Гледната точка на Хари:

Гневът превземаше тялото ми. Бавно. Сигурно. Болезнено. Не показвах емоциите си. Не можех. Хейли беше близо. Разсейваше ме с целувките и докосванията си. И въпреки опитите ми, чувах това, което идваше от телевизора. Гласът на Джеймс, който задаваше неудобни въпроси. Смехът на Ясмин, който ме изпълваше с необяснимо чувство. И Малума, който беше причината за гневното ми състояние. Що за глупост? El Clavo. Да, песента се запомняше лесно, но текстът и бруталното видео, в което „чукаше” Ясмин, ме караха да искам да преобразя лицето му. Навързах всичко. Датата бе двадесети октомври. Свързвах я с Perfect. Това беше песента, която бях написал изцяло. От първата до последната буква. Любовта ми струеше от думите, а сега, Ясмин го използваше срещу мен. Знаех, че онзи рогатият, блъскащ по вратата, на теория, съм аз. Но… са се объркали. Никога не бих попаднал в подобна ситуация. И защо? Защото аз слагах белезници на Ясмин. А, не тя на мен. Това е просто една жалка имитация…, от която ме болеше. По дяволите! Онзи я целуваше страстно. И Джеймс показваше откъсът в шоуто си. Беше ми се обадил. Предупреди ме, че ще гостуват и не е желателно да гледам, но не издържах. Пуснах го. Изгледах го. Хейли забеляза. Започна да ме целува, надявайки се, че ще спра да мисля за Ясмин и ще отклони вниманието ми, но не успяваше. И този проклет текст! Дразнех се. Толкова малко ли значех за нея? Защо го правеше? Защо искаше да ме унизи по този начин? Правех за всичко за нея. Исках винаги да бъде щастлива. Обичах я. Пазех спомените ни. Ценях ги. И никога не бих могъл да изрека нещо, което ще я огорчи. Ясмин е ангел, но в тази песен, ме бе представила сякаш бях нещастник, който единствено я е оскърбявал. А, всичко, което бяхме преживели заедно? Обичахме се. Истински. Връзката ни беше бурна, вярно е. И все още… мислех за нея. Целувките, докосвания, всичко беше запечатано в паметта ми. Помнех „първото” във всяко едно отношение. Първата ни среща, първата ни целувка, първата нощ, която прекарахме заедно. Ясмин беше неопитна, невинна, изключително срамежлива и толкова сладка. Сега сме разделени, но настръхвам, когато си спомням за това.

Осъзнах, че времето не беше подходящо за ретроспекции. Хейли се беше настанила в скута ми и обсипваше кожата ми с целувки. Погледът ми беше забит в екрана. Малума и Ясмин се смееха, докато обсъждаха текстът. Ако този преспи с нея, ако й „удари пиронът” ще го… Не. Това не ме засяга. Трябва да се фокусирам върху годежът си. Върху бъдещата си съпруга. Отпуснах се. Оставих се на страстта и за жалост, използвах Хейли, за да облекча нуждите си, възникнали от спомените ми с Ясмин. Когато приключихме, Хейли спеше, а аз бях потънал в размисли. Изправих се от дивана, стараейки се да не я събудя. Облякох се, оправих косата си и заличих останалия аромат на секс, използвайки парфюм. Излязох от имението си и потеглих. Напоследък, барът беше моят втори дом. Разбира се, журналистите, никога не почиват. Отново ме преследваха. Засякоха ме пред заведението. Задавах въпроси, на които нямах желание да отговарям.

- Какво мислиш за връзката на Ясмин и Малума? – крещеше единият.

- Къде е Хейли? – извика другият.

- Връзката Ви фалшива ли е? Защо не излизате заедно? Скарани ли сте? Ще има ли сватба?

- Дръпнете се! – проправих си път през струпалите се около входа лешояди и влязох.

Веднага се сблъсках с миризмата на алкохол. Цигареният дим замъгляваше атмосферата, а стотици тела превземаха дансинга. Успях да стигна до същността на бара и отново поръчах бутилка уиски. Отворих я, надигнах я и изгълтах половината течност. Изгори гърлото ми, вля се във вените ми, карайки ме да забравя за проблемите. Напих се. Бързо. Усетих, че съзнанието ми се беше размътило. Въпреки че бях сгоден за момиче, което не се харесваше особено и непрекъснато бях обвиняван за това, женските погледи, които бяха насочени към мен, не можеха да се отклонят. Можеха да ме мислят за идиот, но все още получавах внимание, достойно само за ергени. Наобиколиха ме момичета с къси рокли, дълги коси и изваяни тела, но не им обръщах особено внимание. Бях погълнат от мислите си. Отегчиха се и си тръгнаха. Отново бях сам. И за щастие, приятелите ми ги нямаше. Почивката ми не продължи дълго. Хейли се появи, а това шокира всички. Беше ядосана. Личеше си, но го прикриваше.

- Скъпи, да вървим. Пиян си. – усмихна се, но виждах проблясващият гняв в очите й.

- Щях да се прибера. Не беше нужно да идваш. – промърморих.

- Остави ме и дойде тук, за да пиеш. – прошепна, съскайки в ухото ми. – Да тръгваме. – съгласих се с нея. Изправих се от високия стол и последвах годеницата си. Излязохме от барът и отново се срещнахме с журналистите. Хейли искаше да ми помогне, за да запазя равновесие, но се отърсих от хватката й. Тръгнах напред, искайки единствено да се прибера. Имах нужда от сън, за да забравя всичко, което видях. И да свикна с това, че първата ми любов, продължи напред с Малума. Но… не можех да я съдя. Нямах това право. Трябваше да се радвам за нея, но… нещо ми пречеше. И по-лошото бе, че не знаех какво е.

За жалост, досадните мъже с фотоапарати не се отказваха. Упорито ни следваха. Подмятаха коментари и въпроси, които дразнеха, както мен, така и Хейли. Търпението ми се изчерпваше. Обърнах се. Приближих се до най-досадния и го фраснах. Залитна назад, стоварвайки се върху студения асфалт. Придържаше челюстта си, а останалите, вместо да му помогнат да се изправи, започнаха да снимат. Представях си заглавията. Щях да бъда навсякъде. А, случката разпространена по медиите. Ясмин щеше да го види. Щеше да разбере, че причината за сбиването, беше именно ТЯ. Мамка му! Отдръпнах се и хванах Хейли за ръка, преплитайки пръстите ни. Прегърнах я, защото беше изпрашена. Сгуши се в мен и побързахме да стигнем до автомобила, с който беше дошла, за да ме вземе. От много време не бях имал физически контакт с журналистите. Последната подобна случка, която беше и първата, се разигра през 2014г. С Ясмин излизахме от залата, където се проведоха Американските музикални награди, когато онзи нещастник… я докосна. Все още помня изражението му. Причерняваше ми и сега. Тогава се сбих. Много по-сериозно. Онзи влезе в болница, а аз можех да се озова зад решетките. Адвокатите ме измъкнаха, но се наложи да платя солидно обезщетение. Това нямаше значение, защото Ясмин беше невредима.

- Какво правиш? – Хейли беше ядосана. Много. – Утре ще си на всяка една възможна корица. Какво ти става? Заради Ясмин ли?

- Какво? Не. Скъпа… просто съм напрегнат. Това е.

- Защо? В мен ли е причината? – попита, докато шофираше.

- Разбира се, че не. – отрекох. – Хейлс, моля те, внимавай и гледай пътя. Ще говорим у дома. – усмихнах се леко, но знаех, че ме очаква поредната кавга. Този път, бях готов да я посрещна.