Гледната точка на Ясмин:

Останалата част от пътуването мина неусетно, тъй като я проспах, разбира се, но поне настроението ми се подобри. Размислих над думите на Хуан и разбрах, че той наистина има право. Хари не е мъжа за мен или поне с нищо не го показва. Единственото, което ме кара да чувствам е болка. Болка, която ме беше пречупила. В света на богатите и известните никога не бива да показваш слабост, защото винаги се намира някой, който да я използва срещу теб. Бях научила това по трудния начин, но вече съм подготвена. Нищо не би могло да ме изненада, още по-малко пред очите на бившия ми. Ще му покажа колко съм щастлива без него и че, с която и да се появи пред мен, това изобщо не би ми повлияло. Нека да разбере колко много е загубил заради арогантното си държание и аферите му с жените. Боли ме и то много като си спомня какво имахме и как той го захвърли толкова бързо, но той няма нужда да го знае. Нека си мисли, че съм продължила и съм го забравила. А, и колкото по-дълго се самозалъгвам, толкова повече започвам да вярвам в лъжите си и в най-скоро време ще го преодолея наистина.

Слязохме от наетата специално за нас кола на летището и се озовахме пред един огромен хотел с повече звезди, отколкото мога да преброя. Не мога да повярвам, че отново съм в Испания. Идвала съм тук преди няколко години, но чак сега усетих колко много ми е липсвала тази страна. Притежава уникална култура и атмосфера. Наистина съм късметлийка, че номинираха песента ми с Хуан и ще мога да участвам в тазгодишните награди. И като заговорихме за Хуан... пак се бях отнесла някъде, а той стоеше пред мен, гледайки ме с въпросителен поглед.

- Съжалявам, разсеях се. Ще повториш ли?

- Май ти стана навик. – пошегува се той, а аз го погледнах със сладката си физиономия и той се засмя. – Попитах те, дали първо искаш да се настаним и тогава да слезем да вечеряме или първо да вечеряме.

- О, мисля, че първо е по-добре да разопаковаме. Все още не съм толкова гладна. – казах му. Все забравям часовата разлика. Минава шест часа и макар че все още е светло тук сега започва вечерта.

- Добре, нека тогава минем през рецепцията и ще се качим. – съгласи се той и ме хвана за ръката. Обичах, когато го правеше. Изглеждаше толкова естествено. Все пак Хуан си беше Хуан. Понякога все още не можех да повярвам, че се съгласи да ми бъде гадже, макар и фалшиво. Има толкова много по-красиви и сексапилни модели, актриси и други жени, които никога не биха му отказали връзка и все пак той реши да остане с мен. Дали пък не е заради секса?

- Здравейте, госпожице Родригес, господин Луис. – поздрави ни усмихнато жената на рецепцията. – За нас е удоволствие, че ще бъдете гости в нашия хотел. Чувствайте се свободни да ни потърсите, ако възникнат някакви проблеми. Това е ключ за вашата стая на дванадесетия етаж, а това е графика за репетициите, който ме помолиха да Ви предам. Пожелавам Ви приятен престой.

- Благодаря. – казахме едновременно с Хуан, а жената ни се усмихна. Оставих го той да вземе ключа, тъй като аз обикновено все губех моите и се налагаше да взимам резервни. Надявам се само някоя вечер да не ме заключи отвън.

- Хайде, скъпа, нека се качваме.

Той ме хвана отново и ме поведе към асансьора, а мъжът от персонала вървеше след нас, натоварен с куфарите ни. Влязохме първи и останахме зад него. Ръката на приятеля ми се плъзна по талията ми, а аз не се сдържах и се изкикотих. Мъжът пред нас се размърда, но не посмя да погледне. Махнах ръката му от себе си и със знаци му казах да си мълчи, но той не ме послуша и ме дръпна към себе си. Извъртях очи, а той доближи устни до моите и ме целуна. Понякога беше толкова импулсивен, че дори нямах представа кога отново ще завършим в леглото. Но това ми харесваше, малко спонтанност нямаше да ми навреди. Асансьорът изтананика в знак, че сме достигнали етажа, а Хуан ме дари с още една целувка преди да ме пусне. Боже, вече се чувствах замаяна, а да не говорим за довечера.

- След вас, госпожице. – усмихна ми се самодоволно и ме остави да мина пред него само, за да ме огледа отзад. Вече го познавах много добре. Сложи ръка на кръста ми и не се отдръпна от мен докато не стигнахме стаята ни. Оставих го да отключи, а мъжът от хотела да разтовари куфарите и влязох след тях.

Стаята беше великолепна. Изискана и изцяло обзаведена в бялата и сивата гама. Определено се влюбих в нея. Огромно легло, огледало, гардероб. В банята имаше вана и всичко буквално блестеше. Направо да те е страх да мръднеш, за да не развалиш нещо. Докато се наслаждавах на стаята, Хуан вече беше разпределил своя багаж. Честно казано на мен хич не ми се занимаваше с това. Единственото, което направих беше да закача тоалета си за наградите на закачалка, за да не се измачка и веднага се метнах на леглото. Приятелят ми се засмя отстрани и след малко се присъедини към мен.

- Тук е удивително. – въздъхнах аз. – Благодаря ти. Ако не беше ти аз едва ли щях да бъда сега тук.

- Глупости, не съм направил нищо. Таланта си е твой, аз само малко ти помогнах отново да покажеш на света на какво си способна.

- Тогава ти благодаря за това, тъй като съм сигурна, че ако не се беше появил с тази песен, в момента щях да съм изпаднала в депресия и да ям сладолед пред телевизора. – уверих го, а той се засмя.

- Добре, благодарностите се приемат. – усмихнах му се, а той се изправи и ми подаде ръка. – Нека сега да отиваме да вечеряме, тъй като току-що ми хрумна един начин, по който можеш да ми се отблагодариш, но ще го оставим за след това. – намигна ми той, а аз усетих как се изчервявам.

- Хайде, тогава. – хванах ръката му и двамата отидохме в ресторанта на третия етаж.

Излишно е да казвам, че и тук атмосферата беше великолепна. Беше толкова изискано, че дори имаше пиано и малка сцена в единия край. Никога преди не бях виждала такова нещо, в който и да е друг ресторант. Това наистина ме изненада. За мое облекчение в менюто нямаше някакви странни храни и аз си поръчах една съвсем обикновена пица, а Хуан реши да направи същото. Докато чакахме поръчката си, ни донесоха по чаша червено вино с божествен вкус. Малко, по малко ресторанта започваше да се пълни и навсякъде вече виждах познати лица. Поздравих се с няколко приятелки, една от които беше Рита. Щяха да излизат заедно по женски и дори ме поканиха с тях, но бях твърде изморена, за да купонясвам до зори, а нямаше начин да приключат по-рано. Може би някой друг ден. А, и все пак не можех да оставя Хуан сам.

Вечерта буквално мина неусетно, може би защото се забавлявах истински или защото най-накрая успях да се отпусна, донякъде благодарение на виното, и да бъда себе си. Вече беше станало доста късно и двамата с Хуан обмисляхме да се прибираме в стаята. Имахме по още няколко глътки вино и след това щяхме да тръгваме. Изпих моето набързо и се сгуших в приятеля си, който обви ръце около мен. Ухаеше толкова хубаво, че не ми се искаше да го пускам.

- Яс, бебче, заспиваш. – прошепна ми той, а аз измрънках недоволно. Той повдигна лицето ми и ме целуна. – Отвори очи. – настоя той и аз го послушах. Погледа му буквално ме възпламени от вътре, но това можеше да се дължи и на алкохола. И изведнъж сънят бързо ме подмина, вече нямах търпение да се качим в стаята и да будуваме още малко заедно. – Какви мисли се въртят в това твое съзнание, че веднага се изчерви? – попита ме и ме целуна още веднъж, а аз само се усмихнах невинно.

- Виждам, че и ти си тук. Странно, очаквах да се покриеш, както преди. – чу се глас зад мен и още преди да се обърна вече знаех кой ще видя. Хейли Фишър. Страхотно. Дори беше заедно с Хари, който отчаяно се опитваше да избегне погледа ми. Така му се пада. Нека и той пострада малко.

- О, че какво странно има? Учудващото по скоро е твоята рокля. Нима грозните и размъкнати дрехи в гардероба ти вече са свършили? – попитах я и видях как ѝ се изтрива самодоволната усмивка от лицето. Ако исках и аз можех да бъда гадна.

- Как смееш да ме обиждаш, ти куч... – започна тя, но Хуан стана и ме дръпна към себе си.

- По-добре за теб да не довършваш това изречение. – защити ме той.

- И какво ще ми направиш? – не се спря тя.

- Стайлс, по-добре разкарай годеницата си, иначе не отговарям. – предупреди го гаджето ми.

- Така ли? – включи се Хари. – Приятел, не мисля, че и с пръст можеш да я докоснеш. – предизвика го той. Ясно е, че ще я защити, защо ли си помислих въобще, че може да се застъпи за мен и да отстъпи. Глупачка.

- Хуан. – прошепнах му и го хванах за ръката, за да не направи някоя глупост. – Нека да се качваме вече, моля те.

- Добре, скъпа. – съгласи се той и двамата се насочихме към асансьора. Качихме се и чак тогава успях да си отдъхна наистина. Това напрежение беше убийствено.

- Извинявай, ако съм се държал грубо. – прошепна ми той и ме придърпа към себе си. Каквото и да става, той си оставаше винаги така внимателен.

- Не искам да говорим за това повече. Преди този момент двамата си прекарвахме много добре. Мисля, че е време да продължим в спалнята. Какво мислиш? – попитах го, за да отклоня темата. Ръката ми се плъзна по гърдите му и бавно слизаше надолу. Чух как си пое дълбоко въздух.

- По дяволите, да. – каза той и издиша. – Принцесо, приготви се да те чукам така все едно бившият ти е в стаята под нас. – закани се той, а незнайно защо това още повече ме възбуди.

Бяхме нетърпеливи да стигнем в стаята и да махнем всички дрехи помежду ни. Сексът в края на дълъг ден винаги беше най-хубавата част, особено този, който продължава цяла нощ, защото точно такъв мислех да имаме с Хуан. И майната им на всички, които посмеят да се оплачат. Тази нощ беше за нас двама ни, за да махнем напрежението и да се позабавляваме. Няма начин да оставя някой да я съсипе, а още по-малко пък бившият ми. И както се пее в песента – той може да си го начука.