Гледната точка на Хари:

Чувствах се ужасно, бях ядосан и не ме свърташе на едно място. След като Ясмин ме изгони от апартамента си, не бях на себе си. Исках само да се върна при нея, да я целуна и двамата да забравим, че Хейли изобщо съществува. За втори път тя става причина ние да се разделим. Ако не беше тя, преди толкова години с Яс все още щяхме да сме заедно. Но и аз бях наивен глупак по онова време. Действах без да мисля за последствията. Но сега... сега се промених и не знам какво повече да направя, за да докажа на Ясмин, че вече не искам да имам нищо общо с Хейли или с някоя друга освен нея. Тя е моята любов. Защо не го разбира?

Цяла вечер се съжалявах и ядосвах. Изпих всичкия алкохол, който беше вкъщи, но и това не помогна. Вместо да ме разсея от мислите ми, аз все повече започвах да затъвам в размишления и предположения. Главата ми щеше да гръмне. Минаваше девет, а в къщата ми цареше пълна тишина. Не можех да заспя и започвах да се депресирам повече. Не издържах и се обадих на Лиъм. Смятах да излезем заедно на бар. Някъде, където няма да има фенове или папараци. Някъде на спокойно, но все пак да има хора, защото тази шибана тишина ми омръзна.

Естествено, е излишно да казвам, че приятеля ми беше против това, но аз така или иначе се бях приготвил да тръгвам. Не ми беше нужно много време да го убедя. Излязох от къщата си и го изчаках навън, за да дойде. Отне му повече от половин час, но времето беше сравнително топло, така че не ми направи впечатление. Беше избрал да дойде с новата си спортна кола в ярко жълт цвят. Когато я видях просто извъртях очи и се качих.

- Май искаш да привлечем вниманието на всички? - попитах го, повдигайки вежда.

- Аз ти казах, че не искам да идвам. Ти настояваше. - повдигна рамене и натисна газта.

- Все пак трябва да има някой, който да ме прибере след като се напия. - казах аз.

- Ясно. Звъниш ми само, когато ти трябвам. - оплака се.

- Не е така. Ти си ми приятел. - уверих го.

- Мхм, да, защото ти се сети в последните десет дена да ми звъннеш да попиташ как съм, какво става, да ми разкажеш за всички клюки за теб и Ясмин из пресата, нали така? - саркастично каза.

- Щях разбира се, но повечето време прекарвах с Яс. Не се бях сетил...

- Да, да това го разбрах и сега, когато я сгафи и тя те изгони, а ти пак идваш при мен.

- Лиъм, усещаш ли, че в момента звучим точно като някакви бивши гаджета? - попитах го, а той започна да се смее.

- Виждаш ли какво ме караш да правя, идиот такъв. Просто се притеснявах за теб. - каза ми.

- Знам. С Ясмин се събрахме, всичко вървеше много добре. Прекарвахме всяка свободна минута заедно. Тя се раздели с онзи мухльо, а аз бях сигурен, че ще отменя годежа с Хейли и ще скъсам с нея. Дори бях пробвал, но тя не ме слушаше. Както и да е... - смятах да продължавам да му разказвам, но стигнахме бара, който Лиъм беше избрал. - Нека влезем и ще ти доразкажа.

- Добре, но имам предчувствие, че следва нещо лошо. - погледна ме той, а аз само въздъхнах и поклатих глава в съгласие.

Той паркира колата си в подземния паркинг, който се учудих, че това заведение притежава, но явно тук идват по-известни хора, които искат усамотение. Бях сигурен, че приятеля ми беше идвал тук и преди, тъй като доста бързо се ориентира и намери входа. Влязохме и видях, че бара беше разделен на отделни сепарета. Светлините бяха приглушени, усещаше се мириса на алкохол, примесен с цигарен дим, а дансинга преливаше от хора. Обстановката беше увлекателна и определено щях да се забавлявам, ако нямах никакви проблеми, за които да мисля. Или момиче, за което да се тревожа.

Настаниха ни на една маса по-далече от дансинга, където силата на музиката беше по-поносима. Поръчахме си алкохола, а аз се облегнах назад и разгледах още веднъж това място.

- Никога преди не си ме водил тук. - установих аз, а Лиъм се подсмихна.

- Този път ти звучиш като някое мое гадже. - присмя ми се той.

- Искаш ли да видим какво ще каже Рита по въпроса? Нея водил ли си тук?

- Може би. - присви очи той, а това означаваше, че крие нещо от мен.

- Защо може би? Има нещо, което не ми казваш. - притиснах го аз, а той се засмя нервно.

- Да не сте скъсали? - веднага си помислих най-лошото.

- Не, глупости, с нея всичко е наред, заедно сме. - увери ме.

- Тогава защо е това странно поведение? - не успявах да схвана, но преди той да ми отговори сервитьорката дойде и остави питиетата ни.

- Ами не исках да говорим за това, защото ти очевидно отново имаш проблеми и аз... не знам как да го кажа. - призна ми той.

- Моите проблеми нямат край. Не е нужно да се съобразяваш с тях. А, и аз искам да знам какво те е притеснило толкова.

- Нищо, няма проблеми. Просто... осъзнах нещо. - каза ми, а аз бях все така объркан, но го изчаках да продължи. - Влюбен съм в Рита. - призна ми, а аз отначало реших, че се шегува, но той наистина беше сериозен.

- Че ти не го ли знаеше? - учудих се. - То се забелязваше отдалече, приятел. Не си мисли, че си успял да заблудиш някой освен себе си, моля те. - пошегувах се, а той се засмя.

- Може би някъде в съзнанието си съм го знаел, но просто не съм мислил за това по-задълбочено.

- Тя знае ли? - попитах го, а той прехапа устна. - Не, нали?

- Мхм. Страх ме е, когато ѝ кажа да не избяга от мен и да ме зареже само защото избързвам.

- Ако искаш съвет от мен, бих ти казал да рискуваш и да ѝ признаеш. Сто процента съм убеден, че тя е толкова влюбена в теб, колкото и ти в нея.

- Сигурен ли си? - разколебано попита.

- Определено. И гледай от добрата страна, ако те зареже, няма да си сам. - казах му и посочих себе си.

- Моля? Нима Ясмин те е зарязала? - ококори се той, а аз отпих от чашата с твърд алкохол преди да му разясня нещата.

- Не, но вече не знам какво да мисля. Отчаян съм. - поклатих глава.

- Ти започна да ми разказваш, довърши, за да разбера какво толкова се е случило, че отново да си в това състояние.

- Накратко, след като снимките ни заедно излязоха по вестниците и списанията, Хейли цъфна пред вратата на апартамента на Ясмин, докато нея я нямаше. Аз говорих с Хейли, казах ѝ, че развалям годежа, че повече не искам да се бърка в живота ни с Яс, а тя започна да плаче и да разиграва театри. Точно когато се опивах за пореден път да я изгоня, Ясмин се прибра, а Хейли се възползва от момента и веднага ме целуна. Сега Яс иска време, за да помисли, а аз се чувствам ужасно, защото тя все още не ми вярва напълно.

- Сега разбирам защо толкова настояваше да излезем да се напием.

- Мхм, и най-лошото е, че Яс не ме допуска до себе си. Знам, че е ядосана заради Хейли, но нито аз съм я канил, нито съм искал да ме целува.

- Тогава какъв е проблема? - зададе той въпроса за сто хиляди долара.

- Мислиш ли, че ако знам сега щях да съм тук с теб и двамата да си изливаме душите като шестнайсет годишни момиченца?

- Леле, Хари Стайлс и сарказъм. Някой да ме застреля. - пошегува се той, а аз доизпих останалата течност от чашата.

Минаха няколко часа, откакто бяхме дошли. Лиъм отказа да пие повече, защото все някой трябваше да ни закара, а аз от друга страна тотално се отрязах. Бях толкова пиян, че всичко ми изглеждаше като на забавен каданс. Смеех се на всяко нещо и на няколко пъти се опитвах да отида на дансинга, но Лиъм все ме спираше. Странното беше, че едновременно имах енергия, но и бях изморен. На приятеля ми не му беше лесно да се занимава с мен и се учудих, че издържа толкова. Когато няколко момчета от съседната маса започнаха да вдигат шум, а аз се заканих да отивам да ги бия, на него вече му писна и ме накара да си тръгнем.

Тишината в колата му по пътя към вкъщи ме изнервяше. Предпочитах шума. С него поне не се налагаше да слушам мислите си. За жалост, Лиъм не ми даде да включа радиото. Общо взето, не ми даде да правя нищо, за да не съсипя случайно новата му кола. Имаше право, все пак знам колко са скъпи.

Когато стигнахме пред къщата ми, продължаваше да ми се вие свят и със сигурност не можех да вървя в права линия. Лиъм, не ме остави да се оправям сам, за което му благодаря. Помогна ми да стигна до вратата, а аз му дадох ключовете да отключи. Той се опита, но се оказа, че вратата вече е отключена. Доста странно. Спогледахме се и влязохме. Вътре ни чакаше Хейли и то само по бельо, усмихвайки се. В първия момент се шашнах. Какво, по дяволите, прави тя тук?

- Защо си тук? И как влезе? - попита я Лиъм, тъй като аз бях доста пиян, за да кажа нещо смислено.

- С ключове, глупчо. И съм тук, за да говоря с Хари, не с теб. - каза му, оправи косата си и се насочи към мен. Плановете ѝ се провалиха, когато Лиъм ѝ препречи пътя.

- Къде са тези ключове? Ще ми ги дадеш ли, ако обичаш? - каза ѝ той, а аз не схващах какво става.

- Разбира се, но само, за да се махнеш. - отвърна тя и завъртя очи. Отиде до чантата си и му подаде ключовете, които лично аз ѝ бях дал, когато се събрахме. Приятелят ми ги взе и си ги прибра в джоба.

- Добре, сега вече можеш да си вървиш. - усмихна ѝ се фалшиво.

- Никъде няма да ходя, докато не говоря с Хари. - кръстоса ръце тя.

- Хари е твърде пиян, за да го оставя в твоята компания. Не си мисли, че не знам какво се опитваш да направиш с този твой полугол вид. Номерата ти тук вече не минават.

- Ужасен си. - изписка тя, а аз си запуших ушите. Наистина е полудяла.

- Мислиш ли, че ми пука какво мислиш за мен? Тръгвай си, за да не те изхвърля аз. - заплаши я той.

- Няма. - заинати се.

- Хейли. - каза той със сериозен глас, но тя не мърдаше от мястото си. Лиъм отиде до нея, хвана я за ръката и я замъкна към коридора. Тя се дърпаше, но той не се отказа, отвори и я изхвърли като мръсно коте през вратата. Затвори я в лицето ѝ, а тя си остана да пищи отвън само по бельо. Така ѝ се пада - помислих си.

- Честно, не съм имал по-добър приятел от теб. - казах му.

- Е, изхвърлихме боклука, но не мисля, че е безопасно да излизам точно сега. - пошегува се и се настани на дивана ми.

- Няма проблем, стой колкото искаш. След това, което направи, ти дължа много. Физиономията ѝ, когато затвори вратата в лицето ѝ беше безценна.

- Радвам се, утре ѝ събери нещата и ѝ ги изпрати, за да не се налага да идва пак тук.

- Точно това мислех да направя. - уверих го.

Колко хубаво беше да се отърва от Хейли веднъж и завинаги. Щом разкажа на Ясмин за тази вечер, тя със сигурност ще се зарадва. Надявам се, че до утре времето ѝ е било достатъчно, за да пренареди мислите си. Няма шанс да ѝ отстъпя повече време. Аз я обичам, тя ме обича, нищо не може да ме спре вече от това да си върна момичето. Ясмин е моя.