гледам телевизия. – оправдах се.

- Идиот. – въздъхна Раян и ми подаде телефонът си.

Беше отворил Instagram, а профилът на Малума, беше пред очите ми. По дяволите! Последната снимка… нямам думи. Той и Ясмин бяха снимани пред частният му самолет на летището в Богота. Очевидно са решили да посетят семейството й. Бързи са. Пожелавам му успех със запознанството с баща й. Тя се усмихваше, а той беше обвил ръката си около кръста й. Нещастник. Очевидно бърза да се възползва. Посланието под снимката гласеше същото, което и Раян ми каза. А, коментарите… дори Лиъм и Рита бяха написали окуражаващи думи. Най-добрият ми приятел от години, се радваше да види Ясмин отново щастлива. А, момичето, в което бе влюбен, ги намираше за сладки. И не бяха само те. А, още хиляди хора, които мислеха като тях. Повдигаше ми се. Бутнах обратно телефонът в ръцете на Раян. Изобщо не бяха хубава двойка.

-Е, какво мислиш? – проговори Сет, когато забеляза, че надигнах шишето.

- Желая им щастие. – отговорих безчувствено.

- Ревнуваш, нали? – подсмихна се Байрън. – Нормално е. Все още… я обичаш.

- Не я обичам. Ясмин е моето минало. Да, имахме своите хубави моменти, но всичко приключи. Край. – очевидно не ми вярваха.

- Щом казваш.

- Момчета, повярвайте ми. С Ясмин вече не сме двойка и никога няма да бъдем отново. Хейли е моето бъдеще. Това е. Приемете го. Или може да не ме търсите изобщо. – определено изглеждаха изненадани от думите, които използвах, но те или трябваше да приемат годеницата ми и да я уважават, или можеха да се сбогуват с приятелството ни. Разбирам, че Ясмин им липсваше. Тя винаги е била като сестра за тях. За всички беше нещо повече от мое гадже. Включително и за останалите от групата. И аз знам това. Но с времето хората се променят, разделят се, отчуждават се и се появяват други, които запълват липсата им. Ако никога не приемем тези хора, тогава никога няма да успеем да продължим напред. Ще се затворим в себе си, борейки се със сърцето си, опитвайки се да забравим миналото и няма да разберем това, което живота все още има да ни предложи. Всеки заслужаваше щастие. Ясмин също. Затова, ако е щастлива с този Малума, се радвам за нея. Тя определено го заслужава.