Гледната точка на Ясмин:

- Да? - казах, но това прозвуча повече като въпрос и преди да се осъзная вече бяхме заобиколени от множество хора, които ме задушаваха.

Моментът, в който Хуан ми предлагаше брак, а аз приемах се преповтаряше непрекъснато в съзнанието ми, заедно с разговора ми с Хари. Заболя ме, че той мисли по този начин за мен, че дори ме сравнява с Хейли, но аз наистина си го заслужих. Приех предложението на Хуан, а в момента не спирам да мисля за Хари. Сърцето ми принадлежи на него и не знам защо съм толкова голяма глупачка и продължавам да се самоизмъчвам. Трябва да спра да гледам живота си отстрани и да не предприемам никакви действия, защото ме е страх. Исках Хари, но ето, че получих Хуан. Аз дори не възразих срещу него. Не можех да му кажа, че не го обичам, че за мен той по-скоро се превърна в приятел, отколкото в гадже. Бях като стъписана след като изрече онези думи. В главата ми минаваха хиляди мисли и същевременно сякаш съзнанието ми беше празно. И все пак най-накрая казах „да", защото това е, което той очакваше от мен. И за да не нараня неговите чувства, нараних моите и тези на човека, когото обичах. Оправдах се, че ме боли главата и си тръгнах от празненството, оставяйки Хуан да празнува сам. Така се стигна до разговора ми с Хари.

В първия момент, когато го видях се стреснах да не би да му е прилошало, тъй като се беше подпрял на стената със затворени очи. После видях кръвта по ръцете му и сърцето ми заби много по-бързо. Бях уплашена и вълна на облекчение мина през мен, когато осъзнах, че не е ранен. В онзи момент Хари изглеждаше силно уязвим и наранен. И причината бях аз. Всичко, което ми наговори в изблика си на гняв беше самата истина. От месеци всички играем игрички на ревност и се самонараняваме. Ако бях малко по-решителна и бях човек, който не се съобразява с чувствата на другите, цялата тази драма щеше да приключи много по-рано. А, аз единственото, което правех беше да се съобразявам с чувствата на другите. Вече ми омръзна. Опитвам се да не наранявам никого около мен, но винаги има някой, който ще бъде засегнат. Разбрах, че това е неизбежно.

Колкото и да ме беше страх как ще реагира Хуан, бях решила да му кажа, че отменям нашия еднодневен годеж. Не можех да продължавам да живея в заблуда, нито пък беше честно спрямо него. Сигурна съм, че ще си намери по-добра приятелка от мен, която няма да има нужда да го лъже за чувствата си.

Включих телефона си с мисълта, че вече трябва да звънна на Хуан и да го помоля да дойде, но съобщенията, които имах от Рита, привлякоха вниманието ми. Беше ми изпратила линк на някаква статия, а отдолу пишеше да я погледна веднага. Стана ми любопитно кое е това толкова спешно нещо, за което са писали клюкарските сайтове и аз трябва да знам. Най-вероятно ще е свързано с годежа - помислих си и натиснах линка.

Страницата се зареди бързо и аз започнах да чета...

Годеж или постановка? По последни сведения световно известният латино изпълнител, Малума, се сгоди в навечерието на Нова Година за Ясмин Родригес, с която имаше афера в продължение на няколко месеца. Връзката им беше бурна и прекъсвана, най-вече заради Хари Стайлс, бившият на Ясмин, с който я бяха снимали пред дома ѝ само преди месец. Дали той е причината Малума да предприеме толкова сериозна крачка, или годежът им е бил само с цел привличане на вниманието? В същата вечер, в която всеизвестният плейбой сложи пръстен на ръката ѝ, беше заснет от папараци да напуска луксозен нощен клуб в прегръдките на модела Наталия Барулич. Първа изневяра или просто поредната? Нормално ли е това за Ясмин и предстои ли раздяла, ще следим отблизо...

Статията беше кратка, но определено ми разказа играта. Все още не можех да повярвам на написаното. И нямаше да го направя, ако не бях видяла снимките и на тях не бях разпознала Хуан. По дяволите, дори не съм си помисляла, че той може да направи такова нещо. Не бях ядосана, просто обидена, че годежът, който той сам организира имаше толкова малко значение за него. Видял е дългокрака манекенка и не е могъл да се сдържи. Сигурна съм, че е бил толкова пиян, че не е бил в състояние да върви. Но нищо от това не го оправдава. Ако досега не бях взела решението да прекратя годежа, то в момента не виждах какво би могло да ме спре.

Намерих номера му в телефона си и го натиснах. Само да има късметът да не ми вдигне, заслужавам поне това. Изчаках, а около мен започна да се чува приглушена мелодия. Отдръпнах телефона от ухото си и миг по-късно на вратата ми се звънна. Нямаше как да не предположа, че това е Хуан. Щом отворих вратата, той стоеше точно срещу мен.

- Здравей. - поздрави ме той, а гласът му беше необичайно тих.

- Здравей. - отвърнах му, но не се отдръпнах.

- Предполагам си видяла всичко. - каза и потърка нервно врата си. Гледаше надолу и не смееше да ме погледне. - Надявах се аз да съм този, който да ти съобщи, но...

- Обичаше ли ме? - попитах го.

- Да, наистина те обичах. Бях влюбен в теб... - каза разпалено той и най-накрая се осмели да ме погледне.

- Бях? Тоест вече не си? - прекъснах го.

- Извинявай. - въздъхна той. - Просто не знам как да ти го кажа. - започна да нервничи.

- Влез вътре. - предложих му, а той кимна. Настанихме се на дивана. - Сега, можеш да ми споделиш кое е толкова трудно за казване?

- Срещнах я вчера. Наталия. Тя е... тя е жена, която наистина ме разбира. Не че ти не си, но имам предвид, че тя наистина успя да погледне в душата ми. Познаваме се от няколко часа, но сякаш връзката, която имаме се равнява на години. Можеш ли да ме разбереш? - попита притеснено той.

- Да, знам точно за какво говориш. - казах аз. Същото беше и с Хари. - Не ти се сърдя. За толкова месеци успях да разбера за теб толкова много неща и едното от тях е, че ти лесно се влюбваш, но проблема е да останеш влюбен.

- Права си, така е, но усещам, че с нея ще е различно.

- Надявам се. - усмихнах му се аз.

- Реагира доста спокойно на тази новина, Яс. Защо така? - погледна ме той със съжаление.

- Преди да дойдеш, мислех да ти звънна, за да ти кажа, че не искам да бъдем повече заедно. - откровено му казах.

- Заради Стайлс, нали? - попита ме Хуан.

- Мхм, винаги е било заради него. - въздъхнах аз.

- Не мога да ти помогна с нищо, но ако си сигурна, че той си струва, върни си го обратно. - посъветва ме. - Приятели? - усмихна се най-накрая той, а аз кимнах и го прегърнах. - Благодаря ти. - каза ми, целуна ме по бузата и си тръгна.

Не бях способна да кажа нищо, което май се беше превърнало в редовна практика в последните дни, но разликата сега е, че се чувствах свободна и щастлива. Най-накрая можех да помисля за собственото си щастие без да се тревожа за другите. Не исках да губя нито миг повече, имах нужда от Хари. От аромата му, от прегръдките му, от целувките му. Липсваше ми много. Станах от дивана, твърде ентусиазирана, замених пижамата с дънки и тениска, сложих си червеното червило, обух черните токчета и бях готова. В момента аз не просто отивах при Хари, аз отивах там, за да си го върна. И бях убедена, че ще го направя.